Проф. Надежда Гаврилова: Лекар с оценка 3 е абсурд, ще лекува за тройка

Анестезиологът задължително трябва да се срещне с пациента поне 1 ден преди операцията, казва проф. Надежда Гаврилова, дм. Тя е началник на Клиниката по детска анестезиология и интензивно лечение в “Пирогов”, национален консултант по специалността.

Завършила е медицина в София. Има 2 специалности - по анестезиология и интензивно лечение и по спешна медицина. Специализирала е в Германия и САЩ.

В клиниката, която ръководи, изтъкват професионализма и перфекционизма й, в личен план лекарите ценят, че е справедлива. Помежду си младите я наричат мастър като признателност за постоянството и усилията, с които създава школа в специалността. Един от специализантите казва, че в предишния си живот със сигурност е била спасител – “на души или на хора”. Спечелила е без изключение доверието на хирурзите. Дори да спорят кога да оперират – на мига или по-късно, винаги стигат до решение в интерес на пациента. Известни хирурзи казват, че се чувстват сигурни като в себе си, когато тя води анестезията. Един от тях изтъква, че проф. Гаврилова е емблема на рядко срещащи се професионализъм и колегиалност – не само създава спокойствие и комфорт на хирурга да си свърши добре работата, понякога и с неудобства за нея самата, а учи на това и специализантите.

В клиниката има хумористична рисунка, на която анестезиологът в операционната е с 10 ръце, мобилна на 360° шия, малък стомах и голям пикочен мехур - понятно защо, 3 очи за следене на основните апарати, няколко “системи” за анализ в мозъка, глухо ляво ухо и свръхчувствително откъм пациента, постоянна усмивка, ролер за бързо придвижване на единия крак и шпора на другия - за стимулиране на спешност. Приликата е голяма, казва националният консултант.

Годишно екипът осигурява анестезия за 3500-4500 деца и се грижи в реанимацията за 450-550 в тежко състояние. Сред най-драматичните случаи, поемани от проф. Гаврилова, е дете, закарано в болницата със спряло сърце - по стандарт не подлежи на реанимиране, но тя приема предизвикателството да опита и успява. Подобни “чудеса” се случват и с няколко деца в продължителна кома, които се събуждат.

- Проф. Гаврилова, грип 2018 изпрати ли ви повече пациенти?

- Имахме деца в доста тежко състояние, макар като цяло епидемията да не беше от мащабните. Но през последните години във всички направления случаите стават по-тежки. Плевропневмониите, които преди се повлияваха основно с антибиотици, днес в много случаи налагат хирургическо лечение. Вродените аномалии са все по-сериозни и изискват сложни операции и много прецизна анестезия. Под 3 г. упойките не се отразяват благоприятно на нервно-психическото развитие и когато можем, поне при диагностиката им го спестяваме с “магия”. Днес например импровизирах приказка за космически кораб пред дете по време на изследване със скенер и му спестихме анестезия. Децата са спокойни или се тревожат според поведението край тях. Ако имаш очи да наблюдаваш, клиниката е училище за отношенията родители – деца.

- Това направи ли ви по-мъдра майка?

- О, да. И още по-мъдра баба. Детето е създадено да бъде щастливо, ние го правим нещастно, като се държим с него като с голям страдалец.

Малкото дете

се фиксира върху

проблема за 5 минути,

обикновено родителите

го връщат към него

и неволно затрудняват лечението.

- Вашата специалност залага един от най-високите рискове за професионално изпепеляване, как се устоява?

- Въпреки че уча всички да не “пренасят” пациентите си вкъщи, очевидно на подсъзнателно равнище всички носим постоянно работата си с нас. Като мярка срещу бърнаут направихме психологически курс в клиниката и лекторите ни убедиха, че човек прегаря по-трудно, когато поддържа баланс между трите свята: работа, семейство и хоби. Непълно ли е някое от “кълбетата”, се появява проблем.

- Казват, че сте оптимист, но като съдебен експерт виждате и тъмната страна на медицината, кои са тежките случаи?

- Всички, при които независимо дали от непознаване на нещо, което е трябвало да се знае, или защото лекарят е бил преуморен и не е мислил за възможните проблеми, лошото се е случило. За съжаление, през последната година имаше и ответници по предишни дела, което показва, че станалото не ги е променило, не са се почувствали в грешка. Обикновено съм експерт по дела, в които случилото се е окончателно, не може да се поправи. Не е редно да цитирам случаи, но още от студентка съм била потресена, че медицина може да се упражнява с бележки като 3 и 4. Не бих желала да бъда лекувана за 3 и 4. В нашата специалност трябва да има само високи оценки. Който не е научил поне за 5, се явява, докато се подготви. Какво означава да лекуваш някого за тройка?!

- Точно това си означава. Вие само с 5 и 6 ли пускате?

- Ако не съм удовлетворена, специализантите ми се явяват отново. Но те знаят изискванията ми, на 2 седмици се подготвят по изпитен въпрос, който трябва да развият така, че да отговорят на познанията ми, като виждат, че и аз се подготвям заедно с тях. Важно е да си справедлив и да си откровен – не само с учениците, а и с останалите колеги, които ръководиш, иначе се възцарява недоверие и възможността да се случат лоши неща расте. Не вярвам в приятелства, които се основават на професионални компромиси. В Клиниката по детска анестезиология и реанимация 

стандартите са със

статут “конституция”

- Какво включват?

- Не се различават от утвърдените правила. Днес има нови технологии, които дават повече сигурност на лекаря и на пациента, но независимо дали ни харесват, или не, задължително се спазват съществуващите към момента норми за работа. Когато още нямаше стандарти у нас, направих няколко специализации при колеги в Мюнхен и в детската болница на Филаделфия, една от водещите в САЩ, и имах възможност да “купя” начина на организация на работата. И започнахме да работим така, че всеки ден да сме изпълнили 100% това, което е трябвало да се направи, без компромиси за сигурността на лекаря. Поставям го като приоритет, защото пациентът е веднъж в операционната, а анестезиологът всеки ден осигурява по няколко анестезии. Усилията за сигурността му започват още преди операцията. Не е случайна максимата:

който добре разпитва,

добре лекува

Предварителният разговор е важен за адекватното поведение в хирургичната зала и ако се наложи - за лечението в реанимацията, където правилата за работа се увеличават 100-кратно, но те пазят лекаря.

- Имате ли проблем с кадрите при толкова строг ред?

- Напротив, колегите са пристрастени към това място за работа. Знаят, че благодарение на спазването на стандарта са защитени от необосновани претенции, знаят, че професионалните критерии ги застраховат и от натиск на колеги от други специалности.

- За какво може да бъде притискан анестезиологът?

- Например да види пациента си на операционната маса или 10 минути преди това, защото не е насочен да дойде за консултация поне 1 ден предварително. Хирургът извършва операцията, но по време на пълната упойка анестезиологът отговаря за цялостното му здраве.

- Анестезиологът кога трябва “добре да ни разпита”?

- По-стандарт най-малкият срок за това е 1 ден предварително, а препоръчителният – седмица. Но не се случва навсякъде. Обяснението е просто: човек отива с конкретно страдание при хирурга и той не се интересува от другите му здравословни проблеми, които обаче са важни за анестезията. Ако анестезиологът не знае, че човекът има например диабет, астма, сърдечни проблеми и т.н., не може да планира оптимално работата си. Ангажимент на хирурга е да каже на пациента, че трябва да се срещне предварително с анестезиолога си. При нас не може да се случи пациент, който не е видян от анестезиолог поне 24 часа преди това, да влезе за операция.

- Защо избрахте тази специалност?

- След дипломирането 1 г. бях по разпределение в противотуберкулозна болница в Перник, но бях влюбена в имунологията и започнах такава работа в София. А се оказа, че не отговаря дори на темперамента ми – не съм лекар, който може да работи зад бюро, в ежедневната ми практика трябва да има действие. И си намерих точното място - 3 г. след завършването вече бях редовен аспирант в “Пирогов”. Ако трябва да започна кариерата си отначало, изборът ще е същият.

- Помните ли първата упойка, беше ли ви страх?

- Никакъв страх, само голяма възбуда. Съветът ми към млади колеги, които се насочват към хирургия или анестезиология, е

да се отдръпнат,

ако усетят дори

най-малък страх

Тези специалности не може да се практикуват с боязън. В анестезиологията е необходимо вземането на голям брой отговорни решения, при това бързо, и е задължително да си уверен, няма начин да си екзактен, в това, което правиш, ако не си решителен.

- Това предполага ли мъжки черти в характера?

- Анестезиологията е феминизирана, без това да се отразява на резултата, но в хирургията у нас преобладават мъжете. Нямам обяснение защо, след като

жените са много

по-смели

и по-склонни към

разумни компромиси,

което е важно в интензивните специалности. Жените са и по-издръжливи на стрес, може би е свързано със страданието, което познават, когато дават живот, и което слава богу, забравят, за да родят още деца. Хирургията се смята за мъжка професия дори от чисто сексистки съображения, че жената трябва да си е повече вкъщи при децата, да не дежури нощем, да има време за домакинството. Жените обаче в цял свят навлизат мощно и в хирургията. Въпреки че не са лесни съжителствата, в които жената практикува инвазивна специалност.

- В какви случаи ви обзема колебание?

- В професионален план отдавна не чувствам нерешителност. В последните години ме обзема колебание накъде да насоча децата, които идват с желанието да специализират анестезиология и интензивно лечение. След толкова години работа за месец мога да кажа ще се получи ли при даден човек, или трябва да бъде насочен към друга специалност. Анестезиологията изисква изключителна отдаденост и готовност за учене, поради граничната й роля трябва да си подготвен в почти всички други медицински области. Не е за всеки. Да, с много усилия вероятно ще можеш да работиш анестезиология, но това ще ти струва толкова, че ще разруши живота ти, защото професията отнема всичките ти сили. Голям късмет е да имаш ръководител, който може навреме да прецени, че не си за тази работа. Колкото и да ти стане болно, е по-добре за теб самия да се насочиш към нещо друго. Може да звучи странно, но след няколко години получавам благодарности за съвета.

- Въпреки егото, което не допуска да го “скъсат”?

- Неприемането на ниската оценка най-често се дължи на родителите. Поколения наред не сме били подготвяни за истинския живот, най-често от желание да ни бъдат спестени огорчения. Моето поколение и това след мен не са готови да разсъждават реалистично за проблемите в професията, взаимоотношенията, семейството. Ако сме имали родители, които не са прикривали проблемите, вероятно сме щели да сме по-подготвени за реалния живот.

- “Децата” по-трезво поколение ли са?

- Определено, вероятно защото техните родители са гневното поколение, което започна промените и не им спести реалните проблеми, публичните прояви, негативните реакции на обществото и средата. Това е поколение на по-борбени млади хора, които

не са готови да бъдат

прегазени от нещо,

наречено идея

С нас не беше така, но това е изключително изхабяващо. Отделно анестезиолозите са сред най-застрашените от професионално прегаряне медицински специалисти.

- Вие усещате ли въгленчета?

- През последните 2-3 г. виждам, че не мога да оставя настрана проблемите на моята лекарска общност. Това, което обикновено води до прегаряне, са съдбите на пациентите, но за мен по-важно е как те се пречупват през съдбите и мислите на учениците ми, на специализантите. Често виждам тези деца разочаровани, колебаещи се дали да останат в страната, защото не очакват това, което искат, да се случи. Сблъсквам се с проблеми, които не са в моя власт да разреша. Това носи особен вид умора, която преди не съм усещала въпреки големия екип, на който съм ръководител от 1996 г.

- В какво се изразява?

- Остава горчилка. Здравният симптом е, че не мога за заспивам преди 12, 1, 2 часа – знак, че вътрешното напрежение е повишено. За щастие, още никой не се е оплакал, че съм загубила емпатията или че съм раздразнителна, значи постигам баланс. Но огорчението от неслучващите се неща наистина се трупа и носи разочарование.