Статистиките за различните форми на зависимост сред младите хора в модерния свят са изключително негативни. Тъкмо защото са млади, неопитни и импулсивни, хората във възрастовата група 15-34 г. са и сред най-податливите на различни зависимости - диети, алкохол, тютюнопушене, наркотици, секти, психорелигии, електронни и видеоигри, компютри, хазарт, пристрастеност към пазаруване, гледане на телевизия и дори ходене по врачки. Влияние оказват и социалната среда, психологически фактори, генетична предразположеност.

Как могат да се избегнат различните зависимости и каква е превенцията за вече пристрастените? Това са едни от целите на проекта “100% ти”, в който са поканени за коментари и интервюта психолози, психиатри и лекари, които ще представят статистики, практики и личен опит за предотвратяване на зависимости.

Проектът “Заложи на себе си”" се изпълнява с финансовата подкрепа на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10 от Закона за хазарта за 2018 г. по договор № 25-00-6/04.05.2018.

Личностни и поведенчески разстройства в

детска възраст също могат да я отключат

Доколкото всяка зависимост е обусловена от емоционални липси и травматични преживявания в най-ранна възраст, хазартната намира началото си в юношеско-младежката възраст между 15 и 29 г. Това е периодът на опознаване на света извън семейството, засилване на рисковото поведение, както и търсене на вълнуващи преживявания в съответствие с хормоналните промени. Тази зависимост се развива по-бавно от останалите. Нейният пик би могъл да се прояви в зряла възраст след травматично житейско събитие.

Необходимостта от интензивни преживявания, от бягство от депресии и апатия също биха могли да доведат до развиването на подобна зависимост.

Повечето зависими са много суеверни и вярват, че ръководят събитията чрез ритуали, заклинания и определени предмети. Това би могло да се сравни с инфантилните преживявания за магичността на света и бягството на детето от страховете във фантазиите. Това е деструктивен модел на поведение, който носи временно удоволствие и невъзможност за реалистичен поглед върху съществените проблеми.

Някои изследвания проследяват връзката на хазартно зависими с хиперактивност в детска възраст, когнитивни нарушения и неефективни мисловни модели. Възможна е връзка на заболяването с тревожни разстройства и зависимост от алкохол и медикаменти. Разочарованието след несбъднати амбиции в ранна младежка възраст може да породи такива влечения у хората, които не се чувстват сигурни, подкрепени и способни да се преборят с неволите. Те не успяват да се пренасочат, преквалифицират и намират утеха единствено в тази илюзия.

Здравата семейна среда с подкрепа и емоционална близост предполага по-малък риск за изпадане в зависимости. Симптоми, които не са за пренебрегване, са раздразнение и смяна на настроенията, уличаване в лъжи, установяване на липси на семейни пари или ценности или искане на заеми. Може да настъпят промени в развитието и образованието, както и чести отсъствия от училище или работа. Не на последно място е генетичната обусловеност, което означава, че вниманието трябва да е завишено при наличие на други членове на семейството с такава зависимост.

Диагностицирането се прави след признаване на проблема и отчитане на следните симптоми от последната година - залагане на нарастващи суми, раздразнителност при опити да се намали или спре залагането, силно ангажиране с хазарта (има постоянни мисли за минали залагания, планиране на следващи, намиране на пари за тях), често залагане, когато е в дистрес (чувство на безпомощност, вина, тревога, депресивност), след като загуби, често връщане, за да си “върне” загубите, лъжи, за да прикрие сериозността на залаганията, застрашена е или е прекратена значима връзка, работа, образование заради залагания, разчита се на други да осигурят пари за облекчаване на отчайващи финансови ситуации, причинени от залаганията.

Мотивацията за лечение на заболелия е трудна и са необходими търпение и постоянство на близките. Необходима е консултация с психотерапевт, работещ със зависимости. Дори ако зависимият не желае в началото, е добре близките да направят такава.

Зависимостта е на повърхността и е само изява на много други психични състояния, затова основното ѝ лечение е психотерапията, но тя е дълъг процес и понякога отнема години. Необходими са и промени в определени поведенчески модели. Някои изследвания посочват за мисли за самоубийство при зависими, които се лекуват, което налага оценка на риска от специалистите.