Младите хора изпитват тревожност

без телефона си - пипат го по 2674 пъти на ден

- Д-р Димитров, какво представлява фобията и с какво се различава от страха?

- “Фобия” е гръцка дума, която означава страх, но по-скоро ирационален страх, такъв, без основание. Тя се обвързва със системно поведенческо избягване на контакти с плашещите ни обекти, отношения, ситуации. Например да трябва да излезеш навън, но още докато си вкъщи, да трепериш, защото си представяш, че непременно ще те сгази тир.

Този тип тревожно преживяване води до

блокиране на

характерното

за нас поведение -

не успяваме да вършим ежедневните sи действия, изпада се в състояние, в което не могат да се контролират реакциите на тялото. Парализира се целият живот, човек не успява да се наслади на нещата, които обича да прави, само защото в съзнанието му нахлуват картини, които, без да има обективна ситуация, пораждат реакции на страх. Това може да бъде разглеждано като страхово разстройство или генерализирано тревожно разстройство. Понякога те водят и до тези паникатаки.

За разлика от фобиите, страхът е реална, биологична и психологична реакция на човека, когато има заплаха. Ако сте на платното и пресичате улицата и до вас има бързо движещ се автомобил, страхът е съвсем адаптивна реакция.

- Кои хора са по-склонни да развият някакъв вид фобия?

- Едно тревожно разстройство обикновено няма обект. То е усещане на безпокойство, несигурност и търси начин да се обективизира. Така научаваме да се страхуваме от влечуги например, без да имаме личен опит, а само защото сме гледали страшен филм или това ни е формирано като нагласа от някой друг.

Страховете, които търсят обект, издават тревожна ориентация, която се среща при хора с по-ниска емоцинална стабилност. Също така в ситуации на стрес ние сме уязвими и лесно прихващаме неща от обстановката, средата около нас, като към тревожността, която изпитваме в този момент, може да прикачим какво ли не, което впоследствие да се превърне във фобия, защото ни няпомня на нещо неприятно.

- Какво можем да направим, за да си помогнем сами в подобни ситуации?

- Да се заземим, т.е. да огледаме средата, да видим веднага каква е реалността, да опишем нещата, които се случват около нас, и да видим, че няма никакви обективни плашещи неща. Тогава много от тревогите отпадат.

Дишането, дълбоко и бавно, е друга типична техника за овладяване на подобни свръхреакции на несъществуващи, но представени в идеите ирационални страхове. Можем и да напишем на лист това, което ни тревожи, да го смачкаме и хвърлим, но не на всички помага.

Това са умения, които могат да се научат и е отговорно родителите на малки деца да им демонистрират колко прости могат да са те.

- Кога е редно да потърсим помощ, за да се справим с този проблем?

- Специализирана помощ е редно да търсим редовно не само когато имаме проблем - така както се грижим за физическото си здраве или ходим на зъболекар. Това е хигиенна мярка за всеки съвременен човек в този динамичен, изпълнен със стрес и напрежение живот - да се погрижи за психо-социалната си адаптация, за начина, по който се грижи за развитието си, за отношенията си, за качеството на живот. И най-малките смущения могат да бъдат повод за превантивна работа с психолог, психотерапевт, клинецист.

- Преодолими ли са фобиите?

- Няма фобия, която да не може да се подложи на професионална психотерапия и тя да не е успешна. Иска се един дисциплиниран подход от хората, така както лекуват тялото си, да лекуват и точно този механизъм, по който умът ни понякога формира този тип проблеми, защото се нуждае от обективизирането им.

Голяма част от фобиите се

преодоляват с няколко

сесии

при добър психотерапевт и е хубаво това да се хване отрано. Особено при млаките деца родители често отлагат или се опитват по интуитивен начин да го решат. Истината е, че им трябва консултация с педиатър или детски психолог, психотерапевт.

- Какво може да подскаже на родителите за това?

- Има много ранни признаци - децата изпитват силен страх, безпокойство и започват да избягват това, от което имат фобия - може да е храна или нещо, което преди са обичали да правят, но ги свързва с предизвикването на неприятни емоции.

- Обвързани ли са фобиите с конкретно преживяване?

- Част от страховите преживявания винаги имат травматична основа. Естествено, може да се формира още от детството страх от дадени предмети, ситуации, дори и хора.

Фобиите са дъщери на въображението, защото ние живеем в собствените си представи за света. Аз правя фобията, аз съм този, който се страхувам от нещо или приписвам причина за породено от мен безпокойство.

- Казахте, че могат да отключат и паникатаки?

- Паникатаките могат да бъдат отключени от фобийни неща, но те са по-чести и реални при хората без реален обект, а с общо тревожно разстройство. То в спокойните дни може да се обективизира и да покаже какво точно включва този механизъм.

По това, че обектите на страха се сменят - днес може да ме е страх от микроби, утре от препълнения трамвай или метро, а на третия ден - от височина, разграничаваме и тревожното разстройство от фобията.

- Може ли наистина човек да има фобия от собствените си крака?

- Човек може да страда от дисморфофобия (болест на огледалото). Това е бич на съвременноста заради свръхперфекционизма, който се натрапва в модерната култура на младите хора и особено на младите жени - това е да не харесваш части от тялото си или да приемаш, че козметичните промени трябва да те направят като барби или някоя звезда. Милиарди се движат в тази козметична-естетична хиругия, която реално няма смисъл в човешките отношения и понякога води до ирационални решения и грешки.

Масивни изследвания през последните 60-70 години, проследяващи три поколения наред, показват, че перфекционизмът при младите е два пъти повече, отколкото този, който са проявявали родителите и прародителите им. С годините уляга, хората стават по-рационални и близки до реалността. Преценяват какво могат и в какво време биха изпълнили дадена задача.

- Това ли е фобията на XXI век?

- Перфекционизмът и фобиите много си отиват. Това е източник на огромен брой тревожни разстройства. Културата, медиите, начинът на живот натрапват представи за индивидуално съвършенство, щастие и успех, което се вменява на индивида като негова основна цел в живота. Вследствие на това той си поставя често непосилни задачи или ги разполага в срокове, в които са неизпълними.

Много често точно това перфекционистично преследване на свръхзадачи и амбициозни модели за начин на живот поражда тревожна и устойчива тенденция, при която се засилва несигурността, че не може да постигнем дори своя личен план в битието си. Заради това нараства и безпокойството, а част от него се прелива в тези ирационални страхове, които могат да се обективизират в какво ли не.

Масов страх на младите

хора е усещането, че

не са близо до стандартите,

към които искат да

принадлежат

Напоследък много хора ги е страх и от масмедиите, защото знаят, че като пуснат телевизора или отворят определени медийни издания в интернет, ще открият негативни новини за тероризъм, катастрофи, убийства. Приближаването на часа за новини, които трябва да се гледат, за да се осведоми все пак човек, води до нарастване на медийния страх. 56% от американците го изпитват систематично, показва изследване на Американската психологическа асоциация.

- Как ще коментирате съвременните фобии като тези от липса на интернет или телефон?

- Съвременният млад човек пипа телефона си 2674 пъти средно на ден. Няма друг любим човек, предмет или част от тялото, които да се докосват толкова много. През телефона си поддържаме връзка с огромен брой хора, следим важни за нас новини, източници са на информация. При тази свръхзависимост от технологии временното лишаване от достъп до тях за някои хора се превръща в спусъчен механизъм, който отключва други натрупани стрес реакции. За този тип тревожни разстройства е характерно, че объркват представата за живот, преставаме да се радваме на обичайни неща, нарушаваме си хода на действията, поведението, общуването, отношенията.