За първа година постя толкова дълго и напослeдък се чувствам отмаляла, има ли риск да съм с дефицит на витамин В12, пита читателка от София.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло.

Може да ги задавате на телефон

на тел. 02 942 25 62 и

имейл [email protected]

Препоръките и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност.

Ето отговорът на Д-р Татяна Мороховец за постенето и възможен ли е дефицит на витамина В12: Хората, които постят за първи път продължително, често се трeвожат дали през тези седмици няма да развият дефицити. Най-вече дали няма да “оглупеят” или да получат неврологични проблеми от липсата на витам В12, който се набавя само от животинските продукти.

Ако са се хранили пълноценно преди започването на поста, няма никакъв риск от изчерпване на витамин В12. Организмът има определен резерв от него и обикновено тежки проблеми може да започнат от най-малко година след прекратяването на вноса на веществото. Рискът е основно за веганите - крайните вегетарианци, които не приемат месо, мляко, яйца и продуктите, които ги съдържат.

Можем да си набавим важния витамин В12 само благодарение на храната, тялото ни не е в състояние да си го създаде самостоятелно от други изходни вещества. Но дори човек да включва в диетата си редовно всички храни, които съдържат този витамин - в частност месо, може да се окаже, че има недостиг на В12.

Епидемиологични и клинични проучвания по света показват, че липси се установяват много по-често, отколкото може да си мислим. Според най-драстичните резултати половината от участвалите в проучването възрастни се оказва с някаква степен на недостиг на В12.

Витаминът е известен и с имената кобаламин и цианокобаламин. Той е щедро представен в много продукти от животински произход.

Има го и в някои

растителни храни, но

там е в неусвоима форма,

която е известна като псевдовитамин В12.

Метаболизмът на витамина В12 е много специфичен и сложен биохимичен процес. Но е достатъчно човек да знае, че цикълът не се извършва по същество в стомаха, а по-късно по пътя си през стомашно-чревната система. Веществото се абсорбира в сляпото черво на човека, след което трябва да се задейства един

белтък в тялото, наречен

вътрешен фактор,

без който витамин В12

си остава в чревния тракт.

Организмът обаче не може да се възползва от веществото, докато е там, и то се извежда с фекалиите като непотребен отпадък.

При пернициозната форма на анемия, популярна като В12 дефицитна анемия, в стомаха не се изработва вътрешен фактор и витаминът не се усвоява даже при достатъчно постъпление с храната. Най-честа причина за това е атрофичният гастрит.

Всъщност и неусвояването на кобаламина не води до светкавичен здравословен проблем.

Черният ни дроб е склад на витамин В12, затова анемия се развива 2-4 години след като е престанал да се абсорбира нормално в червата. Оскъдното или липсващо количество вътрешен фактор е най-разпространената причина за дефицит на В12, но са възможни и други възпиращи въздействие. Такъв е например бактериалният свръхрастеж в тънките черва, който възпрепятства абсорбцията на витамина; уврежданията от болестта на Крон; операции, при които е отстранена част от стомаха или от тънките черва, в които се абсорбира витаминът. При съчетаване на няколко неблагоприятни фактора рискът за развиване на дефицит на В12

може да съпътства

приема на

противозачатъчни

таблетки.

Тежък недостиг или пълно изчерпване на запасите на цианокобаламина може да е последица също и от хронично протичащи заболявания на черния дроб и на панкреаса.

При гнилостна флора в червата също се забавя усвояването на витамина, но се смята, че срещу това

помага приемът на

млечнокиселите и други

“добри” бактерии.

Заселването им в червата се постига с включване на повече плодове в менюто и добавяне на храни, които съдържат пробиотици като например киселото мляко. При тежки проблеми обикновено се препоръчват пробиотици, пребиотици, симбиотици под формата на хранителни добавки.

При доказана липса на витамин В12 е добре да се направи и изследване за паразити, които също забавят усвояването му.

Всичко това обяснява защо борбата с дефицита на цианокобаламин при изредените състояния трябва да започне с лечението на основните заболявания.

За компенсиране на дефицита на важния витамин при критични състояния той се внася инжекционно.

Въпреки че основните страхове от недостига на В12 в обществото са свързани с неврологични и когнитивни неблагополучия, той има и други много важни роли.

Такова е участието му

в кръвотворенето

- за образуването и “узряването” на червените кръвни клетки - еритроцитите. Когато веществото е в недостатъчно количество, се поражда риск от анемия.

И да, много основателни са притесненията за затруднена нервна дейност. Кобаламинът има решаващо значение за пълноценната работа на мозъка и на цялата нервна система. При дефицит се наблюдава изтръпване на крайниците, мравучкане, загуба на чувствителност в краката и ръцете, нарушава се работата на мускулатурата. Мускулите се командват от нервната система и гръбначния мозък. Цианкобаламинът поддържа живота в клетките на тези системи и осигурява правилното им функциониране. Освен това витаминът ускорява растежа на костите и при липсата му у деца се забавя растежът. При липсата на В12 се развива и специфична разновидност на цветна слепота - нарушено е възприятието

за жълт и син цвят,

свързана е и с възпаления

и парене в езика, загуба

на тегло, депресивни

състояния, влошаване на

умствените способности.

Доказано е, че подобрява холестероловата обмяна, а при недостиг тя страда.

Високо съдържание на В12 предлагат животинският дроб и рибата и морските дарове.

На първите места се

класират пуешкият, гъшият

и патешкият черен дроб.

Супербогати на него са и мидите, стридите, октоподът, скумрията, херингата, сьомгата, рибата тон. В12 е много добре усвоим и от млечни продукти и яйца. Всички меса са отличен източник на кобаламин, аз препоръчвам като най-подходящи във връзка и предвид други критерии заешкото, говеждото и телешкото месо

Средно около 100 грама месо дневно осигурява необходимата на организма ни доза кобаламин. Така че имаме дълъг списък на храни, богати на витамин В12.

Как да подпомогнем усвояването му?

Трябва да знаем, че колкото и да са полезни плодовете,

прекалено висок прием

на витамин С забавя

усвояването на В12.

Това е аргументът да не се увличаме в ненужно големи порции цитруси и други богати на веществото плодове и фрешовете от тях по време на основните хранения. Не само по тази, но и по други причини плодовете са по-подходящи като междинна закуска.

Недостиг на калций също забавя усвояването на кобаламина.

И още един съвет, в който очаквам непременно да се вслушате: винаги при диагностициране на анемичен синдром първо посетете лекар, за да се изключат много сериозните причини, довели до анемия, и тогава се наслаждавайте на разнообразна и балансирана храна, за да сте здрави!