Медицината откри нов, трети вид потни жлези. Хиперхидрозата е болест, повлиява се трудно. Още по-голямо изпитание е появата на цветна пот - синя, зелена, жълта.

В социалните мрежи бързо като вирус се разпространява призив да не се рекламират дезодоранти с дълготрайно действие. “Спрете, че някои го приемат твърде буквално и разчитат на едно миене и пръскане за 3 дни.”

Ожесточението срещу потта лесно завладява хората, които пътуват с обществен транспорт, и ги държи дълго. Реално потта рядко е зловонна, неприятният мирис е резултат на дейността на бактериите върху мократа кожа. Естественото противодействие е добрата хигиена и подходящ дезодорант. Но има случаи, в които е недостатъчно. Тогава идват на помощ антиперспирантите. Разликата е, че дезодорантите просто създават по-неблагоприятна среда за размножаването на бактериите, докато антиперспирантите

блокират

работата на

потните жлези

Има и трети вид понятие - деперспиранти, но то е по-скоро маркетингово изобретение.

“Всички хора се потят в горещо време – това е естественият начин за регулиране на телесната температура, който протича различно при децата и възрастните и в повечето случаи не поражда проблем. Но между 4 и 5,5% страдат от прекомерно изпотяване, което на коректен медицински език се нарича хиперхидроза. Физиологично

човек нормално

отделя между

500 мл и 1 литър

пот за деня

При голямо физическо усилие в горещо време може да достигне дори 8 литра и това е нормален механизъм за охлаждане на тялото. При хиперхидрозата отделената пот е повече от необходимото за поддържане на естествените процеси на терморегулация. Продукцията на жлезите се увеличава особено при страх, депресия, чувство за безизходица”, обясни доц. Жана Казанджиева, опитен дерматолог от Александровска болница.

Свръхпотенето, както и физиологичното изпотяване, е най-изразено под мишниците, по дланите и ходилата. Проблемът е видим за околните и притеснява силно страдащите от хиперхидроза, подтиква ги да избягват общуване от страх да не бъдат осмени или отхвърлени. Влошаването на качеството на живот е като на хората с ревматоиден артрит, псориазис и други сериозни заболявания.

Доскоро се е смятало, че човек има два вида потни жлези. Екринните отговарят за терморегулацията и са разположени по цялото тяло. Апокринните са под мишниците и в гънките между гениталиите и ануса, свързани са основно с емоционалното потене (при безпокойство, стрес) и са отговорни за телесната миризма.

Апокринните

жлези при

малкото дете

са спящи,

започват да функционират едва с навлизането в пубертета. Това обяснява защо гърбът на детето може да е мокър от пот, но няма никаква влага под мишниците му.

Наскоро бяха открити трети вид потни жлези – апоекринни, сходни едновременно с двата други вида, за които се смята, че са свързани с най-неприятното потене под мишниците. Но предстои да се разбере точното им функциониране, разказа доц. Казанджиева.

Леката хиперхидроза обикновено се лекува с локални средства. Най-успешно е повлияването от разтвори и гелове, които съдържат 5-10% соли на алуминия, за предпочитане с допълнителни съставки срещу неприятната миризма, казва дерматологът. Препаратите блокират канала на потната жлеза - свързвайки се с мукополизахариди в епителните клетки

образуват нещо

като запушалка

в отвора на потната жлеза

ДОЦ. ЖАНА КАЗАНДЖИЕВА
ДОЦ. ЖАНА КАЗАНДЖИЕВА
Непрекъснатото делене на клетките обаче постепенно избутва тапичката и за поддържане на лечебния ефект въздействието трябва да се повтаря. Обикновено се препоръчва последователно прилагане на препарата 4-6 дни, след което се разрежда до поддържаща терапия 2 пъти седмично. Не е добра идея да се правят “почивки”, защото състоянието се връща в изходна точка и схемата трябва да се стартира от нула, съветва доц. Казанджиева.

При хора с по-тежка хиперхидроза, които често имат наследствено предразположение към обилно потене, се обмисля системно лечение. При този вид терапия се разчита на въздействието на съставки, които блокират ацетилхолина – вещество, което влияе на реакциите на нервната система. Прилагат се по схема, терапията изисква опит от лекуващия лекар, допълнителна трудност е, че голяма част от препаратите не са регистрирани в България. Системните препарати обикновено съдържат съставката оксибутин, поясни доц. Казанджиева. Опитът й е показал, че някои пациенти се повлияват и от

физиотерапевтичната

процедура

йонофореза

За нея се използват различни средства – от чиста вода до антихолинергични препарати, които блокират ацетилхолина. Неудобството е, че се предлага на малко места и докато трае курсът, 2-3 пъти седмично трябва да се отделя време за процедурата. Плюс е, че потенето остава под контрол средно 16 седмици и пациентите се чувстват комфортно.

Ефикасно, но скъпо средство е

инжектирането на

ботулинов токсин

Действието му се изчерпва за около 6 месеца и терапията трябва да се повтаря на такива интервали. Прилага се върху най-активните жлези и те намаляват рязко производството си, но при някои пациенти се засилва потенето в други области на тялото.

Най-драстичното решение е операцията, но до това се прибягва рядко, обяснява доц. Казанджиева. Единият подход е симпатектомия, а вторият -

конфликтните

жлези в аксилите

да се отстранят

с миниинвазивни

техники

Напоследък навлиза и използването на лазери за спиране на свръхпотенето, но няма големи проучвания за метода и безусловното му доказване в практиката по-скоро предстои.

От физиологична гледна точка силно потене може да предизвикат някои лекарства – например съдържащи пропранолол, и заболявания като диабет, паркинсон, свръхактивност на щитовидата жлеза.

С потенето са свързани две малко познати състояния с особена изява – бромхидроза и хромхидроза. Имената да не ви подвеждат, не се отделят бром и хром, казва дерматологът. И обяснява двата любопитни за науката и неприятни за страдащите от тях феномени. “При бромхидрозата потта мирише изключително неприятно. Обикновено се дължи на по-различна бактериална колонизация, срещу която упорито трябва да се прилагат хигиенни мерки, антибактериални средства и антиперспиранти, антисептици. Хромхидрозата е термин за описване на рядко състояние с отделянето на цветна пот, основно под мишниците.

Потта може

да бъде синя,

зелена, жълта

Смята се, че се дължи на специфичен пигмент – липофусцин, както и на някои бактерии, гъбички и лекарства. Появява се още с развитието на апокринните жлези – през пубертета. Овладяването на проблема е предизвикателство за дерматолога, трудно се поддава на лечение.”