Той не можеше да се пести - спасяваше, закриляше, учеше другите, споделя спътницата му в живота сестра Фотева

Качва се пеш до 13-ия етаж с кървяща язва за пиян младеж с порязан пръст, който опитва да го нападне

Той бе магьосник, който интубираше без ларингоскоп, признава д-р Стефанов

Като никой друг правел сърдечен масаж с едната ръка, а с другата обдишвал пациента с амбу

Преди 28 години един млад и доблестен мъж се отдава на своето професионално и житейско призвание, като се качва за първи път в линейка на столичната “Бърза помощ”. В следващата половина от живота си д-р Красимир Йорданов съумява да се превърне в истински герой, спасител на хиляди пациенти, емблема на ударната 4-та смяна, учител и вдъхновител на по-младите си колеги.

Спешният медик е самоотвержен и незаменим в работата си до своя край, когато му се налага да подаде сигнал до Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) за собственото си тежко състояние - кръвоизлив вследствие на сърдечни проблеми. Малко по-късно за първи и единствен път д-р Йорданов огорчава своите колеги и приятели, като ги напуска завинаги, сбогувайки се с живота в нощта на 3 срещу 4 ноември.

Най-голямата празнина остава за неговата спътница медицинската сестра Адриана Фотева. С нея са опора един за друг близо 20 години, като 13 от тях споделят действително всичко - заедно са рамо до рамо в екип на “Бърза помощ”.

"Краси заслужава уважението и обичта на хората, защото даде толкова много, а не получи кой знае какво. Разбира се,

радваше се на възхищението

на всички наши колеги и приятели - споделя пред "168 часа" Адриана Фотева. - Двамата се запознахме в ЦСМП в София. Бяхме много млади и работата ни сближи. Той ме впечатли с интелекта и добротата си, с изключителното си възпитание и отношение към околните. Всички бяха очаровани от работата му. Диагностицираше много точно и винаги навреме. С него се работеше лесно, успяваше да направи така, че всички от екипа да действаме като един. Разбирахме се само с поглед. По онова време често ни питаха как не ни омръзва хем да сме заедно на работа, хем и вкъщи. Краси винаги отвръщаше: "Не ни омръзва. Трябва да има равноправие. В линейката аз съм шефът, а у дома - тя". Животът ни бе една хармония. Той ми даде безкрайна топлина и обич, затова за него мога да говоря много и пак ще е недостатъчно." Д-р Йорданов, мед. сестра Мила Михайлова и шофьорът Пламен славков са главни герои в документалния филм "Последната линейка на София" на режисьора Илиян Метев, който впечатли силно в кан през 2012 г.

Д-р Йорданов, мед. сестра Мила Михайлова и шофьорът Пламен славков са главни герои в документалния филм "Последната линейка на София" на режисьора Илиян Метев, който впечатли силно в кан през 2012 г.

Впоследствие се налага двамата да разделят общия си път в професионален план. Заплатите за безценния им труд не са големи и те трябва да потърсят алтернатива. Така сестра Фотева напуска “Бърза помощ”. Макар през времето и д-р Йорданов да обмисля подобен ход, той е неспособен да го предприеме - любовта към работата винаги надделява.

"Той се раздаваше напълно и без да се пести.

Не могат да се преброят животите, които е спасил - казва Адриана. - Именно тази пълна отдаденост на работата повлия на здравето му. Краси изживяваше всичко и дори когато бе вкъщи отново анализирахме заедно всеки случай на пациент. Това е цената, която всеки от нас плаща. Това бе и причината за неговата кончина. В последните си мигове бе изтощен от болести. Много добре разбираше състоянието си и не си даваше шансове, което за мен беше тежко. И все пак успяваше да се бори доколкото може.

С него много обичахме да бягаме в планината и във всеки удобен момент се качвахме на вилата в селцето Бучин проход, за да отдъхваме от тежките работни дни. Там също имаме много приятели, с които сме споделяли и хубаво, и лошо през годините. Природата ни зареждаше и се чувствахме щастливи. Краси много обичаше и да лови риба. Споделях това удоволствие с него. Често ходехме с негови приятели от детинство по Марица, по язовирите. Веднъж на семейна почивка в Ахтопол, докато ние плувахме, Краси хвана толкова много риба, че вечерта събрахме цялата почивна станция на голяма трапеза с неговия улов. Имахме много щастливи мигове. Умеехме да се веселим. Той бе пълен с идеи, които реализирахме заедно. Изобретяваше. С моята фантазия и неговата творческа мисъл създавахме - направихме едни страхотни пейки от подръчни дъски, градински украшения и дори две чешми. Той винаги бе усмихнат и кипящ от енергия човек, далеч от този изморен мъж, който сега се вижда по снимките. Изключително лъчезарен, особено преди побоя."

Лекарят понася тежък удар преди четири години именно

от тези, за чието спасяване отдава живота си.

Д-р Йорданов и екипът на “Бърза помощ” стават жертви на жесток побой от група пияни младежи. Час след полунощ линейката се отзовава по сигнал за диабетно болна жена, изпаднала в кома. На място обаче се оказва 15-годишно момиче, което е прекалило с алкохола на домашен купон за абитуриентски бал. Медиците пристигат точно за 6 минути, но са посрещнати от 20 души, които се нахвърлят върху тях. Шестима мъже нападат сестрата с юмруци и шутове, а останалите повалят на земята с ритници шофьора. През това време докторът качва пияното момиче в линейката, но хулиганите изливат агресията си и върху него. Душат го и го обсипват с удари в главата и корема. Сестрата успява да се измъкне, да извика помощ от 112 и да се скрие. Шофьорът също се измъква и тръгва с линейката, а лекарят остава да търси своята колежка. След шокиращия побой д-р Йорданов се възстановява дълго и преминава през две операции на крайниците. Сърцето му обаче не може да се възстанови - то е сломено. След този кошмар героят от “Бърза помощ” не може да преглътне обидата.

Сестра Фотева е категорична, че тази агресия е недопустима в една цивилизована държава, но и че това никога не е можело да откаже д-р Йорданов от призванието му: "Той бе изключително смел човек. Отношението на обществото и това насилие го смачкваше, но не го плашеше. Няма да забравя как веднъж се отзовахме на сигнал на младеж, който си беше порязал пръста, а излъга, че кърви от стомаха. Живееше на 13-ия етаж. Качихме се пеш, защото нямаше асансьор. В същото време язвата на Краси кървеше, но той беше на работа. Горе този младеж се подигра с нас - държеше се нагло и неуважително. Трябваше да направя някаква манипулация, когато той скочи, взе стъклена бутилка и посегна да удари Краси в тила. В този момент аз се хвърлих върху него и успях да го поваля на земята.

Двамата винаги се закриляхме.

Веднъж един много едър възрастен мъж, който бе пребил малкото си дете на 7-8 години, само с един замах на ръката ме свали от линейката долу на тротоара, но д-р Йорданов и колега от екипа веднага скочиха и успяха да го озаптят.

Имахме и един случай, в който смелостта му ни водеше. Асансьор бе пропаднал в една обществена сграда и висеше над шахтата, в която един от работниците бе паднал. Трябваше да се сложат някакви напречни греди, за да го задържат, но все пак бе много опасно.

Краси не се поколеба и ние влязохме в шахтата с риск за собствения си живот. Успяхме бързо да се мобилизираме и да изнесем човека, който бе в много тежко състояние, но въпреки всичко го закарахме жив във Военна болница."

Със своя забележителен опит д-р Йорданов неслучайно изгрява дори на големия екран в Кан като главен герой в документалния филм на режисьора Илиян Метев "Последната линейка на София" заедно с медицинската сестра Мила Михайлова и шофьора Пламен Славков.

През май 2012 г. лентата е обявена за откритие на Седмицата на критиката в Кан, а месец по-късно спечели и наградата за най-добър документален филм с продължителност над 30 минути на престижния кинофестивал в Карлови Вари.

Фотева се разминава за малко с шанса да сподели и това приключение с д-р Йорданов и двамата да са заедно пред камерата, защото само три месеца преди да започнат снимките, тя напуска “Бърза помощ”.

"Гордея се и съм щастлива, че съм имала до себе си такъв човек, който ме е подкрепял, закрилял и обичал - признава медицинската сестра. - Животът ни бе низ от борба, всеотдайност и една голяма обич – към хората, към професията и помежду ни.

Краси ще остане в историята на “Бърза помощ”.

Знаете ли, всички много ни обичаха и обичат, особено него. Спомням си, че когато още работех в ЦСМП и се прибирахме в нашата централа, го наобикаляха и започваха да го разпитват – какво, как, защо. И той им обясняваше всичко и раздаваше знанията и уменията си, макар днес повечето хора да си ги пазят. Той не можеше да се пести и му се удаваше с лекота да учи другите".

Действително, д-р Йорданов ще бъде запомнем завинаги от своите по-млади колеги като човека, който им е предал безценни уроци - професионални и житейски.

"Д-р Краси Йорданов наистина беше вдъхновение - обяснява за "168 часа" д-р Цанко Стефанов, който от лятото работи във Великобритания. - Показваше на всички с каква страст може да се практикува така наречената професия "спешна медицина" в България, въпреки всичките й абсурди. Не мога да изредя всичко, на което ме е научил, но ще спомена, че интубацията на човек в безсъзнание без ларингоскоп е напълно възможна. Именно Краси беше сътворил тази магия, на която мнозина са били свидетели. Когато човек работи в “Бърза помощ”, той често става обект на "атаки" от страна на времето - отказ на апаратурата в линейката. Случвало ми се е и на мен ларингоскопът да спре, а нуждата от него определено нараства с всяка секунда при наистина спешен сигнал. Е, наистина така наречените

"прийоми на Краси Йорданов" в ЦСМП работят безотказно.

Защото разликата е, че в болницата всеки лекар може да срещне подкрепа от друг колега, да вземе ларингоскоп или амбу от друга клиника, но в линейката това е почти невъзможно. Бил съм свидетел на много негови магии в работен план. Видях и как се прави сърдечен масаж с една ръка, докато с другата се обдишва пациент през амбу. Дори ми се е налагало да приложа наученото. Убеден съм, че близките на пациента помнят този момент до ден- днешен."

Д-р Стефанов се запознава със своя учител към края на 2013 г. в един студен зимен ден, докато работи в столичната болница НКБ в клиниката по Интензивна неврология. Двамата започват непринуден разговор, в който д-р Йорданов успява да разпали страстта у младия медик към спешната медицина.

"Във времето преди да започна работа в ЦСМП бяхме просто добри познати, но след това се превърнахме в много близки приятели, които не се срещаха само по служебни задължения - разказва лекарят. - Пееше, танцуваше, разказваше забавни истории, вицове. Краси беше изключителен човек. Мъжкар. С него човек можеше да разговаря свободно на всякакви теми. Имаше отговор на всеки въпрос, но никога не налагаше мнението си, защото беше много уравновесен и умерен. Случвало ми се е неведнъж да го питам за някакви сложни и завъртени обяснения из учебниците, при което той намираше най-адекватния и опростен начин, за да ми ги обясни. Когато разбрах, че съм одобрен за работа в ЦСМП, тайничко се надявах да попадна в неговата бригада. Факт е, че Краси поемаше наистина едни от най-тежките сигнали, заедно с още двама-трима лекари от 4-та работна смяна. Радвам се, че обучителният ми период беше именно с такива професионалисти, защото видях неща, които наистина съм си мислил, че са възможни само във филм."

Д-р Стефанов е убеден, че приятелят му не е могъл да преглътне огорчението от недопустимата агресия, упражнена върху него и колегите му: "Дали беше обиден? Той беше страшно обиден. Някой има ли представа какво е естеството на работата на лекар в “Бърза помощ”? Постоянни атаки от пациенти, от близки на пациенти, къде вербално, къде физически, постоянни критики от колеги в болници. Веднъж бяхме попаднали заедно в столична болница. Така се случиха нещата, че нямаше "свободни" шокови зали в този момент и се наложи да спазваме протокола за най-близката болница. Беше сигнал за масово сбиване, изпратиха мен и Краси. Мисля, че беше съвсем в началото на тази година. Двамата пациенти в нашите линейки бяха с черепно-мозъчни травми. Чаках на вратата на кабинета, докато той предаваше своя пациент. Вие знаете ли какво отношение получи той тогава? Думата "отвратително" е много меко казана. Обидата му от всичко това не го спря да бъде на пост до последно, защото обичаше работата си и знаеше, че може да бъде много

полезен някъде там,

по улиците или софийските апартаменти.

И на мен ми бе трудно да приема действителността. Меко казано, се чувствах огорчен от понасянето на много обиди и опити за нападки. При едно мое оплакване той ми каза: "Цане, живей си живота бе, какво ги мислиш, я си свиркай, следващият адрес идва, там може и да срещнеш приятни, готини хора, с които да ти е кеф, че работиш, и да се гордееш, че си лекувал". Следващите думи, които няма да забравя, бяха, когато му съобщих, че напускам държавата, не просто Службата. Тогава той ме подкрепи: "Бягай и не се връщай, докато можеш да го направиш".

На какво е научил колегите си и как се е обръщал към тях, четете в сайта на "168 часа".