Здравният министър Кирил Ананиев представи подробно два варианта за здравноосогурителна реформа

Над 2 млрд. лв. доплащата българските пациенти за своето лечение като така дофинансирата здравната система. Това показват резултати от национално проучване на Алфа рисърч. То е проведено сред 1117 души от страната, в периода 23 юли до 3 август.

За подобряване на здравната система и повече контрол на разходите – и регламентира и нерегламентирани – здравният министър Кирил Ананиев представи два варианта за реформа в здравноосигурителния модел. Това се случи на кръгла маса за бъдещето на здравеопазването в НДК.

Те не се различават от вече станалите ясни в публичното пространство. Първият вариант е двустълбов с пълна демонополизация на здравната каса, запазване на здравната вноска от 8% и включване на конкурентни осигурители, опредлени от държавата, където пациентите ще трябва да сключат задължителна застраховка в размер на 2% от дохода. Вторият вариант тристълбов е включване на задължителна здравна застраховка в размер на 12 лв., запазване на НЗОК като основен осигурителен фонд и включване на трети стълб – доброволно здравно застраховане.

В първия вариант пациентите ще има избор да избират дали да внасят здравната си вноска в НЗОК или в друг осигурител. НЗОК ще има същия статут като застрахователите и ще стане напълно конкурентна. На застрахователите ще бъде забранено да отказват на желаещ да се запише при тях. За да се избегнат рискове, ще се зъдаде гаранционен фонд, който през първата година ще формира средства от набрани здравни вноски през първата година.

Сред предимствата на този вариант са запазване на механизмите на социално препразпределения, запазване на еднакъв процент на здравноосигурителната вноска за всички, съответно осигуряване на равенство във финансирането, еднакъв основен пакет и равенство в достъпа, отчете министър Ананиев.

Той очерта и недостатъците на този вариант - трудна за дминистриране система в началото, ще изисква и допълнителни еднократни разходи, отсъствие на възможности за финансиране на нови дейнсоти и политики освен със средства, реализирани от подобряване на контрола, както и риск от запазване на нерегламентираните плащания.

При втория вариант основен осигурител ще бъде НЗОК, а пациентът ще участва с доплащане, което ще се осъществява чрез задължителна здравна застраховка от 12 лв, както и ще доплаща 10% или 15% от стойността на болнично лечение, за което ще се определли т. нар. гранична линия. Това означава, че всяка година ще се определя обща сума, до която НЗОК и пациент ще си делят плащането на разходите в съотношение 85% (или 90%) от каса и съответно 15% (или 10%) от пациента. За момента се предвижда тази гранична линия да е 700 лв. Всичко над нея ще се поема от Застрахователен пул и от задължителната здравна застрховка, като пациентът няма да доплаща нищо. Всеки застраховател ще може да предлага на пациентите и пакети за допълнителна доброволна застрховка, която да може да покрива и разходите в тези 15%. Според разчетите на здравното министерство с този вариант средствата в системата на здравеопазвнаето от вноски на пациентите ще скочат от 1,696 млрд. лв., каквито са били през 2017 г. до 2,560 млрд. лв.

Сред предимствата на втория модел са лична ангажираност на гражданите, по-високо ниво на контрол за намаляване на фиктивните и регламентираните плащания, осигуряване на повече средства, осигуряване на качествена и достъпна медицинкса помощ при ясни правила, гарантиращи правата и задълженията на пациентите и др.

Сред недостатъците пък са фрагментиране и мултиплициране на административните разходи поради въвеждането на повече „платци” в системата, както и необходимост от решаване на спорни моменти при реализиране на съвместни плащания между НЗОК и застрахователи – плаща се от НЗОК и после арбитраж решава дали да се удържи цялостно сумата от лечебното завдение или средствата са дължими.

Очаквайте подробности.