Миризмата на потта зависи ли от храната? Внушавам ли си, че като ям няколко поредни дни месо, потта ми започва да мирише лошо, пита читателка от София.
“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти.
Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло.
Можете да ги задавате на телефон
02 942 25 62
и чрез имейл
Съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели.
Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот, съобразени с конкретния случай и индивидуалното му здравословно състояние.
На въпроса отговаря д-р Райна Стоянова:
Изпотяването е необходимо за оцеляването ни. Потта охлажда тялото благодарение на процеса на изпаряване на водата и по този начин предпазва организма от прегряване. Тялото за разлика от човека не се интересува от миризмата, която потта излъчва. А дали тя е поносима, или зловонна, има значение не само хигиената. Това, което сме яли, също оказва значение.
Защо е така, се разбира от механизма, по който тялото изпълнява важната си функция да поддържа относително постоянна температура.
Потенето е процес на отделяне на течности, секретирани от потните жлези в кожата на бозайниците. Изпотяването е основният начин за терморегулация на топлокръвните видове.
При хората се срещат два основни типа потни жлези: екринни и апокринни.
Екринните потни жлези са около 1,6 - 4 млн. на брой и са пръснати по цялото тяло.
Най-гъсто са
разположени
по дланите
и стъпалата,
а с най-ниска плътност са по бедрата. Инервацията (управлението) на тези жлези се осигурява от постганглионарни симпатикусови влакна чрез невротрансмитера ацетилхолин. Тази регулация се контролира от център в хипоталамуса – малка структура, разположена в основата на междинния мозък.
Екринните потни жлези играят важна роля в терморегулацията и запазването на електролитния баланс. От друга страна, течната съставка на потта допринася за образуването на водно-липидна мантия по повърхността на кожата, а някои компоненти на потта (например натриеви йони, млечна киселина, урея) подобряват хидратирането на роговия слой на кожата и участват в осигуряването на фини тактилни усещания.
Апокринните жлези са разположени в няколко зони – под мишниците, в слабините, около половите органи и ануса, около пъпа, външния слухов проход. Модифицирани апокринни жлези са тези по мигления ръб на клепачите и ареолите на гърдите. Апокринните жлези са по-големи от екринните и са изградени от секреторна част, която е разположена в дермата или подкожната мастна тъкан.
Те секретират непрекъснато минимално количество пот - без мирис и с рН между 5 и 6,5.
Потта от
апокринните
жлези е богата
на холестерол,
триглицериди, мастни киселини, сквалени, андрогени, въглехидрати, амоняк, железни йони. При хората функцията им не е съвсем ясна, но при животните участват в поведенческите реакции, сексуалното привличане и териториалното маркиране. Предполага се, че при хората участват в обонятелната комуникация.
Съществува и трети тип потни жлези - апоекринни, които се срещат в аксилите на възрастните хора, но ги няма при децата. Те имат морфологични и функционални характеристики едновременно на екринни и апокринни жлези.
Отсъстват при децата, защото се развиват по време на пубертета. Количеството на секретираната от тях пот може да бъде 10 пъти повече от това на екринните жлези. Броят на апоекринните жлези е по-голям при хора, които страдат от обилно до патологично обилно изпотяване.
Максималното потоотделяне при един възрастен може да бъде до 2-4 л на час, или 10-14 л на ден. Изпаряването на потта от повърхността на кожата има охлаждащ ефект, следователно повече пот ще се произвежда в по-горещо време или когато мускулите използват повече енергия поради натоварване.
Когато потта взаимодейства с бактериите по кожата, започва да мирише. Стрептококус епидермидис и стрептококус ауреус са бактерии, които разграждат потта и започват да генерират миризливи странични продукти. Всъщност не бактериите са проблемът, а именно страничните продукти от взаимодействието им с потта.
Може би всеки се пита защо именно потта от подмишниците мирише неприятно. Това е така, защото заедно с всички бактерии по кожата там се намират най-голямата съвкупност от апоекринни жлези. Подмишниците постоянно са сгънати и това създава предпоставка за триене на кожата и
задръжка на
микроорганизми
Потта, секретирана от подмишниците, съдържа и андростенон и други стероиди, които са в малко по-големи количества при мъжете. Андростенонът има доста неприятен мирис. Наподобява смесица от мускусен мирис и мирис на урина. Що се отнася до миришещите крака - тези части на тялото са покрити през повечето време с чорапи и затворени обувки, а това е предпоставка за по-лесното развитие на бактерии. Затова миризмата там е по-силна и остра в сравнение с други области на тялото. Основният виновник за зловонието е изовалериановата киселина. Тя представлява мастна киселина с къса верига, която обикновено се среща в сиренето и бирата – там, където има процеси на ферментация. Потта на краката съдържа и пропинова киселина (друга мастна киселина), която мирише силно на оцет.
И след като вече знаем механизмите на потенето и кое дава лош дъх на телесната течност, остава да си обясним как чрез процеса на метаболизиране храната влияе на миризмата на отделената през кожата течност.
Чесънът е една от малкото храни, които се отделят в голяма степен чрез потта. Месоядните хора, особено тези, които целенасочено наблягат на протеините, са “попили” миризмата му в себе си.
Потта им мирише
по-остро от на
вегетарианците
Казват, че на практика вегетарианците не миришат (ако не са яли чесън и са си измили зъбите). Храни, които съдържат метилови съединения, също влошават миризмата на тялото. Типични представители на тази група са цвеклото, соята и соевите продукти, спанакът. При преработката в стомаха те отделят триметиламин, който преминава в потта и ѝ придава миризмата на риба.
Хапването на твърде пикантни храни увеличава особено количеството на сяра в организма, а минералът се елиминира от организма чрез порите на кожата и дишането и се усеща като по-неприятна на мирис пот.
Приемът на голямо количество алкохол също води до неудобството потта да излъчва зловоние. Около 10% от изпитото остава непреработено от организма и се изхвърля чрез потенето, а миризмата е определено отблъскваща.
Има и други храни, които правят дъха на тялото ни неприятен, но влиянието им е по-слабо или е свързано не толкова със самия продукт, колкото със смущения им от някое заболяване метаболизъм.
Кафето и други стимуланти увеличават секрета от апокринните жлези и с това опасността от неприятен мирис.
Нека не забравяме и обвинявания за всичко стрес. За потенето ролята му е безспорна.
При стрес тялото
се насища с
кортизол
- хормона на стреса, който придава неприятна миризма. Примесен с бактериите, той придава на подмишниците отблъскваща миризма.
Извън изброените причини съществуват няколко фактора, които предопределят постоянна лоша телесна миризма:
l Лоша хигиена.
l Липса на баланс на бактериите в организма.
l Вроден дефект в усвояване на веществата в храните или друго заболяване, което може да попречи на около 7% от страдащите от зловонно потене да смилат определени храни. Тези храни - най-често протеини, причиняват неприятния мирис на тялото.
l Медикаменти с основни съставки като бупропион, венлафаксин, тамоксифен и пилокарпин.
l Заболяване на черния дроб и бъбреците, захарен диабет, гъбична инфекция или стомашно-чревни смущения.
l Патологични кожни проблеми, рак, хемороиди, язви.
l Състоянието на безпокойство и стрес стимулира потенето.
l Пушенето също увеличава потенето.
Важно е да се обърне внимание, че причина за зловонното потене може да бъде заболяване. Ето защо се препоръчва медицински преглед и изследване на кръвта.
Разбира се, всички хора се потим и ако процесът е в рамките на нормата, а хигиената – подобаваща на възпитан човек, не е причина за вманиачено вторачване в потта. В наша помощ козметичната индустрия е създала дезодоранти, антибактериални сапуни и спациални препарати за потискане на потенето, когато не е свързано с процесите на нормалната терморегулация. Дезодорантът всъщност е продукт, предназначен да отслаби или замаскира неприятните миризми. При едни дезодоранти активната част (ароматизаторът) премахва миризмата на пот, при други антибактериалните компоненти спират процеса на разлагане на потта, а при трети – временно свиват каналите на потните жлези. Дезодорантите съдържат поглъщащи миризмите компоненти (дезодоранти), ароматизиращи вещества (одоранти), бактерициди и други компоненти. Всяко от тези вещества има конкретна функция. Антимикробните вещества възпрепятстват развитието на бактериите, предизвикващи миризмата на пот. Абсорбиращите вещества (например талк) поглъщат миризмата на пот, а ароматизиращите я припокриват.
За финал - един любопитен факт. Не е тайна, че телесната миризма играе сериозна еволюционна роля в намирането на потенциален партньор в живота на човек.
Днес дори се знае, че храни, богатите на каротеноиди - пигменти, придаващи привлекателен тен, могат също да направят естествения мъжки мирис много по-приятен за другия пол. Жените имат по-силно обоняние от мъжете, а мъжете се потят по-обилно от жените, така че, ако ваш приятел си търси гадже, посъветвайте го да зареже пицата и да зареди хладилника със свежа салата.
Коментари