Яж зехтин и ела довечера, повтарят гъркините на мъжете си (Снимки)

- Българи се юрнаха към маслобойните в Гърция

- Някои купуват по 100 л прясно маслиново олио

Малките рафинерии за домашен зехтин в Северна Гърция са под денонощна обсада. Сега е пикът в преработката на маслините. В цехчетата, наподобяващи на лаборатории, се носи ухание на прясно маслиново олио (елеоладо). Разликата между него и това, което се предлага в магазините, е огромна. Затова нашенци купуват като обезумели. Някои вземат и по 100 литра, други - по 5, 10, 20. Всеки, колкото прецени, а и според възможностите си. Цената е 5 евро за килограм. Мазната течност е в тенекии по 5 и 15 л.

“Яж зехтин и ела довечера!”, гласи прочута гръцка поговорка. Тя обяснява тайната формула за силата и сексуалността на древните елини. И досега гъркините я повтарят на мъжете си (Фае лади, ела то вради! - б.а.). Тя звучи и край маслобойните, окупирани от производители, които карат маслините си и чакат да им бъдат преработени. Щом някой я изрече на глас, другите избухват в смях.

“От зехтин до зехтин има голяма разлика. Също като при ракията. Първата ръка мазна течност, която излиза, е превъзходна. Тя е гъста, зеленикава, леко мътна, но с превъзходен вкус, който

леко напарва

на гърлото

Същото е и при ракията - първакът е по-остър от преварката”, сравнява Мария Михайлова-Хаджи, която от 30 г. живее в Комотини и има хлебарница.

Тя е като Странджата за българите. Готова е всеки сънародник да упъти, да му даде най-правилен съвет какво да си купи и откъде. Бившата учителка от Кърджали се омъжила в Гърция малко преди да настъпят демократичните промени у нас. Местните я наричат богинята на хляба, защото нейният е най-дъхав и най-вкусен. Пече се във фурна на дърва и се замесва не с мая, а с квас, който гърците наричат прозими.

Групи от Кърджали, Пловдив, Хасково и Смолян първо минават през хлебарницата на Мария, след което се понасят на шопинг. Задача номер едно в този сезон е да си тръгнат с тенекии пресен домашен зехтин.

“Някои правят с него и терапия. Сутрин

вземат на гладно

по една-две

лъжички”,

казва Михайлова. И разкрива гръцка рецепта за здраве и дълголетие.

“В стъклена бутилка се поставя стрък жълт кантарион и се долива със зехтин. Оставя се на тъмно 15 дни. Течността става леко червеникава. Всяка сутрин от нея по една лъжичка е равно на здраве, сила, жизненост. Ако имаш язва - я лекува. А ако имаш някъде рана и я намажеш с този извлек - веднага заздравява”, допълва Мария.

На 20-ина километра от градчето в посока към Мароня е с. Ксилагани. Там е малката рафинерия на младата гъркиня от Солун Теодосия Пахядаки. Отпред е пълно с производители, натоварили в ремаркета маслините си. Сега е върхът на кампанията и Теодосия е изтощена от безсъние. “Работим денонощно. Само от време на време спираме, за да почистим машините, и пак започваме”, казва собственичката.

Чевръсти мустакати мъже като от филма “Алексис Зорбас” грабват чували и касетки с маслини и ги изсипват в нещо като шарапана отвън. Оттам продукцията тръгва по поточна линия, която я отвежда в помещението. Първата процедура е да бъдат отделени автоматично листата и костилките. Специална тръба ги изкарва навън. Чистите плодчета попадат в преси, които на щадяща температура до 30 градуса ги превръщат в маслинова паста. “Така се запазват полезните съставки, а зехтинът е студено пресован и по този начин може да се съхранява

година и половина,

без да губи

качествата си”,

обяснява Теодосия, която е завършила за технолог в университета “Аристотел” в Солун. Според нея, ако обработката е при 60 градуса, всички витамини се унищожават.

Категорична е, че маслините се обработват още същия ден, в който ги докарат, за да не губят качествата си. Преработва предимно от масивите край Мароня. Районът е изключително екологичен. От древни времена маронейците са прочути като майстори на най-вкусния зехтин.

“Маслините ни са био. Ако с нещо са пръскани, това е дъждът”, казва Евстратиос Перванас. Доскоро в маслиновите гори още можеха да се видят берачи. Снабдени със специални уреди - цургана, те “решат” дърветата. Това са дълги пръчки, на върха с двоен гребен. Той се задейства с помощта на компресор. Гребенът свлича маслините върху застлано платнище. Доста българи са научили, че районът е екологичен, и затова предпочитат да си вземат директно от тамошните производители пресен зехтин.

Тазгодишната реколта обаче е средна - нито слаба, нито богата. “Започнахме да преработваме от края на октомври и приключваме в средата на декември”, казва Теодосия Пахядаки. Младата гъркиня няма време да отиде до родния Солун. Отскачала само за Коледа и Великден. През останалото време е в рафинерията. Преработва на час по 2 тона маслини. Теглила преди години кредит от 70 000 евро, купила италиански машини и започнала бизнес. Съзнателно избрала този район, защото маслините тук били най-хубави. По думите ѝ

от тон суровина

излизали около

150 л зехтин

Хората си го вземат и му търсят пазар, след като оставят за себе си, колкото им е необходимо.

Алексия и Евстратиос Перванас имат рибна таверна до пристанището в Агия Харалампос. Те притежават около 1000 маслинови дървета. “Тази година зехтинът ни свърши бързо. Имаме си постоянни клиенти от България, които успяхме да снабдим”, казва кира Алексия. Четири семейства от Хасково бяха дошли хем на разходка, хем да си вземат маслиновото олио. Преди това направиха обилен обяд с вкусни рибни специалитети.

“400 километра за две тенекии зехтин”, прави равносметка един от мъжете и понася мазната течност към автомобила си. “Зехтин, ама какъв!”, отвръща жена му и започва да изрича на глас гръцката поговорка (Яж зехтин и ела довечера!). Компанията избухва в смях.

Според проф. Пантелей Денев от университета по хранителни технологии в Пловдив зехтинът е много полезна мазнина. Тя трудно се окислява и не предизвиква дразнене на стомаха, ако с нея се пържи. “Зехтинът е по-устойчив на гранясване и се съхранява по-дълго време”, обяснява ученият. Според него истинският се сгъстява още повече, когато стои на студено.

Парадокс: нашенци лудват по гръцки стоки, съседите вземат същото, но от България

Пълнят им се очите на пазара в Кърджали.  Василка от Хасково пък умира за гръцки хляб

С пълна сила се вихри алъш-веришът между Комотини и Кърджали. Всяка събота опашките от двете страни на Маказа са еднакви. Няма зиме, няма лете, казват гранични служители. Сега, в студените месеци, още рано-рано българи поемат към Гръцко на пазар, а комшиите щурмуват нашите хипермаркети в близките градчета.

“Странното е, че това, което купуват българите в Комотини, същото си го вземат и гърците, но от Кърджали”, заключава Мария Михайлова-Хаджи.

Още щом стъпят в Комотини, нашенци се впускат в лудо пазаруване. Най-напред се отбиват при Мария. “Умирам за гръцки хляб. Може да е вчерашен, но гръцки да е!Не мухлясва, ядем го по цяла седмица”, казва Василка Михайлова от Хасково и пълни чантата с пет самуна от всички видове.

Гръцкият хляб много напомня на едновремешния наш. С дебела кора е и има

по-особен вкус,

защото се пече

във фурна на дърва

Критският, замесен с прозими, струва 1 евро. А този с лимец и ленено семе - 1,40 евро. Гевреците са по 50 цента. Сега са коледни пости и гърците наблягат на меломакарони - сладки, сиропирани с мед и портокал, ухаят на канела и отгоре са с ядки. 9 евро е килото им.

“Всеки е башка луд. Семейство от Кърджали всяка събота идва специално да си купува кока-кола. Много хубава била гръцката. Такава нямало у нас”, смее се Мария. Мнозина се хвърлят на сирене фета, което върви около 7-8 евро за килограм. Гърците го предлагат със саламура, за да трае по-дълго.

Истинско българско нашествие е на закрития пазар в Комотини. Чевръсти месари разфасоват, проблясват ножове, начукват пържоли и така ги опаковат, че с удоволствие да ги купиш. “Българите вземат от всички видове меса, но най-много се хвърлят на телешкото, защото било много вкусно”, разказва Неоклис Йоанидис.

Гърците пък казват същото, но за нашето телешко. “Умират за българско месо. Твърдят, че е по-вкусно от тяхното. Пълнят им се очите на пазара в Кърджали. Вземат си кашкавал, масло”, описва Мария Михайлова-Хаджи. Съседите

зареждали

фризерите си

с наш зарзават

Те не правят консерви, а наблягат на пресни салати. “Сега е сезонът на карфиола и редовно си купуват от България. Леко го сваряват и отцеждат. Овкусяват го със зехтин и лимон и това им е любима салата”, допълва Мария. Тя често си отскача до Кърджали, винаги с цял лист поръчки от гъркини. “Много харесват българската козметика. Карат ме да им купувам кремове, боя за коса, лекарства, мехлеми с билки”, разказва жената, която от 30 г. е в Гърция.

В същото време нашенци цъкат с език на комотинския пазар. Няколко души са пред щанда на месаря Неоклис. Той подобно на хирург с ръкавици изрязва всяка тлъстинка и жила от мръвката и два пъти я прекарва през месомелачката. Каймата в Гърция винаги се смила пред очите на клиента. Килограм смес излиза 7 евро.

Месата са подредени като в аптека. Приготвени са така, че по най-бързия и лесен начин да се сготвят. “Гръцка домакиня да си на тоя свят”, казва с лека завист жена от Кърджали и си купува сурови шишчета с месо, завити отгоре с бекон. Друга наша сънародничка си взема създърма - 5,80 евро е килограмът. “Няма друга такава!”, твърди българката и я пъха в чантата. Преди това Неоклис ѝ я вакуумира. Пилетата се пърлят на място с горелки. 3,80 евро за килограм.

Мнозина нашенци налитат на пушена свинска пържола. Гръцките суджуци са по 7 евро. Винаги има хора и около рибните щандове. Няма спор, че стоката там е много прясна.

“Извадена е преди

часове от морето”,

казва продавачът и пита какво искаш. Килограм октопод е 8 евро. Магазинерът дори дава и рецепта за приготвянето му. “Вариш го 45 минути в тенджера под налягане. Вадиш, мажеш пипалата със зехтин и мяташ на скарата за много малко. Поднасяш го със зехтин и лимон”, допълва той.

Едрите скариди са 15 евро. И за тях продавачът дава рецепта - “Гариди саганаки”. Щом купиш, пита откъде си. “Аха, ще пътувате”. Пъха изчистените риби на място в кутия от стиропор, посипва ги с натрошен лед, опакова кутията с тиксо да не тече и я подава на клиента. “Така може и до утре да издържи”, допълва продавачът.

Пазарът в балканскте градове винаги е играл ключова роля. Освен място за покупки, той е средище за социални контакти. Хората си разменят рецепти. Така е и в Комотини, и в Кърджали, и във всеки град.

След като напълнят чантите с провизии, нашенци се понасят към таверните. Правят по един обяд и надвечер се отправят към Маказа. Там опашките от двете страни са идентични. Гърците, натоварили багажниците с български стоки, се прибират по тъмно.