Без да го знаят, стотици хиляди българи носят гени, които отхапват 4 години от живота им. Екип от университета в Единбург ги открил, като е проучил ДНК на 152 000 души. Търсела се е връзка между преживените години от техните родители и мутациите в тези гени.

Така се доказва, че хората с мутации на гена APOE или на гена CHRNA (над 2/3 от населението) живеят 1 г. по-малко. При мутации и на двата гена смъртта идва с 4 години по-рано. Двойна мутация имат близо 3-ма на всеки 1000 души.

За двата гена се смята, че повишават риска да се развият рак, дихателни болести и алцхаймер. Тяхното въздействие е различно при мъжете и жените. Например генната уязвимост за алцхаймер е по-изразена при жените. При мъжете пък същата мутация повишава риска от дихателни болести.

Д-р Питър Джош от единбургския екип казва пред Би Би Си: "Влиянието на тези гени върху продължителността на живота е изненадващо голямо. Но това не означава обреченост. Все пак начинът на живот е този, който определя колко дълго ще живеем. А той е под наш конттрол."

Откритието позволява в бъдеще хората да ходят на скрининг за мутации и при наличието им да бъдат съветвани как да живеят, за да ограничат ефекта от тях. Например при наличие на мутирал ген CHRNA е много вероятно човек да развие рак на белия дроб, ако освен това е и пушач.

"Тези открития са само върхът на айсберга. Тази година ще имаме още данни и очакваме още открития. Някои от тях ще бъдат позитивни за здравето, сигурен съм", добави д-р Джош.