6 милиона американчета пият опасни лекарства

След поредната училищна касапница в Съединените щати (поне 8 убити в Санта Фе, щата Тексас), да нарушим мълчанието и да обявим защо има толкова много невръстни убийства в Америка.

"Свръхактивни" са тези деца (и някои възрастни), които трудно задържат вниманието си, не се фокусират върху едно нещо и не могат да контролират своето физическо, умствено или емоционално натоварване.

В света през 2015 г. 7,2% от децата в началното училище (предимно момчета) са били свръхактивни. Броят им е нараснал рязко, като за XXI век увеличението е с близо 50% в сравнение с края на ХХ век, обяви СЗО. При тях поведението влияе зле на ученето, на отношенията с другите и на приятелствата.

В САЩ над 6 милиона свърхактивни деца пият лекарства - най-често адерал и риталин. Адералът е амфетамин, подобен на наркотика екстази. Той има химическа структура като адреналина и като допамина - хормона на удоволствието. Действието му е стимулиращо за мозъчните центрове, които предизвикват еуфория. Риталинът блокира някои невротрансмитери и увеличава синтеза на допамин и на серотонин, друг хормон на удоволствието.

И двете лекарства засягат централната нервна система и в Америка се случва да бъдат предписани и на 3-годишни деца. Но както става с всички лекарства, в даден момент настъпва катастрофа.

Децата, пиещи адерал или риталин, изпитват изкуствено щастие. Когато обаче стимулаторът им бъде отнет, изпадат в дълбока физически и психологическа дупка, тъй като тези лекарства са сходни и с антидепресантите. Колкото по-дълго се пият, толкова по-силна е абстиненцията след това. При нея се наблюдават:

- раздразнителност и гняв;

- тревожност и пристъпи на паника;

- замъгляване на разсъдъка;

- депресия;

- трудна концентрация и липса на мотивация;

- умора;

- обърканост;

- главоболие;

- неудържимо влечение към някои храни;

- неравномерен пулс;

- гадене;

- промени в настроението;

- психози;

- трудно заспиване;

- мисли за самоубийство;

- насилие.

Психотропните медикаменти не винаги постигат търсения ефект. Има много актове на необяснима жестокост от страна на хора под тяхно въздействие или след спирането им. Например стрелбата на 20 април 1999 г. в училището в Колорадо. И двамата ученици, убили 13 души и ранили 23, преди да се самоубият, са пиели тези лекарства. Опитите да се установи връзка между приема на риталин и адерал и зачестяващите училищни стрелби в САЩ обаче се натъкват на пълно засекретяване на всички данни с мотив "конфиденциалност на подрастващите". Така ще стане и с убиеца от Санта Фе.

Свръхактивността е призната за детска болест. Няма данни да е по наследство и причините за нея са неизвестни въпреки многото проучвания.

Не всички държави обаче я лекуват с хапчета. Във Франция свръхактивни са само 0,5% от децата - нищожно малко спрямо средното за света. Тя ги лекува без лекарства. Как го постига?

Първо, свърхактивността се свързва с начина на живот и храненето. Проучване от март 2017 г. сочи, че свръхактивните деца ядат много сладкиши, пият сокове с изкуствени подсладители, не им се събира и 1 час четене на ден, стоят поне по 2 часа дневно пред екран и са обездвижени. Техните родители се оплакват, че детето трудно заспива и така си обясняват отклоненията в поведението му.

Нарушенията в хормоналния баланс, особено при деца, се причиняват и от излагането на големи дози електромагнитно лъчение от мобилни телефони, компютри, микровълнови печки, телевизори и пр., както и от безжични технологии (рутери, слушалки, блутут и др.).

Френската култура обаче е доста различна от американската. Първо, френските деца ядат много по-малко сладкиши и готови храни с изкуствени съставки в сравнение с други страни. Второ, там използването на електронни устройства не е чак толкова масово, а физическата активност за тях е всекидневие. Най-после френските лекари много по-трудно пишат рецепти за всяко оплакване.

За френските детски психиатри психосоциални и ситуационни фактори обуславят свръхактивността. Вместо да дават лекарства, те търсят скритата причина за нея. Но не я търсят в мозъка на детето, а в социалната му среда. И щом открият проблема, го лекуват със семейни консултации или психотерапия. Това е твърде различен подход от американския, при който всеки симптом се приписва на някаква биологична дисфункция, например на дисбаланс в мозъка на детето.

И на трето място френските родители са много по-строги с децата си от американските, като им налагат граници на позволеното още от най-ранна възраст. Децата са възпитавани, че могат и са длъжни да контролират поведението си. Така че освен вино и сирене няма да е зле Америка да внесе от Франция и нейния подход към свръхактивните деца, вместо да ги тъпче с медикаменти.

Тогава и невръстните убийства по училищата там ще секнат.