11° C, предимно облачно
Кенгуру-грижата е от полза и за
доносени деца, но не всички родители
и болници са готови да я прилагат
Всяко 10-о бебе у нас се ражда недоносено. Статистиката почти не се изменя с годините и въпреки напредъка на медицината рисковете от преждевременното раждане за бебето остават високи. Ако то често е в обятията на майка си обаче, шансовете за по-бързо възстановяване значително се увеличават. Това е “прегръдката, която лекува”, или методът “кенгуру-грижа”.
За него у нас все още не се говори много, въпреки че е широко прилаган от години по света. Най-просто казано, това е контакт “кожа до кожа”, при който майката поставя бебето върху голите си гърди и го гушва.
Колкото
по-продължителен е
контактът, толкова
по-добре се повлиява
детето.
“Непосредственият контакт кожа до кожа е много ценно нещо. За детето това създава сигурност и спокойствие. За майката също, особено при недоносените, защото в голяма част от времето те са в кувьози. Тогава майката може само да го гледа, знае, че е нейното дете, но се създава усещане като за нещо в буркан. Когато бебетата имат допълнителни заболявания, които не позволяват да се осъществи директен контакт, ние ги пазим, но и при най-малка възможност позволяваме на родителите да ги гушват”, обяснява проф. Боряна Слънчева, национален консултант по неонатология и шеф на неонатологичното отделение в университетската болница “Майчин дом”. Там се грижат за 47 недоносени бебета в момента.
Това, че кенгуру-грижата се свързва предимно с майката, не ограничава бащата. Напротив, контактът “кожа до кожа” с него е също толкова положителен, колкото и с майката, защото детето познава и двамата си родители. Това е и
начин, по който
бащата да опознае
детето си
“Ако и двамата родители имат по-близък контакт с бебето си, са по-спокойни. Тогава достигаме по-лесно до тях, разговорите ни са много по-добри и качествени и те разбират какво им казваме, което не е никак лесно и просто за разбиране. Това е важно, за да може и лечението на детето да върви по-добре”, обяснява проф. Слънчева.
Родителите трябва да знаят, че правят нещо за недоносените си деца, трябва да взимат участие в грижата, да носят кърма, да се чувстват необходими, да мога да го гушкат, да знаят, че това е в полза на детето. Само така се изгражда връзка между тях, въпреки че не са постоянно заедно. Недоносените бебета са изолирани, контактът с мама и татко е ограничен, затова той е толкова важен. Кенгуру-грижата им дава спокойствие, а когато едно дете е спокойно и се храни, то се възстановява по-бързо, съветва проф. Слънчева.
Всъщност много майки практикуват кожа до кожа, без дори да го осъзнават и без значение дали детето е доносено, или не. Почти всяка майка е изпадала в ситуация, когато бебето плаче неудържимо, дълго време и дори изпитаните средства, с които го успокояват, не помагат. В такива моменти несъзнателно прилагат един от изпитаните бабини съвети - да съблекат детето и да го сложат на гърдите си, да го гушнат. Обикновено това го успокоява и то заспива.
Бебетата, при които е приложена кенгуру-грижата, се стабилизират по-бързо, отколкото в инкубатор, което не означава, че ако се отглеждат само в кувьоз, те нямат шанс за оцеляване. Тя помага и на бебетата със стабилни темпове да подобрят дишането си благодарение на стабилното дишане на майка си. И въпреки че методът се препоръчва от Световната здравна организация,
в болниците у нас той
все още не се
използва,
защото много лекари смятат, че кенгуру-грижата се опитва да замести традиционната неонатална грижа, което не е така. Тя само я допълва, обясняват от фондация “Нашите недоносени деца”, чрез която тази година за първи път у нас бе отбелязан Световният ден на кенгуру-грижата - 15 май.
“За съжаление, голяма част от нашите родители също не са готови за този контакт. Не знам дали е страх, незнание или притеснение, но от това, което виждам в практиката си, много от тях не са сигурни. Когато отбелязахме Световния ден на кенгуру-грижата, много майки и бащи дойдоха. На следващия ден обаче, когато отново им предложихме тази възможност, дойде само една майка. Има много какво да се работи и с персонала, разбира се. За да се прилага този метод, трябва или отделенията да не са толкова натоварени, т.е да няма толкова много бебета, или да има двойно повече персонал, който трябва да бъде обучен. Била съм в болница във Виена, където има интензивно отделение. Там този метод се прилага, след като бебетата се изведат от него. Освен това там една сестра се грижи за две деца, докато при нас една акушерка се грижи за 6-7 деца. Тя гледа бебетата, които сами по себе си изискват много грижи, следи монитори и т.н., което допълнително натоварва.
Кенгуру-грижата е нещо, в което трябва и родителите, и лекарите да се убедят, че работи и че децата имат нужда от него”, категорична е проф. Слънчева.
Колумбийски лекар пръв се сетил бебето да сто на майчината гръд денонощно
Названието на кенгуру-грижата идва от начина, по който кенгуруто се грижи за своето малко - в торбичка, извън тялото, където малкото е на топло и сигурно, а също така може и да се храни.
За първи път кенгуру-грижата като метод за лечение, започва да се използва в Богота, Колумбия, през 1978 година. Идеята е на д-р Едгар Рей Санабрия, професор по неонатология в катедрата по педиатрия към Националния университет на Колумбия. Той въвежда метода, търсейки решение как да намали нарастващата по онова време заболеваемост и смъртност сред недоносените деца. Освен недостигащият персонал, за това допринасял и недостигът на оборудване, кувьози и леглова база, което усложнявало стабилизирането на бебетата.
Тогава д-р Санабрия предложил на майките да държат бебетата върху гърдите си 24 часа в денонощието, да спят с тях, да им говорят нежно. Поставяйки ги в обятията си, те отдавали топлина и поддържали необходимата за децата телесна температура, т.е. те заместили кувьозите. По този начин се улеснявало и кърменето, като бебетата можели да сучат, когато поискат, а кърмата особено за недоносените е безценна.
Резултатите били впечатляващи. Много бебета оцелявали и се справяли с преждевременната адаптация сравнително бързо.
Съвременни проучвания показват, че 82% от неонатологичните отделения в САЩ използват метода като част от лечението и адаптацията на недоносените или родените с много ниско тегло бебета. Кенгуру-грижата набира все по-голяма популярност и в Европа.
Коментари