Нова мода в бягането за здраве - тича ie на босо или с минималистични обувки, запазващи усещането за бос крак, но предпазващи от твърди и грапави повърхности.

Целта е бягащият да отхвърли модерните и технологични маратонки и да се върне към стила на бягане, който най-добре подхожда на човешкия крак.

Привържениците на този начин на бягане се позовават на харвардско изследване от 2004 г. Според него тичането на босо не води до повече травми от тичането с обути крака.

Контузиите при бегачите зависят от много други фактори. Един от тях и може би най-важният е стъпката. Всеки, който тича редовно за здраве, е наясно каква е разликата между стъпването на табан и стъпването на пета. Тя се проявява според това коя част от ходилото първа докосва земята при всяка крачка.

Най-честата причина за травми на краката при бягане е стъпването на пета. Това става, защото при него петата спира да се движи и цялата енергия от инерцията на бягащия се пренася върху стъпалото и пръстите на крака.

Привържениците на босото бягане изтъкват, че бегачите във всички първобитни култури са боси и стъпват на табан. Няма научни изследвания обаче, които да установят дали бягането на босо би превърнало автоматично стъпващия на пета в стъпващ на табан. За това са нужни тренировки и промяната няма да стане бързо.

Ползите от бягането на босо са други. То подобрява равновесието и спортната форма, което на свой ред намалява риска от травми. При босо бягане се заздравяват глезените и мускулите на стъпалото, които са доста по-слаби и изнежени, ако се бяга с маратонки.

Най-после важна е и анатомията на краката. Някои хора биха преминали на босо бягане, без да изпитат трудности. При други ще мине дълго време и ще положат много усилия да заздравят стъпалата си, за да пробягат километър-два на бос крак.