Д-р Александър Заимов е известен уролог и андролог от Александровска болница, където работи от 1982 г. Зам.-председател е на Столичната колегия на БЛС и кандидат за председател на отчетно-изборното събрание на колегията на 30-31 март.

- Д-р Заимов, на какъв етап е съгласуването на здравната карта на София и как изглежда тя към момента?

- Картата е приета от комисията към областната управа, в която и ние участвахме. Преценката на комисията е да се запазят съществуващите 12 100 легла, фиксирани по дейности - терапевтични, хирургични, акушеро-гинекологични, педиатрични, онкологични, за физиотерапия и за всички останали медицински дейности. В комисията се обединихме около мнението, че населението на столицата се е увеличило, като определено надхвърля официалната статистика от 2016 г. за 1,2 млн. души. Освен това София далеч не обслужва само София, в софийските болници се лекуват хора от цялата страна. Направихме справка и се оказа, че при нас се извършват 1/3 от всички хирургични интервенции в България, а близо половината от приеманите в болниците не са с адресна регистрация в столицата. Обяснимо е, в София са концентрирани високотехнологичните болници и голяма част от най-добрите лекари.

- Министър Ананиев работи върху стратегия за промени в здравеопазването. Според вас те какво трябва да обхванат?

- Не съм убеден, че идеите ни съвпадат с тези на министър Ананиев. Доколкото разбирам, той се опитва да върне модела към бюджетното здравеопазване. Едно от основните неща, което трябва да се промени, е да се намали огромният брой нормативни документи, които се издават, немалка част от тях дори си противоречат. НЗОК, която бе създадена като независим от държавата обществен фонд, постепенно се одържави. Сега

здравната каса е

направо отдел на

Министерството

на финансите

Бюджетът й е част от консолидирания бюджет на държавата и се приема от парламента. Налице е дълбок конфликт: солидарна здравно-осигурителна система с бюджетно финансиране. Необходимо е да се възстанови статутът на НЗОК като независим от държавата обществен фонд.

Много голям проблем са и лимитите. В болничната помощ няма конкуренция и е ликвидиран основният принцип на системата, според който пациентът избира къде да се лекува, а парите го следват, касата заплаща услугата там, където той е избрал.

Регулативните стандарти, които са финансовата рамка на работещите в доболничната помощ, да издават направления за консултации и изследвания на пациентите, са недостатъчни. Когато личният лекар изчерпи лимита си, отказва направления, защото ще бъде глобен от здравната каса и така се стига до първата конфликтна точка с пациентите.

- Излиза, че водещото е да се правят икономии?

- Така се получава, че основното в управлението на финансите в здравеопазването е правенето на икономии.

В пряка връзка със същото това финансиране, искам да обърна внимание, е доплащането от пациентите. Всички болници - частни, държавни или общински, работят по правила, които наред с другото дават възможност без нарушаване на закона да се искат допълнително пари, за да бъде осигурено наистина пълноценно лечение.

При сегашния начин на финансиране на болните се налага да доплащат и те дават от джоба си приблизително толкова, колкото е бюджетът на здравната каса. Излиза, че

бюджетът на системата

няма как да бъде

4,7 млрд. лв., трябва

да е 2 пъти по-голям

С даваните сега де факто 9 млрд. лв. системата успява да не се срути, но е на ръба. Тя е тежко недофинансирана.

Това, което НЗОК плаща на солидарен принцип, е с парите от осигуровките. При доплащането се нарушава принципът на солидарността - всеки трябва да си плати от джоба. Затова коментираното като необходимост предложение да се увеличи здравната вноска не е добро – моделът ще натовари отново коректно плащащите хора.

Държавата превежда за своя сметка вноските на някои групи, три четвърти от осигурените, средно по около 20 лв. на човек на месец, при положение че сумите, събирани от всички други осигуряващи се, формират средна вноска от 60 лв., т.е. разликата е 3 пъти. Смятам, че държавата трябва да стане коректен платец.

- Новият рамков договор какво предвижда?

- Надлимитна дейност вече не съществува. Лечението на пациенти над лимита остава за сметка на болницата и лекарите. Касата няма да приема фактура над стойността на определения лимит за болницата. Документално лечебното заведение няма как да докаже, че НЗОК му дължи пари за реално лекуваните пациенти, а разликата между лимита и реалните разходи си остават за негова сметка.

- Това означава ли връщане на пациенти от лекаря?

- Много неприятна ситуация. Разбирате защо исканията за заплати не са център на лекарските протести, лекарското съсловие се бори преди всичко за правата на пациентите.

Исканията са за

премахване

на лимити,

за даване на по-голяма свобода за лечение и по-добра грижа за пациентите. Това искаме ние, лекарите. Пациентите обаче не го разбират, не ни подкрепят в тези искания и в крайна сметка нищо не се получава.

Друг български феномен е, че почти всички здравни министри от последните десетилетия застават срещу съсловието си. То често бива подозирано и винено за недоказани “грехове”, които по-късно се оказват фейк.

- Като цяло доволен ли сте от рамковия договор?

- Не съм доволен от тенденцията, която с годините се затвърждава, правилата на работа да не се договарят между страните, а на практика да се налагат силово от здравната каса.

- Вие сте кандидат за председател на софийската лекарска колегия, тази позиция дава ли възможност за въздействие върху договарянето с касата?

- Не директно. Районните колегии са самостоятелни юридически лица, но договарянето става между управителния съвет на Българския лекарски съюз и надзорния съвет на касата.

Но в София има 8000 лекари (близо 1/3 от всички в страната), което на пропорционален принцип дава възможност за участие на най-много делегати в съборите на БЛС и съответно за най-голямо влияние върху взиманите чрез гласуване решения.

- Какви биха били вашите приоритети в работата на софийската лекарска колегия?

- Този, който застане начело на организацията, трябва да мисли преди всичко за проблемите на съсловието. За мен лично е много важно да се възстанови доверието на лекарите в собствената съсловна организация. Силата на една организация зависи от доверието и подкрепата на членовете й. А тяхната подкрепа и доверие зависят от това доколко тя съумява

да ги защити - както

от насилие, така и

от натиск от страна

на властите,

за да са спокойни, да могат да изпълняват пълноценно задълженията си.

Много важна задача е арбитражът, който е възстановен от 2017 г. Това е възможност да се разглеждат наказателните постановления на РЗОК и чрез гласуване да се блокират наказания на болниците и на колегите от доболничната помощ. В арбитража участват 3-ма представители на лекарския съюз и трима на касата. Смятам, че е важно

експерти на

лекарския съюз

да участват

още по време на проверките, а колегията задължително да формира мнение по важните неща, ставащи в системата.

Дадохме своите възражения по наредби на Министерството на здравеопазването, които създават проблеми на лекарите.

Трябва да се отстояват истински интересите на лекарите за продължаващо обучение и квалификация, което по принцип е задължение на съюза. В тази връзка БЛС подписа споразумение за сътрудничество с Европейския съюз на медицинските специалисти, което ще позволи продължаващото обучение на лекарите у нас да стане стандарт за качество, както е в европейските страни. Районните колегии трябва да създадат организацията за цялата тази дейност. Има още много за правене, с което организацията да помогне за възстановяването на доверието на лекарите в самите себе си. Има ли желание и воля, нещата се получават.