Таргетните лекарства обръщат някои онкохематологични диагнози – не откриваме следи от болестта.

Проф. Юлиан Райнов, дм, е ръководител на Клиниката по хематология към ВМА.
Има придобити 4 специалности – по клинична хематология, онкология, военна терапия и по вътрешни болести. Специализирал е в Израел, Германия, Чехия, Белгия, Русия, Италия и др. Автор е на над 370 научни труда.

- Проф. Райнов, населението на Земята застарява, вероятно има и други фактори, които увеличават раковите заболявания, а специалистите говорите по-скоро с оптимизъм за лечението. Какво ви вдъхва оптимизъм?
- Авторитетното сп. “Лансет” публикува графиките на очакваната продължителност на живота на родените между 2010 и 2030 г. За моя изненада водещата държава и при двата пола е Южна Корея, където се очаква жените да живеят средно 89 г., а мъжете – 84 г. За съжаление, но не за изненада на другия полюс са балканските държави. У нас се очаква родените в този период жени да живеят средно 78 г., а мъжете – 75 г. Според друго авторитетно списание (“Ню Ингланд джърнъл ъв медсин”) през 2010 г. смъртността от сърдечносъдови заболявания по света е 192,9 на 100 хиляди, а през 1900 г. е била 137,4 на 100 хиляди. Този ръст обаче е относително малък, ако се сравни с нарастването при онкологичните заболявания за същия период. За един век те са се увеличили от 64 на 100 хиляди до 186 на 100 хиляди, или 31%.


- И за България ли увеличението е 3 пъти?
- Според данните в националния ни раков регистър от 2014 г. има значителен
ръст на новите болни
– с 55 процента, но
увеличението
на смъртността
е със 17 процента
Независимо че в България все още повечето пациенти с онкологични заболявания се диагностицират в напреднал стадий, голямата разлика в ръста на новодиагностицираните и на леталитета говори за подобрение на лечението.


- Какъв е трендът във вашата специалност - рака на кръвта?
- Иновативното лечение много подобри прогнозата и при малигнените хематологични заболявания. Основният принос за това е на таргетните, прицелни терапии. Наричат се така, защото медикаментите атакуват само раковите клетки – специфични рецептори по тяхната повърхност или прекъсване на сигнални пътища вътре в тях. Това води до прекъсване на жизненоважни функции на туморната клетка и нейната смърт.


- Достъпни ли са тези съвременни терапии?
- Ще отговоря с пример. През 2003 г. по света таргетните терапии заемаха 11% от общото лечение на злокачествените заболявания на кръвта. До 2013 г. те са вече 46%. Може да се каже, че днес иновативното лечение се прилага при всеки втори пациент с малигнено заболяване на кръвта. За това допринася и бързото навлизане на много нови медикаменти. За да може всеки да прецени сам за какъв напредък говорим, отново ще си послужа с числа. За периода 1980-1989 г. противотуморните лекарства са само 5% от одобрените нови медикаменти. А за 2010 – 2013 г.
иновативните
онколекарства се
вече 30% от всички
одобрени нови
препарати.


- Имат ли пациентите у нас реален достъп до тях?
- Като причина за смърт раковите заболявания и у нас, и в света са на второ място след сърдечносъдовите. България има най-високата смъртност в ЕС и доста лоши показатели в глобален план. Достъпът до иновативните терапии е факт и у нас и се очаква това да промени неблагоприятната статистика. Специално в онкохематологията отчитаме изключителни пробиви в лечението на някои тежки заболявания на кръвта. Нашите пациенти не са забравени и те заслужават това лечение!


- При кои диагнози е най-голям успехът?
- Основно в групата на неходжкиновите лимфоми, при болестта на Ходжкин, миелодиспластичните синдроми, които са доста разнородна група - включват различни анемии, някои състояния, близки до острите левкемии, напредък има и при миелома, който е често заболяване. Както и при една голяма група, наречена миелопролиферативни болести, сред които е и хроничната миелоидна левкемия, в лечението на която има забележителни успехи.


- За пациента успехът се мери с годините живот.
- За онкохематолога също. Преди 40-ина години много малка група от нашите пациенти е можело да достигне 5-годишна преживяемост. Днес е факт при над 50%. А при някои заболявания, които доскоро завършваха фатално за няколко години или дори месеца, вече имаме такъв успех, че при изследване не се открива и следа от тумора.


- Нито една туморна клетка?
- Да. И ние
имаме пациенти,
които от години са
практически здрави,
живеят нормално,
ходят на работа.
За такива случаи сред специалистите по цял свят вече тече етично-професионална дискусия дали може лечението да бъде спряно и пациентът само да остане под наблюдение.


- Вашата преценка каква е?
- Личното ми мнение е, че при определени показания - главно при липса на следа от заболяването, лечението може да бъде спряно и пациентът да се проследява с прегледи и изследвания. Един от аргументите е, че всяко лекарство има странични действия, чиито ефекти се натрупват с годините. По света вече има случаи на спиране на терапията и пациентите се наблюдават диспансерно. Но за да се превърне това в практика, първо трябва да се стигне до международен консенсус и той да бъде отразен в ръководствата за лечение и в решенията на нашите клинични комисии по хематология. Разбира се, и със съгласието на болния.
Новият рамков договор с НЗОК беше голяма изненада за онкохематолозите. Бяхме шокирани от абсурдите в него, най-големият от които е изчисляването на дозата на лекарствата за нашите пациенти на база средна телесна повърхност.


- По-просто казано – според теглото и ръста?
- Да, НЗОК ще заплаща на болницата стойността на лечението не според реално приложените медикаменти за всеки от пациентите, а като определя дозата според средностатистическите данни за телесните мерки на българите – за мъжете ръст 175 см и 81 кг тегло, за жените съответно 163 см и 67 кг.


- Това не залага ли риск да се прави компромис с лечението в името на спазването на нормираната доза?
- Това, че НЗОК желае да заплаща използваните милиграми, изчислени по тази доза, не означава, че ще отстъпим от професионалните ръководства. Хематолозите в България
ще лекуват
пациентите си
по правилата
на медицината
и на морала
Ще прилагаме точно стандартната доза, записана в методическите ни ръководства. Заявих тази наша позиция и на среща с ръководството на касата и БЛС.


- Какво друго ви изненадва в договора?
- Заложеното изискване ефективността от лечението да се отчита всеки месец. Това предполага оценка на туморния обем, която следва да бъде направена чрез образна диагностика – скенер, ПЕТ скенер и друга подобна апаратура. Но
не можем да
натоварваме
лъчево пациентите
толкова често.
Освен това по цял свят оценката за ефекта от лечението се прави най-рано след втория или четвъртия курс (месец). Така оценяваме ефективността и ние. Лекарствата трябва да се натрупат, за да се види ефектът. Когато няма задоволителен отговор, променяме схемата на лечението. Но резултатите от лечението и решението за евентуални промени се вписват в протоколите и са достъпни за НЗОК по всяко време.


- Защо не дискутирахте тези особености предварително с НЗОК?
- Никой не ни е питал и канил. Не е искано мнението на клиничните хематолози. Нито на националния експерт по хематология към БЛС, нито на председателя на професионалното сдружение, нито на националния консултант към министерството. В договора има и други нелепи моменти, но съм сигурен, че практиката ще ги отхвърли. Лекарят мисли първо за доброто на пациента си и го лекува по правилата на медицината. А директорите на болниците трябва да убедят касата, че
ако лечебното 
заведение трябва да
поеме за своя сметка
по-големите дози
лекарства според
индивидуалните
нужди на пациентите,
ще се увеличават
дълговете
на болниците.


- На срещата в здравната каса стигна ли се постфактум до готовност за ревизия на договора?
- Не мога да съобщавам подробности, тъй като се разбрахме, че ако нещо трябва да бъде коментирано, ще се направи от организаторите на срещата. Но обсъдихме решения, които, смятам, ще бъдат полезни за всички страни. Към момента обаче е в сила публикуваният в “Държавен вестник” Национален рамков договор 2017.


- Като началник на клиника по хематология ще промените ли работата на екипа и терапиите на пациентите?
- Това е невъзможно, болните в България заслужават и ще получат същото лечение, каквото и тези в Европа и по света.
ВМА излиза от
тежка финансова
ситуация и всеки
от нас направи
немалко жертви
през годините. Някои напуснаха, останалите обаче гледаме напред и защитаваме името на нашата институция, на марката ВМА, известна и търсена от болни от цялата страна. Добрият лекар е призван да има душа и сърце, да търси новото и да помага. Да бъде лечител!