Сърбящият обрив не е чиста алергия. При 50% причината за пристъпа остава скрита. Един вид е наследствен.

Най-популярната закачка с дерматологията е, че не съществуват болести на кожата. Зад остроумието обаче не стои оптимистичната новина, че кожата е суперздрав орган, както би си помислил неспециалист. А хипотезата, че в много случаи кожните обриви са израз на вътрешни заболявания. Дали такова обяснение може да се предположи и за част от многобройните форми на уртикария, която в масовото съзнание е само вид алергия?

Разговорно уртикарията се нарича копривна треска поради факта, че като докоснем коприва, получаваме веднага контактна уртикария. В някакъв период от живота си от уртикариални обриви е страдал всеки 5-и човек,

при някои реакцията

продължава над 6 месеца

и тогава се определя като хронична. При един от видовете може да се установи генетична причина.

По-често отделните силно сърбящи лезии - уртики, се развиват внезапно. Обривът се появява на най-различни места като отделните уртики изчезват за часове или в рамките на денонощие, каза доц. Жана Казанджиева, опитен лекар в Клиниката по кожни болести на Александровска болница.

В половината от случаите причината за обрива не може да се установи - нарича се идиопатична уртикария. В дъното й може да стоят алергични реакции при контакт с химикали или бурен отговор на храни или лекарства, на ухапвания, ужилвания, слънчева радиация, инфекции (дори банални настинки), автоимунни заболявания, а вероятно има и други, още неустановени причини.

Но е ясен механизмът на образуване на обрива. Провокиращите агенти дразнят клетки в кожата, наречени мастоците. Като реакция те освобождават субстанция - хистамин, който води до разширяване на малките кръвоносни съдове, част от течността излиза от тях и образува уртики. Поради разширяването на съдовете обривът изглежда яркорозов. При малка част от пациентите отделните уртики може да се задържат над 24 часа. В тези особени случаи вече има възпаление на кръвоносните съдове – уртикария-васкулит. Уртикарията може да се съчетае и с ангиоедем (какво представлява и как се лекува, четете по-долу). Уртикарията се нарича още копривна треска поради приликата с реакцията на кожата при контакт с коприва.

Уртикарията се нарича още копривна треска поради приликата с реакцията на кожата при контакт с коприва.

За 30-40% от пациентите провокиращите фактори се установяват безспорно. Но това може да са както топлина, така и студ, триене, натиск, физическо усилие, дори вода, макар и рядко. Даже обилно изпотяване може да доведе при някои хора до уртикария, обясни доц. Казанджиева. Тя успокои, че острата копривна треска рядко се нуждае от лечение, тъй като преминава за ден-два. Изписване на антихистамини за всекидневен прием помага за изчезване симптомите при продължителни кризи. При тежки пристъпи за кратко може да се включат кортикостероиди или при липса на отговор и лекарства, които потискат имунната система. В най-критичните случаи при развиване на ангиоедем се действа по реанимационни алгоритми.

При хронична уртикария може да бъде от полза избягването на някои храни и лекарства.

Смисълът на диетата е тя да изключи джънкфууда и да стъпи върху пресни продукти без консерванти. Например няма пречки да се хапва прясно месо, но не се препоръчват преработените – колбаси, пушени деликатеси, консерви. Смята се, че и морските храни са неподходящи. Както и сладкишите и шоколадът и повечето билки и подправки – изключение правят солта, захарта и лукът.

Забранен е алкохолът,

включително

бирата и виното

Диетата при уртикария препоръчва и спиране на хидрогенираните мазнини, но няма ограничения за студено пресованите растителни мазнини.

От млечните храни може да се използват маслото без консерванти, бялото и прясното сирене, гауда, но в малки количества.

Като базисни храни остават картофите, оризът, пшеничната паста без съдържание на яйца и хлябът без консерванти. В списъка на неподходящите зеленчуци са доматите, чушките, спанакът, грахът. Трябва да се спрат и гъбите и маслините.

Доц. Казанджиева препоръча от медикаментите по възможност да се заобикаля използването на салицилати, нестероидни противовъзпалителни лекарства и опиоди, които влошават състоянието при повечето от пациентите. Едновременно с това трябва да се избягват потенциалните фактори, които могат да влошат уртикарията – горещите душове и вани, топлината, тесните дрехи.

Ангиоедемът най-често засяга клепачите и устата

Ангиоедемът се усеща и изглежда като локален оток на кожата. Обикновено не предизвиква сърбеж, а болка и чувство за разпъване. Различават се два отделни вида – придобит и наследствен ангиоедем. Придобитият ангиоедем може да съпътства уртикарията или да се развие самостоятелно. Най-често се засягат клепачите и устните, понякога - половите органи. Обикновено отокът се задържа около 72 часа. В редки случаи ангиоедемът се развива по езика или гърлото и тогава отокът може да бъде животозастрашаващ, защото възпрепятства дишането. При съмнение за ангиоедем на ларинкса без забавяне трябва да се търси медицинска помощ, предупреди доц. Казанджиева. При ангиоедема по-често отколкото при уртикарията се налага лечение. Терапията е с антихистамини (противоалергични лекарства) и кортикостериоди.

На променен ген, предаван фамилно, се дължи рядката форма на наследствения ангиоедем. Такива хора страдат от периодично подуване на лицето, устата, гърлото. При някои пациенти се установяват и отоци по лигавицата на червата, което води до болка от спазми и колики. Състоянието се дължи на отсъствие на един вид кръвен протеин.

Ако не се лекува, наследственият ангиоедем може да застраши живота. Терапията включва лекарства за предотвратяване на пристъпите или с добавяне на липсващия белтък. Препоръчва се на такива пациенти да носят специални гривни, чрез които могат да изпратят съобщение на лекаря си, ако състоянието им се влоши рязко.