АВТОРИ: СТЕФАН ТАМБУЕВ И НАТАЛИЯ МАЕВА

Bалтер Клепетко завършва Медицинския университет във Виена през 1978 г. Днес виртуозният хирург е президент на Европейската асоциация за гръдна хирургия и белодробна трансплантация и ръководител на Клиниката по белодробна хирургия в университетската болница във Виена (АКХ). Началото е преди 27 г., когато проф. Клепетко започва там внедряването на програма за белодробни трансплантации. Днес болницата е на едно от първите места в света по брой пациенти и успеваемост в областта на гръдната хирургия. Само белодробно трансплантираните българи за последните 4 г. са 8 души, сред които и авторите на това интервю. На снимката зад професора в ляво над главата му се вижда уредът, който отваря гръдния кош.

- Проф. Клепетко, желанието да станете хирург ученическа мечта ли беше?

- Не съвсем. След гимназията първо записах строително инженерство. Но за два месеца разбрах, че това не е моето призвание. Нужна ми бе още половин година, за да реша, че искам да уча медицина. А в хирургията навлязох през 1986 г. Тогава имаше само двама гръдни хирурзи. Единият напусна и привлякоха мен, защото другият колега беше абсолютно сам. Това бе началото на кариерата ми в гръдната хирургия. Много малък екип бяхме тогава.

- Значи започнахте като индивидуалист в тази кариера?

- Когато започвах моята кариера, нямах много време да мисля по този въпрос, защото буквално нямаше нищо.

През 1990 г.

направихме

първата

трансплантация

За съжаление, това беше повече като еднолично представяне. От моя гледна точка това не беше добър период. Аз винаги съм се борил да създам екип, но беше дълъг период, докато този екип се структурира успешно.

- Значи предпочитате екипната игра? Така ли изглежда според вас успешният човек?

- Мисля, че въпросът е свързан с това да станеш добър в своята професия и как това те тласка да предадеш познанията и уменията си на другите. За да си наистина добър, трябва да си убеден, че не си сам. Можеш да бъдеш добър само ако имаш добри хора, които работят с теб. Един човек не е достатъчен. Всичко започва с човека, който дава началото и започва да гради , но в същото време той трябва да е сигурен, че зад него стои екипът му. Важно е да структурираш своя отбор, да ги учиш да усъвършенстват своите качества, за това се изисква и ти да не изоставаш и да продължаваш да се развиваш. От друга страна, професията трябва да ти носи удовлетворение и добро качество на живота. Има много аспекти, които обясняват какво означава да бъдеш успешен.

- Имате ли представа колко хора не умряха благодарение на вас?

- Не, не е възможно да се каже. Не зная.

- Мислите ли, че при трансплантация реципиентите получават частица от душата на донора?

- Може би не от душата, а от духа.

- Как съчетавате професионалните и семейните ангажименти?

- Има и трудни моменти, но съм щастлив, че намерих баланса. Хората ме познават като работохолик, но не всички знаят другата ми страна. Истината е, че съм и голям пътешественик. Опитвам се да прекарвам възможно най-много време с моето семейство, докато пътуваме. Това е много важно, за

да има човек

балансиран

живот

- Имате ли специални места, на които пътувате и почивате?

- Нямам, просто обичам да пътувам и да почивам.

- В посттрансплантационната терапия отделяте специално внимание на спортуването на пациентите, а вие самият отделяте ли време за спорт?

- Моята философия е, че всеки индивид е роден да използва тялото си . И мисля, че здравата мисъл живее в здравото тяло. Всеки е длъжен да работи за това. Нищо не идва просто така в живота. Физическата активност и спортът са невероятно важни за поддържането на качеството на живот. Спазвам правилото и не мога да си представя живота без физическа активност. Опитвам се да трансферирам това мислене върху другите. Много от пациентите са пример за това как подобряват качеството си на живот, свързвайки го със спорта.

- Вашата клиника е създадена през 1729 г. Няма как да догоним традицията, но наистина разчитаме на вашата помощ и опит. В случая вие ще сте донорът – ние рецепиентът.

- Ние помагаме на много страни в техния път. Миналата година

обучихме

колеги от

Словения и

сега те

стартираха

своята

програма

за белодробна трансплантация. В момента имаме 4-ма гръцки лекари, които ще бъдат цяла година тук, за да започнат своя програма. Не може да дойдеш за една седмица и да научиш как се прави белодробна трансплантация. Трябва да прекараш известно време, за да овладееш тънкостите.

- Кога може да дойдат и наши лекари да се обучат?

- Това трябва да се организира и уточни на официално ниво. Трябва да е сигурно, че

лекарите, които

ще бъдат обучени

тук, после

ще разполагат

с подходяща инфраструктура,

за да приложат наученото.

- Колко дълъг е този процес?

- Необходими са няколко години. Да кажем, че 3 г. са оптимален срок, за да започна да организирам такава програма. Разбира се, в случай, че здравното министерство в България има воля за осъществяването на това начинание.

Стъпките, които България трябва да направи, са като на всички останали страни.

Номер едно: когато говорим за трансплантации, винаги да имаш достатъчно донорски органи. Без това няма трансплантации. В тази насока трябва да се работи, да се подобри нивото на донорството във вашата държава. Номер две: да се обърне внимание на пациентите, които евентуално ще получат шанс за трансплантация. Трябва да има добра предварителна селекция и грижа за тях, докато бъдат оперирани. Това вече е направено по добър начин у вас.

Последната стъпка е трансплантацията, която ще трябва да направите сами. В момента България прави стъпки да го осъществи. Това е прекрасно. Нашите колеги, български лекари, поискаха да получат възможност за обучение, което да бъде оформено със споразумение, и ние, разбира се, подкрепяме идеята. Но повтарям отново: важно е,

българските

власти наистина

да застанат зад

такава програма и реално да предоставят необходимата инфраструктурна подкрепа на институцията, която иска да я реализира. Иначе заради желанието да се избегне харченето на пари, може да се загубят много човешки животи.

- В България се оказахме никъде - нито сме в Евротрансплант, нито имаме собствена програма за белодробни трансплантации, нито сме подновили договора си с болницата във Виена.

- Но сте подали заявление за

подновяване на

асоциираното ви

членство в

Евротрансплант

и очаквате споразумение. Човекът, който влага много усилия и инициативи за разрешаването на проблемите при вас, е директорът на агенцията по трансплантация д-р Мариана Симеонова. Но в момента не сме в състояние да поемем пациенти, без вие преди това да постигнете споразумение с Евротрансплант.

Нужно е

споразумение,

изградено на базата на наистина реална подкрепа от страна на вашето правителство. Индивидуалните усилия, макар и упорити, не са достатъчни, и в тази връзка ще е добре да структурирате подхода си.

- Благодарим ви за времето, което отделихте, и защото това интервю е от името на българското Сдружение на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация, ще сме благодарни, ако изкажете препоръка или съвет към лекарите и пациентите, които ни подкрепят и разчитат на нас.

- Ако искате да постигнете нещо в живота си, не трябва да се разпилявате в мисли дали това е възможно или не, а се концентрирайте в амбицията как да го постигнете.

ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА

Белодробната трансплантация е висшият пилотаж в хирургията. Всяка операция трае 6–8-часово индивидуално изпитание, подсилено от съпротивата и начина, по-които въведеният в кома пациент ще приеме органа. Първата успешна белодробна трансплантация е направена през 1963 г. в САЩ от д-р Джеймс Харди точно 4 години преди първата успешна сърдечна трансплантация. Преди успешното провеждане на белодробната трансплантация д-р Харди е експериментирал с над 400 кучета.

През 2003 г. е извършена първата и единствена, за жалост, неуспешна трансплантация на бял дроб в България. През същата година, също за първи път, и също неуспешно, е трансплантиран и блок сърце-бял дроб.

През 2014 г. е първата успешна двустранна белодробна трансплантация на българин в чужбина по линия на Евротрансплант във АКХ - Виена от екипа на проф. Клепетко.

За белодробните трансплантации се ползват трупни донори, което зависи изцяло от решението на близките на хора в мозъчна смърт. Дори те да дадат съгласие, може да се окаже, че донорският бял дроб е подходящ за някой белгиец, а за нашия човек е подходящ току-що екплантиран бял дроб на донор от Карлсруе, Германия. Точно това пътешествие на единия бял дроб в едната посока и на другия – в обратната, се осъществява и координира от няколко организации в Европа. България беше асоцииран член на една от тях - Евротрансплант. През май миналата година изтече договорът, който гарантираше асоциираното ни членство в тази организация, и това автоматично прекрати отношенията ни с виенската клиника, където до онзи момент се трансплантираха българите. Създаде се напрежение, което се сгъсти след смъртта на 3-ма от пациентите заради несъстояли се трансплантации. Останалите живи пациенти отидоха пред МЗ и се заканиха, че ще стават здравни емигранти. Министърът на здравеопазването тогава каза, че до три седмици се очаква решаване на проблема, но до този момент ситуацията е непроменена.

Защото сме живи благодарим на проф. Валтер Клепетко и неговия екип в АКХ – Виена”, пише на табелата във виенския парк Volksgarten в самия център между двореца на Хабсбургите, парламента и общината. Осемте белодробно трансплантирани български пациенти купиха розов храст, който посветиха на лекарите, направили техните трансплантации. Купуването на рози по този начин, в този парк, за Виена е традиция, но от българска страна се прави за първи път. Храст се купува за определен период от време и към него се прикрепя табела посвещение към събития или към близки и любими хора. На някои рози табелата е само с име, а други са със споделени копнежи и с разтърсващи обяснения в любов. Това е розовата градина на парка. В нея нашите пациенти купиха роза за 5 години и трогнаха лекарите от торакс хирургията на Университеската болница на Виена с израза си на благодарност и признателност.