Кафето също, но това е лекарска тайна

"Не разваляй кафето без цигара и любовта - с брак!" Тази конвенционална мъдрост има своето житейско потвърждение в наши дни - по цял свят бракът като институция е в криза, а любовта като преживяване не е. Тя има и своето медицинско потвърждение - от пушенето на цигари и пиенето на кафе има поне една доказана полза за здравето. Предпазват от болестта на Паркинсон!

Това обаче е една от най-строго пазените лекарски тайни, тъй като в наши дни кампаниите срещу тютюнопушенето вече са държавна политика и заклеймяването му е въпрос на политическа коректност сред медиците.

Да, цигарите са вредни и причиняват всички онези ужасни неща, които вече две години задължително се изобразяват картинно и с плашещи надписи на кутиите им. Но поне за едно нещо човек има полза от тях. Ако на младини е припалвал папироса, на старини няма да го хване паркинсон. Никотинът от тютюневия дим се оказва доставчик на допамин за мозъка, а именно недостигът на допамин води до това ужасно заболяване, установиха учени.

В тютюневия дим се съдържат стотици вещества и повечето от тях са вредни. Но никотинът не е. Той предотвратява уврежданията в мозъка, до които се стига в резултат на нарушен баланс на хормона допамин.

Всъщност медицината отдавна е установила, че никотинът е много добър невротрансмитер (вещество с роля за предаване на импулсите между невроните) и се отразява положително на хора с когнитивни проблеми, хиперактивност, синдром на дефицит на вниманието, а сега вече и срещу паркинсон.

Разбира се, никой медик няма да ви посъветва да пушите (освен под сурдинка и ако е циник). Пък и по каква логика да ви спасява от вероятността да се разболеете от паркинсон в замяна на много по-големия риск да увредите своите кръвоносни съдове, мозъка и сърцето от цигарите, да хванете рак на белия дроб или на гърлото, да ослепеете, да станете стерилен, импотентен и пр. и пр.

Доказано е обаче, че пушенето снижава риска от паркинсон с цели 60 процента. Същата предпазна роля има и дългогодишното пиене на кафе. (Което не означава обаче, че задължителната цигара със сутрешното кафе гарантират общо 120% избягването на старческия тремор и празния стъклен поглед.)

Засега паркинсоновата болест е нелечима. Тя е дегенеративно заболяване с неизяснена причина, чийто ход в най-добрия случай може да бъде забавен, но не и да бъде обърната посоката му. Лекарите обясняват болестта с намаляването на т.нар. субстанция нигра (черно вещество в мозъка, където се намират клетките, синтезиращи допамин). Колкото повече черно вещество се губи, толкова по-малко човек може да контролира движенията на тялото си. Затова и първите симптоми на болестта са скованост в движенията и тремор на ръцете. С времето човек престава да управлява движенията си и това проличава първо при най-фините от тях - писане, закопчаване на копче, вдяване на конец в игла и др. И това е така, защото именно допаминът е веществото, което управлява координацията и плавността на движенията.

Обикновено болестта на Паркинсон засяга хора в напреднала възраст, но е възможно да се прояви и при по-млади. Най-често се установява във възрастта над 55 години. Среща се обаче и при 40-годишните, а вече има случаи дори и на 35-годишни, засегнати в някаква степен от болестта.

Повечето страдащи от нея са мъже. Смята се, че 1% от човечеството е поразен от паркинсон. Още по-лошото е, че тази болест се унаследява - ако човек има близки роднини, които са страдали от нея, задължително трябва да се тества, след като прехвърли определена възраст.

Болестта обаче е коварна, защото остава скрита твърде дълго. Първоначалните й симптоми най-често остават незабелязани или пък човек ги подценява. Първата по-ясно изразена промяна е треморът в покой, който отначало се вижда само по пръстите на ръцете. Той се дължи според лекарите на понижена активност на т.нар. базални ганглии, които регулират множество процеси в организма, но също и движенията. Щом треперенето вече е налице, 70-80% от невроните, отговорни за производството на допамин, вече са дегенерирали. Но тъй като мозъкът има безкрайни способности да се нагажда и да компенсира такива дефицити, болестта "спи" още твърде дълго и се открива в доста напреднал стадий.

След тремора на ръцете се появява и ступор - вдървяване на тялото за дълго с безизразно лице и празен поглед, сякаш човек замръзва. Още по-късно се проявяват и когнитивните нарушения и дефицити на внимание, памет и др. При над 30% от болните от паркинсон има и депресия, а една четвърт от тях развиват и деменция.

Изчезването на субстанция нигра е необратим процес, но лекарите донякъде успешно се борят с придружаващите го симптоми. Едни от най-модерните лечения, вече прилагани и в България, е дълбоката мозъчна стимулация и включването на т.нар. портативна помпа. За тях обаче се иска одобрение от лекарска комисия за всеки конкретен пациент. Ако той например е надхвърлил 70 г., портативната помпа не се прилага.

Дават се и стандартни медикаменти, забавящи болестта. Това са т.нар. допаминови агонисти, които имитират естественото присъствие на допамина в мозъка. Когато болестта е съчетана с депресия, се прилага и психотерапия.

Проблемът обаче е, че подобно на другите болести на третата възраст като деменциите, с времето пациентът привиква към лекарството и това налага да се увеличават дозите му. Тогава пък се отключват все по-сериозните странични ефекти от медикамента и така кръгът става порочен.

Болестта на стъкления поглед

Вече минаха 200 години, откак паркинсоновата болест е описана за пръв път в научната литиратура. Прави го през 1817 г. младият британски лекар Джеймс Паркинсон и с това след време става, както е традиция в медицината, кръстник на болестта. В началото обаче сам той я нарича трепереща пареза именно заради ясно изразения тремор на ръцете на пациентите му, комбиниран с едновременно треперене на мускулите.

Сред забележимите симптоми са влошаването на почерка, който става по-ситен и неразбираем. Болният вече изпитва трудности да се закопчае и бива разпознат именно по отчасти разкопчана риза или панталон. Той все повече се затруднява да извършва дейности, изискващи прецизни движения. Изчезват автоматичните елементи в жестикулацията и мимиката като мигане, усмихване, размахване на ръце при ходене и др.

В някои от случаите лицето на болния добива на моменти втренчено изражение с немигащ поглед и това подсказва, че той "се е изключил" като събеседник и не реагира по никакъв начин. Стига се и до нарушения на говора - гласът става монотонен, а артикулацията - неразбираема.