Каква е разликата между пробиотици, пребиотици и синбиотици и можем ли да си ги набавим по естествен начин чрез храната, пита читателка от Свищов.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословния живот. Може да ги задавате на телефон

02 942 25 62

и чрез имейл

[email protected]

Съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение.

Ето отговорът на д-р Райна Стоянова  за пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците: За по-голяма яснота първо ще да дефинирам трите термина с обединяващия ги корен “биотик”.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които подобряват вътрешния микробен баланс на човека. През 1953 г. те са наречени пробиотици – в превод бактерии за живота. С други думи, това са “добрите” бактерии, които живеят в нашия организъм. Такъв полезен микроб е Лактобацилус булгарикус – бактерията на българското кисело мляко.

Всъщност

българското кисело

мляко е първия пробиотик,

привлякъл вниманието на лауреата на Нобелова награда проф. Иля Мечников.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров изолира причинителя на подквасването на нашето мляко и така Мечников заключава, че тайната на дълголетието на българите се крие в консумирането на кисело мляко. Това поставя началото на множество изследвания върху лечебните и профилактични свойства на киселото мляко и лактобацилите. Установяват се пробиотичните свойства на българското кисело мляко – не само традиционен и оригинален български продукт, а и лидер сред пробиотичните храни в света. Редица български учени посвещават значителна част от професионалната си дейност в изследване на лактобацилите – д-р Богданов, проф. Балабански, д-р Катранджиев, д-р Кондратенко, доц. Еникова, д-р Дончев, проф. Чомаков и много други. Задълбочената им научна работа позволява през последните години да се разработят оригинални български пробиотични сухи млечнокисели продукти. Тези успехи в научноизследователската и практическо-приложната дейност са принос към делото на родоначалника на науката за пробиотиците д-р Стамен Григоров.

Има и други млечнокисели бактерии, които се използват за производството на кисело мляко, туршия, сирене, кисело зеле, бира, вино, сайдер, кимчи, шоколад и други ферментирали храни.

Полезни са и

бифидобактериите,

които присъстват

обилно в червата

на малките деца

Количеството им с напредване на възрастта намалява. Затова, ако си ги набавяме допълнително, ще подобрим храносмилането си.

И стигаме до практическия аспект - какво добро ни носят пробиотиците?

Те спомагат за възстановяването на естествения баланс в червата и стомаха и участват в разграждането на хранителните съставки, жлъчните киселини и някои продукти на обмяната. Те потискат развитието на другите, болестотворните микроби.

Пробиотиците

могат да подсилят

имунната система

и по този начин - цялостното здравословно състояние на човека. Те се използват към терапиите за лечение на раздразнено дебело черво, диария, запек. Появяват се данни, че някои щамове могат да спомогнат за превенцията на различни алергични симптоми, да намалят лактозната непоносимост и др.

Пребиотиците пък са естествени, несмилаеми хранителни съставки, които избирателно стимулират растежа и активността на добрите бактерии в дебелото черво и по този начин повлияват метаболизма и съдействат за укрепване на здравето. С други думи,

пребиотиците

са храната

на пробиотиците

За да изпълнят мисията си, те трябва да успеят да достигнат до червата, без да бъдат разградени още в стомаха.

Пребиотици се съдържат в зеленчуците и пълнозърнестите храни, обобщено - в храните, богати на баластни вещества или несмилаеми фибри с въглехидратен произход, наречени олигозахариди.

Въпреки че не е напълно доказано, се смята, че пребиотиците имат известен антимикробен, антиканцерогенен и антиостеопорозен ефект. Също така се допуска, че притежават потенциал да оказват

влияние върху

нивото на

кръвната захар,

да увеличават абсорбирането на минералите в организма и да подобряват баланса им.

Специалистите наричат пребиотиците и бифидогенни фактори, защото стимулират растежа на бифидобактериите. Голямо значение за стимулиране на тези бактерии имат фруктоолигозахаридите - съединения с дълго и сложно име, зад които стои просто комплекс от фруктоза и глюкоза. За тях е известно, че са устойчиви на смилане в горната част на гастроинтестиналния тракт и действат като слабително средство със средно изразен ефект, въпреки че при високи дози може да се образуват газове.

При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че фруктоолигозахаридите, когато са приемани в доза 15 грама на ден,

увеличават броя

на бифидобактериите

до 10 пъти, а

редуцират нивото на

7 вида лоши бактерии в дебелото черво.

Друг често коментиран пребиотик е инулинът. Той се отнася към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди.

Естествено

съдържание на

инулин е доказано

в корените

на цикорията и

в артишока

Инулините стимулират растежа на много видове бифидобактерии в дебелото черво.

Друго съединение, което също е пример за пребиотик, са изомалтоолигозахаридите. Спестявам описание на състава им, в ежедневието това знание няма да ни е нужно. Практически важното е да знаем, че са полезна храна за приятелските бактерии в червата ни. Изомалтоолигозахаридите стимулират растежа на някои видове бифидобактерии и лактобацили.

Галактоолигозахаридите присъстват главно в майчиното и в кравето мляко. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства. Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите и в по-малка степен за галактоологозахаридите.

Както показва името им,

синбиотиците

са комбинации

от пробиотик

и пребиотик

Със сложните думички дотук, но очевидно амбициозният въпрос на читателя изисква и подобаващо подробен отговор.

С езика на всекидневното общуване можем да обобщим, че когато приемаме пробиотиците (добрите бактерии) и пребиотиците (тяхната естествена храна) едновременно, това подобрява действието им и съответно усилва ефекта им върху здравето ни.

Продуктите, които комбинират пребиотици и пробиотици, се наричат синбиотици.

Например естествен

синбиотик

се получава, когато

хапваме банан

с кисело мляко

или аспержи с

ферментирали

соеви продукти

като темпе, мисо.

Пробиотиците са важни както за възрастните, така и за децата.

Допускам, че много хора не знаят един допълнителен аргумент в полза на естественото хранене на новороденото.

В кърмата се

съдържат няколко

щама полезни

бактерии

и пребиотични

съединения,

които спомагат за доброто усвояване на кърмата и подобряват здравето на бебето. Затова в последните години производителите на адаптирани млека и бебешки храни също включват пробиотици и пребиотици в своите продукти, като избират щамове, които естествено се срещат в майчината кърма.

Натуралните източници на пробиотици, както сами разбирате, са естествено ферментиралите храни, получени благодарение на добавянето на млечнокисела закваска.

Киселото мляко е една от най-добрите и класически пробиотични храни. При съвременния начин на живот малко семейства имат възможност да си квасят домашно мляко. Ако не сте сред тях, търсете марки, които съдържат видовете лактобацилус и/или ацидофилус. Колкото е по-голям броят на живи кисели бактерии в млякото, толкова е по-кратък срокът му на годност.

Пробиотик е и

кефирът, получен

чрез ферментиране

на кефирени зърна

в мляко

- традицоинно козе, но може да се направи и с овче и с краве мляко. Освен че е с високо съдържание на лактобацили и бифидусбактерии, кефирът също така е богат на антиоксиданти.

Ферментиралото

кисело зеле и

получените по този

начин туршии са

изключително богати

на пробиотици

Киселото зеле освен това е богато на витамини - А, В, С, К, и на минерални вещества.

Ферментиралите храни имат успокояващ ефект върху нервната система и подсилват имунитета. Зелевият сок се препоръчва за превенция на грип и при различни стомашно-чревни проблеми. Познат е и като средство срещу махмурлук, тъй като не само прогонва главоболието, но и неутрализира действието на алкохола.

Пробиотици се

съдържат в храни

от водните басейни,

като спирулината, хорелата, синьо-зелените водорасли. Тези храни увеличават количеството на лактобацили и бифидобактерии в храносмилателния тракт.

Пробиотични бактерии съдържа и ферментиралият чай

комбуча - напитка,

получена с

участието на

т.нар. чаена гъба

При по-дълга ферментация добива леко газиран вид. Напитката се използва от векове от някои народи и се смята, че енергизира организма, подобрява здравето и може би дори помага за отслабване.

Пробиотичен ефект

има и бозата

Микроорганизмите в тази популярна у нас напитка предварително разграждат въглехидратите и протеините от зърното до лесно усвоими вещества. А след като попаднат в тялото ни, те помагат на имунната система и балансират чревната микрофлора.