На 11 000 м височина човек има доста време за размисъл. Надвесва се над обвитата във фолио тарелка с макарони и му идва наум въпросът защо гражданската авиация вече цяло столетие не успява да угоди на стомасите под затегнатите колани.

Яденето е едно от големите въздухоплавателни преживявания на пътниците. В миналото са го сервирали още на пистата, за да ги разсеят от ужасните усещания при излитане. Било е мазохистичен акт, тъй като набирането на височина се усеща тъкмо със стомаха. Между двете световни войни поднасяли само кафе и чинии със сандвичи. От стари бордни менюта се вижда, че от края на 40-те г. на ХХ век храната става все по-добра и пътниците са глезени със сьомга с майонеза, телешки език, салати, крем и праскови за десерт. Сервирали ги студени, но със сигурност са били по-апетитни от днешните тарелки.

Тогава авиокомпаниите се конкурират за малък брой богати пътници и това личи по разразилата се война на кетъринга. "Бритиш еъруейс" например обявява линията си Лондон-Париж за "епикурейска", макар тя да няма кой знае какъв кулинарен блясък. "Еър Франс" пък качва на борда готвач от парижкия хотел "Риц". Но в шумния, нехерметичен, друсащ салон с мирис на нафта никой няма апетит. Този готвач сервира, но и на него му е лошо като на пътниците и често тича като тях към тоалетната.

Кулинарната война трае кратко. През 50-те г. печалбите изтъняват и се въвеждат стандарти за храната на борда. През 1958 г. Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) към ООН уважава оплакване на "Пан Ам", че сандвичите, сервирани от "Луфтханза" и другите й европейски конкуренти, са "шикозна храна". Издадено е нареждане в храната на борда да няма "редки деликатеси, да не е разточителна и да не съдържа екстри като хайвер, стриди, омари".

Но дори най-простите сардини тогава са за предпочитане пред днешното въздушно меню. То е стандартизирано от Реймон Оливие, съветник на "Еър Франс" през 70-те г. Според него ястието на борда трябва да е като в парижко бистро. Например бьоф бургиньон. Хем пътниците са му свикнали, хем сосът не позволява на притопляното месо да съхне.

Добре измислено! Но кога за последен път сте яли бьоф бургиньон в самолет? Поднасят го само в бизнес класата. А в икономичната дават омърлушена риба или бяло месо от пиле (а не бутче, защото не понася добре претоплянето). А подправките, така нужни на голяма височина, където вкусовите рецептори са притъпени от промяната в налягането, се поднасят само от азиатски превозвачи.

Смешното е, че тази лоша храна е за сметка на пътника. "Америкън еърлайнс" си спести $ 40 000 годишно, като извади едничката маслинка от салатите си. Една маслинка! А какви пари отиват за баятите хлебчета, оставени непипнати. Или за десертната суха паста, която си отхапал от скука, но нищо не може да те накара да доядеш.

През 2008 г. "Юнайтед еърлайнс" обяви, че спира да храни безплатно икономичната класа при презокеански полети. Но сред пътниците избухна такава ярост, че авиокомпанията размисли.

Човек е готов да плати за всичко, което разчупва монотонноста на полета. Той не очаква омар, нито дори сандвич с омар. Но и наденичката с кисело зеленце не е каприз.