2587 парфюмни съставки са алергени

За първи път алергодерматолози тестуват българина с 48 ухаещи вещества. Наборът е по-голям от досегашните. Включва харесвани у нас аромати като роза, нарцис, лавандула, жасмин, санталово дърво, мускус.

Всичко около нас е парфюмирано, дори тоалетната хартия, а алергиите към благоуханните вещества се увеличават. С новите установени вещества изследователите са разграничили до момента общо 2587 парфюмни съставки, които могат да предизвикат бурна реакция на кожата. Това съобщи доц. Жана Казанджиева - кожен лекар с голям и разностранен опит, ръководител на секцията по дерматоалергология към Българското дерматологично дружество и член на Европейската организация за превенция на професионалните кожни алергии (EPOS). Най-често реакциите са на местата, на които се нанасят директно парфюмите и дезодорантите -

зад ушите,

под мишниците, на

китките, в сгъвките

на лактите

Но с алергия към парфюмни съставки реагира и лицето - масовата бяла козметика, почистващите води и лосиони са щедро ароматазирани. 

Човек е изложен 24 часа на въздействието на ароматни молекули, те се излъчват дори нощем от освежители за въздух, качествени трайни парфюми, които още не са се измирисали от тялото, изпраното спално бельо и дрехи. На сутринта още с влизането в банята вдишваме нови благоухания - от сапуна, душ гела, шампоана, маслата за тяло, пастата за зъби, кремовете... “Още преди да излезем от дома, в кожата ни е попил букет от 20-ина парфюмни микса, който ще носим със себе си целия ден. Към тях ще се добавят нови и нови от контакта ни с хигиенни и козметични средства, от различните ароматизиращи въздуха продукти. И все по-често благоуханният облак, в който цивилизованият човек си живее постоянно, вместо само наслада носи и страдания.

Най-често бурната реакция към ароматните вещества се проявява като алергичен контактен дерматит. Но може да причинят и

фотоалергия,

контактна уртикария,

пигментен

контактен дерматит

- обясни доц. Казанджиева. - За първи път това е институционализирано през 1999 г., когато са обявени първите 26 парфюмни субстанции, които по директива на Европейската комисия трябва да бъдат изписвани на етикетите на продуктите, защото са възможен алерген. Сред тях са вещества с аромат на цитруси, на канела, на здравец. Директивата обнадежди дерматолозите, че превантивната мярка ще намали парфюмните алергии. Оказа се обаче, че в стремеж да избегнат негативи, производителите започнаха да създават нови комбинации с миксиране на други, още по-интригуващо миришещи съставки от познатите над 3000 ароматни вещества. И през 2007 г. се наложи директивата да бъде допълнена с още субстанции - откритите нови парфюмни алергени.”

Европейската комисия обогати списъка, дерматоалерголозите си допълниха стандартния 8-компонентен набор от алергените за тестуване, а производителите се съсредоточиха в разширяване на асортимента от приятно миришещи, но безопасни ароматни вещества. Но за някои от тях впоследствие също се доказва алергенен потенциал. Медицинският ефект от навлизането на нови алергени е, че се

променят

стадартните

европейски серии

за тестуване

В края на миналия век започнахме тестуването за алергия към ароматните съединения с 1 парфюмен микс с 8 компонента, сега работим с втори и с трети, който е само с един от известните алергени - лирал, разказва доц. Казанджиева. Тя обяснява, че дерматоалерголозите тестуват по 2 листи - А и В, съответно с най-честите и по-редките алергизиращи парфюмни съединения. В първата например са молекули с аромат на канела, гераниолът (от здравеца и растенията от това семейство), еугенолът (от подправката карамфил), цитралът (от цитрусите). Във втората са по-специални

алергени като

дъбовия мъх, който

придава специфично

отличимия траен

горчив дървесен

аромат на класиката

“Шанел №5”

Към тази естествена съставка алергия проявява до 3% от населението в Европа. В лист В от по-известните вещества са цитронелолът, фарнезолът, лимоненът и др.

Като профилактика на алергиите ЕК е задала ограничение и за концентрацията им. Ароматните вещества не може да надвишават 0,01% в измивните продукти и 0,001% в продукти, които остават продължително върху кожата, като кремове например.

Има ли особености в българския профил на парфюмните алергии?

“Секцията по алергология към националното дерматологично дружество стартира инициатива за обобщаване на опита към кои ароматни молекули населението у нас има най-често алергии. До момента имаме статистика за нашата страна само по отношение на това, което сме изследвали със стандартната европейска серия - обяснява доц. Казанджиева. - От тези вещества най-алергизиращ за българина е перувианският балсам. Около 15% от хората с положителна реакция към европейската стандартна серия проявяват бурна реакция към перувианския балсам. Той е най-силен алерген от групата на ароматните вещества.”

Като цяло най-честата контактна алергия за българина съвпада с тази на европееца. Водещ дразнител е никелът.

“Металът причинява кожно раздразнение при 20-25% от тестуваните от нас над 2000 души. Много агресивни реакции пораждат и хромът и кобалтът. И на четвърто място от всички алергени излиза перувианският балсам. Той е екзотична смес, първоначално добивана от дървета в Еквадор, която вече се синтезира индустриално и включва бензил-алкохоли и салицилати, ароматни молекули от канела, ванилия, смоли и др. Използва се повсеместно в парфюми, кремове и друга козметика. Но

перувиански балсам

може да присъства

и в храни - в кетчуп,

в куркума, в някои

популярни газирани

напитки

- дава пример дерматоалергологът. - Любопитно е, че на базата на съдържанието си на смоли може да се използва като маркер за алергия към прополис. Това прави перувианския балсам особено интересен за България - у нас има дълбока традиции в използването на прополиса като лечебно средство за почти всичко."

В планираното проучване за българската специфика в контактните алергии за първи път у нас ще се използва специализирана парфюмна серия за тестуване, която включва 48 алергена. Сред тях са аромати на роза, на лавандула, на жасмин, на нарцис, на санталово дърво, на иланг-иланг, на мускус.