Средният годишен доход на член на българското домакинство е достигнал 5586 лв. през 2017 г., като реалното му нарастване, пресмятайки и инфлацията, е 5,5% на годишна база, съобщи НСИ.

В структурата на доходите няма значителни изменения, но тенденцията делът на доходите от заплата и от предприемачество да расте, макар и с малко, за сметка на доходите от пенсии и социални помощи се запазва за последните години.

При разходите на домакинствата също има устойчиви тенденции: делът на разходите за храна продължава да намалява, достигайки 30,1% от общите, а през 2008 г. е бил 36,6%. Делът на платените данъци се увеличава - от 3,1% през 2008 г. на 5,6% през 2017 г.

През 2017 г. българинът намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 0,9 кг и на зеленчуци с 2 кг в сравнение с 2016 г. Потреблението на алкохол се увеличава от 27,3 на 28,9 литра на година, а на цигари - от 639 броя през 2016 г. на 656 броя през 2017 г.

Покупателната способност на домакинствата бележи увеличение през 2017 г. при всички хранителни стоки с изключение на яйцата и маслото, тъй като те поскъпнаха доста миналата година. През 2016 г. например със средния доход на българина у нас са могли да се купят 24 310 яйца, докато през 2017 г. това количество пада на 23 025.

Все пак то е по-голямо от онези 16 038 яйца, които е могъл да си купи с годишния си доход българинът през 2008 г. При маслото е обратното: през 2008 г. българинът е можел да купи 413 кг, докато през 2017 г. - 385 кг.

Телевизорът е най-масово притежаваният от българското семейство предмет за дълга употреба - в 99,1% от домакинствата през 2017 г. има телевизори. Хладилник или фризер имат 98,4%, а автоматична пералня - 92,9% от домакинствата.

Автомобили имат 51,2% от домакинствата, като в 4,3% са два или повече. Тези, които нямат коли, не ги купуват предимно защото нямат нужда от тях. Тази причина изтъкват 33,8% от семействата. Само 14,7% от тях твърдят, че нямат кола, защото не могат да си го позволят.