Д-р Мария Николова прави пробив с клиничен алгоритъм за откриване и профилактика на хора с риск от дефицит.

Млад български учен създаде клиничен алгоритъм за откриване и профилактика на хора с висок риск за дефицит на витамин D. През последното десетилетие веществото е в топ интереса на медицината поради умножаващите се открития, че има изключителна роля за здравето. В миналото е свързван само с профилактиката на рахит, а днес вече се знае, че участва във всички физиологични процеси и има ключова роля за силната имунна система. Но изненадващо за държава средно с към 300 преобладаващо безоблачни дни повечето хора у нас не си набавят препоръчителните количества от слънчевия витамин. Нарича се слънчев, защото организмът ни го синтезира от акумулираните лъчи, а по-малко си набавяме с храните. Д-р Мария Николова

Д-р Мария Николова

Недостигът дълго време подкопава здравето, без причината да е афиширана и чак при тежък дефицит става ясно, че той е в основата на сериозни заболявания. Затова преди дни научното жури оцени високо дисертацията на д-р Мария Николова, която в хода на подготовка на научния си труд за връзката между наднорменото тегло, затлъстяването и витамина освен теоретични научни приноси създава и практически модел за откриване на дефицит на витамин D. Тя е специалист по хранене и диететика, асистент в Медицинския университет в София и лекар с клинична практика в сферата на храненето и диетите. Д-р Николова е сред консултантите, които от старта на рубриката “Сила за живот” дават съвети на читателите и по тяхна номинация е сред специалистите в лигата “Лекарите, на които вярваме”.

“В последните години освен епидемиите от затлъстяване и диабет глобален проблем са и съпътстващите ги микродефицитни състояния, каквито са недостатъчността и дефицитът на витамин D. Редица епидемиологични проучвания сочат увеличаване на хората с наднормено тегло и нарушенията във въглехидратната обмяна и едновременно с това дефицити на важни витамини, минерали, биологично активни вещества,

хора, популярно наричани

преялите недохранени

– обясни д-р Николова. - Взаимосвързаните метаболитни нарушения дори често се представят с английското diabesity от думите за диабет и затлъстяване (diabet and obesity), или диабезитет. Новата дума отразява тяхната свързаност и обща характеристика: смутена функция на инсулина.”

Основните патофизиологични нарушения, които свързват затлъстяването и диабета, са инсулиновата резистентност (нечувствителност) и идващият след това инсулинов дефицит. Последиците от затлъстяването и диабета са идентични: кардиометаболитни проблеми, нарушения в съня, влошени функции на стомашно-чревния тракт и дефицити на хранителни вещества, сред които водещо място заема витамин D.

Данните за България показват, че честотата на наднорменото тегло и затлъстяването сред населението е близка до установената за Великобритания, Германия, Румъния и други страни в Европа. Резултатите от национален мониторинг от 2004 г. показват високи нива на затлъстяване, обясни ученият.

В медицината нормата и патологията в тегло се определя чрез индекса на телесната маса (ИТМ). При стойности между 18,5 и 24,9 то е в норма, следващата стъпка до 29,9 слага граница на свръхтегло, а от 30 започват степените на затлъстяването. Според екипа от НЦОЗА, направил проучване у нас, с индекс 30 и по-висок според мониторинга са 16,7% от жените и 21,3% от мъжете на 30-60 г. С възрастта случаите зачестяват, като най-много – 33%, са те сред жените на 60-75 г.

Особено тревожно е, че последното национално проучване установи

рекордно нарастване на

честотата на диабета

с 20,9% само за 6 г.

Това са вече над 9,5% от българите.

“В същото време поднорменият витамин D е един от най-широко разпространените хранителни дефицити, като особено рискови са хората със свръхтегло и затлъстяване и съпътстващите ги метаболитни отклонения – изтъкна д-р Николова. - Изследванията показват, че в Европа от 50 до 70% от възрастното население е с неадекватен статус на витамин D, а в България по данни от проучване на проф. Анна-Мария Борисова с дефицит и недостатъчност са съответно 21,3% и 54,5% от възрастните с двете степени на наднормено тегло. За достатъчно се приемат над 50 наномола на литър (nmol/l) витамин D. А тежкият дефицит – под 25 nmol/l, според проучването се оказва 3 пъти по-чест сред хората с наднормено тегло и затлъстяване. Безспорно наднорменото тегло е фактор, обуславящ дефицита на витамин D, но все още науката не е категорична за механизмите, по които се реализира.”

Проучват се хипотезите за секвестиране на витамин D в мастната тъкан, за обемно разреждане на циркулиращия витамин D, за недостатъчно излагане на слънце и др. Паралелно се търси отговор

доколко неадекватните

нива на витамин D

допринасят за затлъстяване

Нееднозначен и недостатъчно проучен е ефектът на различните типове мастна маса – дали е висцерална, около вътрешните органи, или подкожна, както и доколко ниските нива на витамин D опосредстват намаляването на мускулната маса при затлъстяване.

“На фона на голям процент хора с наднормено тегло и растяща честота на диабета проблемът с различните степени на недостиг на витамина расте като снежна топка, пусната по склон. Това ме амбицира за аргументиране на лесни и достъпни практически препоръки за оценка на рисковите за дефицит на витамин D хора. Така стигнах до идеята за допълване на фактора наднормен индекс на телесната маса. Други ориентири за риск са наднормената обиколка на талията, което говори за натрупване на вътрешни мазнини; непропорционалното отношение между обиколката на талията и ръста, диспропорциите между мастна, немастна и мускулна маса, които се оценяват с утвърдени индекси; типът на мастната маса – високорискова е висцералната”, обясни д-р Николова. При проучването, върху което е построена дисертацията й, тя преглежда, анкетира, измерва и изследва 109 мъже и 155 жени на възраст от 19 до 60 г. Сред доброволците 72-ма са в контролна група с нормално телесно тегло, 65 със свръхтегло и 127 - със затлъстяване.

Оказва се, че средният

прием на витамин D

при всички (!) e под

препоръчителните 15 мкг

(микрограма) дневно. Най-нисък е при жените между 30 и 60 г. – едва 5,5 мкг. Водеща причина за недостатъчния прием с храната е традиционно ниската консумация на риба и рибни продукти, както и липсата на обогатени с витамина храни у нас, обясни д-р Николова. Проучването й показва още, че доброволците с нормално тегло приемат с храната повече витамин D, отколкото участниците със свръхтегло и затлъстяване, но като цяло около 85% от цялата проучвана група са с по-нисък прием от препоръчвания.

В хода на работата си д-р Николова установява и профила на българина, който включва повече храни с витамин D в менюто си:

мъж с висше образование,

на възраст до 30 г. и

с телесно тегло в норма

Основните източници на витамин D в храненето на възрастните са рибата, месото, млякото и продуктите от тях, както и яйцата.

“Установи се, че с увеличаването на индекса на телесна маса растат като брой и като влияние рисковете за метаболитен синдром и дефицит на витамин D. Резултатите сочат високия ИТМ като определящ рисков фактор за проява на недостатъчност и дефицит на витамин D, като

дефицитът е най-изявен

при хората с най-висок ИТМ, и то значимо спрямо хората с тегло в нормата. По-висок е рискът от висцерално затлъстяване при мъжете и съответно нараства вероятността за саркопения, което впрочем е закономерност и при прекомерно дебелите жени. Всичко това налага да се препоръча хранителният прием на витамина да се суплементира с добавки или да се препоръчват обогатени с витамин D храни при рисковите групи”, смята ученият.