Д-р Емилия Бенова

Себореята е хронично протичащо, патологично състояние, което при наличие на възпаление се означава като себореен дерматит.

Засяга най-често скалпа, лицето, гърдите, пространството между двете лопатки. При различните възрасти и локализации протича различно, но най-общо се характеризира с леко надигнати и зачервени петна, които са покрити с бели люспи.

Какво провокира заболяването?

Повечето специалисти твърдят, че себореята се дължи на генетично заложени промени в локалния имунитет на кожата, които позволяват заселването на вид гъба - Pithyrosporum ovale.

Инфекцията предизвиква възпаление, което най-вероятно предизвиква имунни реакции със създаване на антитела.

За снижаването на локалния имунитет могат да се изброят няколко причини, между които най-разпространени са стрес, имунодефицитни състояния, алкохолизъм и др.

При seborrhea oleosa имаме повишено отделяне на секрет от мастните жлези, за разлика от seborrhoea sicca, при която има намалено отделяне на себум.

Какви са симптомите?

Себорейният дерматит, в зависимост от възрастта, се представя със съответна симптоматика:

При кърмачета: Млечни кори - жълто-белезникави сквами в окосмената част на главата; Интертриго - сърбящ обрив в гънките по врата, подмишниците и слабините.

В детска възраст: Лъжлив кел - наслоени люспи и кори по скалпа.

При възрастни: Пърхот; Засягане на лицето - особено гънките около носа, вежди, междувеждие.

При всички форми е налице интензивен сърбеж, а кожата става силночувствителна и лесно се възпалява.

Диагнозата най-често се поставя само на базата на клиничен преглед при специалист. Много важно е да се диагностицира причината за поява на заболяването. Основните заболявания, с които трябва да се прави разлика при съмнение за себореен дерматит са псориазис, контактен и атопичен дерматит, микотични инфекции на кожата,възпалителни изменения по кожата и др.

Лечението може да бъде локално и общо. Локалното лечение включва множество и разнообразни кремове и унгвенти, съдържащи имидазолови препарати (кетоконазол) и кортикостероиди, комбинирани с антибактериални средства. За гънките при деца се използва цинкова паста. За окосмената част на главата се използват шампоани, съдържащи антимикотици, селениев сулфит, катрани и др.

Общо лечение се налага в тежки случаи или при лошо повлияване от локалната терапия. Най-често се прилагат таблени имидазолови препарати в дози, препоръчани от лекуващия лекар.

Как да се предпазим?

Не съществува специфична профилактика. Добре е кожата да се предпазва от изсушаване чрез често третиране с повърхностноактивни измиващи препарати.

След поставяне на дигнозата е важно да се спазват препоръките на лекуващия дерматолог. Използването на специални миещи средства в оптимална честота и дозировка може да тушира значително проявите на себорея и себореен дерматит.