Манталитетът на вторите става по-подходящ за сегашния свят

По манталитет човечеството се дели на две групи - на житни и на оризови хора. Разликите между тях са толкова съществени, че засягат не само идентичността, но и здравето, дълголетието и начина на живот, гласи нова теория. Тя е развита в сп. "Сайънс" от антрополога Томас Толхелм.

Човекът в Европа и Северна Америка се смята за уникален, автономен и независим. В останалата част от света човекът се смята за свързан с други хора. Той е взаимно зависим, а не независим. Той гледа да пасне и да се приспособи към другите, а не да изпъкне и да се отличава. Чувства се част от общност - нишка в кълбо, и не е индивидуалист.

Разликите между двата вида хора се проявяват например в познавателния процес. Европейците по-често пренебрегват контекста, докато азиатците се съобразяват с него. Ако види аквариум с голяма риба сред по-малки, европеецът първо ще забележи и запомни нея. А японецът ще възприеме аквариума като цяло и ще запомни повече детайли за малките риби и другите обекти в него.

Двата вида хора се разграничават отчетливо с прост тест. На голямо летище ги молят да попълнят анкета. Подават 5 химикалки: 4 оранжеви и 1 синя. Европейците вземат синята, защото е различна и единствена. Азиатците вземат някоя от оранжевите, защото има и други като нея.

Европеецът понася негативните емоции по-тежко и те се отразяват по-зле на здравето му, защото в голяма степен обвинява себе си. Японецът гледа на нещата по-широко и не се самообвинява, затова депресиите го връхлитат по-рядко и са по-леки. Неслучайно японците са първи в света по дълголетие - мъжете доживяват средно до 79 г., а жените до 86 г. Не е случайно също, че японската кухня е една от най-здравословните в света и че диабетът, ракът и сърдечните болести в Япония не са епидемии за разлика от западните страни.

Двата типа хора - житни и оризови - остават различни независимо от степента на модернизация в техните общества. В Япония, Южна Корея и Хонконг хората продължават да живеят във взаимна зависимост и няма повишен индивидуализъм, въпреки че тези страни отдавна са станали богати като западните страни.

Според д-р Толхелм причина за тези разлики в манталитета е отглеждането на жито и на ориз.

Оризът е капризна култура. Расте във вода и изисква сложна система за напояване в поле, което всяка година се наводнява и пресушава. Заради водата всяка нива влияе на съседната и това кара онези, които отглеждат ориз, да се сплотят, да си помагат и да работят заедно.

Пшеницата не се напоява, тя има нужда само от дъжд. За засаждането и ожънването й работата е двойно по-малко, отколкото при ориза. Реколтата от пшеница изисква много по-малко координация с другите селяни и взаимна помощ.

Исторически европейците винаги са отглеждали жито, а азиатците - ориз. През хилядолетията това е създало различни култури. "При това няма нужда ти лично да садиш ориз, за да наследиш оризовата култура", казва д-р Толхелм.

Екипът му проверява тази теория в Китай, където река Яндзъ разделя хората от народността хан на две. На север от реката отглеждат жито, а на юг от нея ориз. Дават им се различни тестове. Например да подберат по принадлежност два обекта измежду автобус, влак, вагони. Северните "житни" китайци са по-аналитични и с по-малък усет за контекста. Те сдвояват автобуса и влака, защото ги слагат в една абстрактна категория - превозно средство. Южните "оризови" китайци са холистични мислители, чувствителни за контекста. Те сдвояват влака с вагоните, защото образуват цялост и работят заедно.

Помолени да оценят социалния си кръг, хората от житния район поставят себе си по-високо от другите. Хората от оризовия район се поставят по-ниско от околните. На въпрос как биха постъпили с приятел, виновен да загубят пари в общ бизнес, оризовите хора биха го наказали по-леко от житните.

И други важни разлики: хората от житните провинции на Китай държат повече патенти, хората от оризовите провинции по-рядко се развеждат.

На запад хората са станали индивидуалисти, защото предците им са отглеждали жито. Но то не вирее навсякъде. В днешния все по-свързан и взаимозависим свят самотният каубой с кон, пищов и прерия е вече неадекватна фигура. Повече на този свят съответства образът на доброволеца спасител след труса в Япония и аварията в АЕЦ "Фукошима", смята д-р Толхелм.



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*