Доц. д-р Румен Бостанджиев се насочил към сексологията, вдъхновен от примера на баща си проф. Тодор Бостанджиев, който през 1963 г. създава единствения в България Сектор по сексология към Медицинска академия в София. В него доц. Бостанджиев постъпва, след като завършва медицина през 1983 г. Завършил е две програми по психотерапия – на Американската психологична асоциация по личностно центриран подход в Прага и Братислава и квалификационна програма по психодрама на Морено в Юберлинген. През 1993 г. специализира сексология и сексуално здраве в Холандия и Белгия, а през 2007–2008 г. завършва Първата международна академия по сексуална медицина, организирана от Европейската асоциация по сексуална медицина в Оксфорд, Лисабон и Рим.

- Доц. Бостанджиев, какъв е профилът на българския мъж и на българската жена според сексуалните нагласи?

- През последните десетилетия не ми е известно някой у нас да е правил системни проучвания на сексуалните нагласи, ценности и поведения.

Мога да споделя лични впечатления от ежедневните срещи с хора и двойки, потърсили помощ в кабинета ми. Тези впечатления са субективни и нямат претенцията да са представителни.

Според мен за повечето българи в зряла възраст сексуалността има смисъл като централен елемент от връзката в двойката и семейството. За по-младата генерация сексуалната изява е част от самоутвърждаването, от намирането на оптимална социална среда и удовлетворяващ лайфстайл. Сексуалната връзка се търси в контекста на устойчиви и цялостни човешки отношения. По-малко са мъжете и жените, склонни да приемат сексуалните контакти като самоцелна дейност, освободена от емоционална ангажираност и поемане на отговорност за цялостното благополучие на партньора. Ето защо ние сме по-близо до семейно ориентираните модели  на сексуално поведение дори и с допускане на паралелни връзки, които да компенсират рутината на брачната интимност. За българина семейството е първостепенна ценност. Макар и оскъдни, социологичните и народопсихологичните проучвания категорично разкриват приоритетното значение на родово-семейните връзки в българската традиция. Тя е определяща и в сексуалното поведение на съвременните поколения.

- С какво се обясняват разликите в семейните ценности в Южна и Източна Европа в сравнение с останалите региони на континента?

- Множество проучвания разкриват съществено различие в семейните модели и ценности, присъщи на културите в югоизточната и северозападната част на Европа. Най-общо се говори за родово-колективистични ценности, характерни за средиземноморската и източноевропейската традиция. Те се различават от индивидуалистичните семейни ценности на западно- и централноевропейските култури и най-вече от скандинавската традиция. В тези общества децата много по-рано се отделят от родителите си, минават период на лично самоутвърждаване, добиват самостоятелност и по-късно сключват брак или създават семейство. Връзките с родителското семейство са по-слаби за сметка на социалните и професионалните връзки, с които се обграждат младите семейства в Северна, Западна и Централна Европа.

Югоизточният модел е с по-здрава патриархална традиция, която определя оставане на младите хора по-дълго свързани с родителските семейства и родовата общност. Присъща е по-ранна възраст на създаване на свое семейство, но то дълго време остава в икономическа и социална зависимост от семейството на родителите. Очакванията за социална и психологична подкрепа между различните генерации са значително по-силни и включват както продължително обгрижване на вече пълнолетни деца, така и лично обгрижване на възрастните родители от техните вече семейни деца.

Изследователите търсят корените на това разделение в различното историческо и икономическо минало. Смята се, че това различие се е зародило още при разпада на Римската империя и инвазията на варварските племена в Европа.

По-късно съществена роля оказва по-ранната индустриализация на Западна, Централна и Северна Европа. В предимно аграрните култури на Юга и Изтока на континента по-дълго се запазват патриархално-родовите колективистични тенденции, тъй като те са свързани със семейния труд на полето и в родовото стопанство.

- Какви разлики забелязвате в сферата на сексуалността между днешните юноши и тези, които станаха родители около промените у нас?

- Още е рано да се правят подобни съпоставки. За поколението, израснало в навечерието и първото десетилетие на промените, бе характерно ценностното объркване, присъщо на прехода. Официалният модел на социалистическа нравственост с присъщия му наивизъм и лицемерие бе брутално заменен с циничен материализъм и примитивен стремеж към оцеляване. Наложиха се ценностите на консуматорското общество, ориентирано изключително към материално благополучие и подценяване на човешките отношения и моралните принципи, на които те се основават. Това нямаше как да не се отрази и върху сексуалните нрави. 

Днешните юноши израстват в една по-нормална и балансирана среда. Част от тях ясно се разграничават от примитивния консумативизъм на родителите си, без да престават да са здраво стъпили на земята. В съзнанието на тези младежи пълноценните човешки отношения придобиват все по-голямо значение като ключов елемент от високото качество на живот.

Има и млади хора, за които мечтата за материален просперитет е водеща. Често нейната реализация се свързва с “изгодни връзки”.  Успехът в личностните отношения се възприема като умение да подчиниш, контролираш или манипулираш другия. Но този модел много често генерира конфликти и насилие.

- В кои случаи има злоупотреба със сексуалната тематика?

- От половин година сме свидетели на активно заиграване със сексуалната тематика от страна на определени политически сили. Те системно залагат на хомофобните нагласи у нас и така се опитват да спечелят популярност сред най-примитивните и консервативни среди. Тезата, която се поднася най-често чрез фалшиви новини, е, че европейската култура е разядена от червея на развратния неолиберализъм, който ерозира здравите морални устои на семейството и превръща обществото в хомогенна “биологична маса”, удобна за манипулиране от страна на международните концерни.

Любим инструмент на тази пропаганда е антиджендър агитацията, митовете за трети и енти пол, фалшивите внушения, че пледиращите за толерантност към различната сексуална ориентация се борят и за узаконяване на педофилията.

По света подобни позиции се отстояват от крайнодесните консервативни партии, но у нас леви и националистични партии станаха флагман на антиджендъризма, подкрепяни от представителите на различните вероизповедания.

- Има ли нужда от здравно образование, част от което е сексуалната култура?

- Съвременното разбиране за здравето включва не само отсъствието на болести, но и наличието на психично и социално благополучие. От друга страна, революцията на невронауките от последните две десетилетия доказа огромното значение на нашите преживявания и взаимоотношения за справяне с най-патогенния съвременен фактор – стреса. Най-ефективните усилия и инвестиции за подобряване на здравето са в профилактиката. Поради тази причина здравното образование днес е приоритетно, а развитието на сексуалната и партньорската компетентност са неделима част от него. Колкото по-подготвени за отговорни и пълноценни семейни отношения са днешните поколения, толкова по-здрави ще са както те, така и бъдещото ни поколение. Затова повишаването на сексуалната култура на подрастващите е важна инвестиция в здравето на нацията.

- Проучване на СЗО показа, че у нас първият сексуален контакт е на 14 години средно. Какъв е вашият коментар?

- По света хората вече не се интересуват толкова от възрастта при първите сексуални контакти, а дали те са съзнателни и отговорни. През 80-те години бе установено, че младите хора в България започват по-късно сексуалния си живот от връстниците им в Западна Европа.

Поради наличието на системно сексуално образование в страни като Холандия обаче по-ранното начало на полов живот там се съчетава със значително по-малко неблагоприятни последици като нежелани бременности, насилие, полови инфекции и ранно раждане. Това налага да преосмислим тезата, че ако младите започват половия си живот по-късно, това автоматично ще ги направи по-отговорни и съзнателни.

- Гордост или диагноза е свръхсексуалността?

- Това понятие въвежда абсурдната идея за количествено нормиране на сексуалните изяви, които са строго индивидуални и отговарят на специфичните очаквания и потребности на партньорите във всяка двойка. Различните хора имат различна нужда в качествено и количествено отношение при интимните си преживявания. Тези потребности се променят в различните житейски ситуации, през които преминава една партньорска двойка.

В този смисъл е твърде опасно да се спекулира с оценки кой е “свръхсексуален” и кой със “занижена сексуалност”. Зад такива етикети стоят съвършено други проблеми в междуличностните отношения.

- Кога човек губи интерес към секса? Свързано ли е с възрастта?

- Еротичното преживяване е изключително сложно и мистично. Едва ли някой би разгадал напълно какво е това, което придава еротично значение на възприятията ни, какво разпалва и поддържа еротичните страсти.

Загубата на интерес към секса на първо място е свързана със занемаряване на интимната връзка и натрупване на неотработени негативни преживявания.

Ако всеки от партньорите не полага грижа за себе си и за другия, за качеството на общуването, отношенията постепенно се обезличават и лишават от смисъл, хората престават да са си интересни и еротично значими. Много често затихването на сексуалните страсти погрешно се отдава на възрастта. Истинската причина е партньорската леност и очакването, че любовта ни ще остане свежа и без да се грижим за нея. Животът е пълен с опровержения на този мит.

Поне 10% от двойките, които доживяват заедно дълбока старост, твърдят, че с годините връзката им става по-силна и истинска - като старото вино. Много възрастни хора, които взаимно допринасят за разнообразието и богатството на отношенията си, могат да проявят далеч по-силна страст от млади готованци, които очакват всичко в леглото да им се поднася на тепсия.