Ако забавим процесите на състаряване, може да затворим и ножицата между дълголетието и здравето.

Ако можете да живеете до 110 години и да боледувате само през последните 5, това би било чудесно, нали

Продължителността на живота расте с по 2 г. на десетилетие, а на здравето - с 1,7 г.

Четири са начините за удължаване на живота

- Професор Вердин, според вас един човек, роден днес, има 50 на сто шанс да доживее до 104 години. Но пък професор Обри де Грей от изследователската фондация СЕНС твърди, че някои от родените днес имат шанс да живеят до 1000 години, тъй като вече има големи пробиви в генетиката. Кое е истината?

- Трудно е да се отговори, защото никой не може да предвиди бъдещето. В момента може да постигнем до 50 процента увеличение на живота при опитните мишки. При хората това би означавало 120 години живот. Но както казах, засега реалното за голям брой хора е 104 г.

- Така че 1000 години е фалшива новина?

- Това е една мечта, но засега нямаме никакво доказателство, че ще се сбъдне. Познавам добре Обри, срещали сме се и сме спорили. Той е полезен, защото ни кара да си поставяме по-високи цели. Но в неговата фондация се занимават със сериозна лабораторна работа и там е съвсем друго.

- Чета, че в момента се хвърлят големи инвестиции в търсенето на вечния живот. На какво се дължи този огромен интерес?

- На това, че се появиха много интересни резултати. Медицината винаги се е интересувала от стареенето, но едва през последните 20-30 години то може да се изследва с помощта на молекулярната биология и другите модерни методи. Получиха се доста пробиви при експериментални животни като плодовите мушици, кръглия червей (Caenorhabditis Elegans), опитните мишки. При тях може да предизвикат мутации и да се удължи животът значително. При първата мутация, с която животът на кръглия червей бе удължен със 100 процента, бяхме смаяни. После потърсихме други мутации и ги намерихме. Оказва се, че пътеките, чрез които удължаваме живота на мушички, червеи и мишки, се запазват и при хората. Открити бяха и няколко малки молекули, които постигат този ефект. И от това тръгнаха цяла серия открития. Сега сме на прага да започнем клинични изследвания. И затова е целият интерес.

- Тоест все още няма хапче за вечен живот?

- Ако някой ви говори за вечен живот, бягайте. Сериозните учени не говорят за 1000 години живот, нито за 150, защото на този етап не смятаме, че това е възможно. Ние се фокусираме повече върху продължителността на здравето, отколкото върху продължителността на живота. Човек днес живее 80 години, но обикновено е болен от 65 нагоре.

През последните 150 години продължителността на живота се увеличава с 2 години за всяко десетилетие. През 1850 г. хората са живеели до 40 г. средно, докато днес живеят средно между 75 и 80 г. в развитите страни. За 150 години човешкият живот се е увеличил с 35 години. Но ако животът расте с по 2 години, то продължителността на здравето расте с около 1,7 години на десетилетие. Това означава, че ножицата между здраве и дълголетие се разтваря и все по-голям дял от населението е болен.

В миналото хората са боледували и умирали главно от заразни болести, докато днес страдат от т. нар. старчески болести – остеоартрит, рак, сърдечни заболявания, диабет. Какво ги причинява? Същите процеси, които ни състаряват. Така че ако забавим тези процеси, можем да затворим и ножицата между дълголетието и здравето. Ако можете да живеете до 110 години и да боледувате само през последните 5, това би било чудесно, нали така? Именно върху това се фокусира нашият институт.

CV

Проф. Ерик Вердин е президент и управител на “Бък” - най-големия независим институт, който изучава проблемите на стареенето и дълголетието.

Институтът е основан през 1999 г. от филантропите Ленърд и Берил Бък и в него работят над 250 световноизвестни изследователи.

Тези дни професор Бък гостува на Българската академия на науките и бе удостоен с почетното звание “доктор хонорис кауза”.

В сгъстената си програма професорът бе така любезен да отдели време за интервю за “24 часа”.