10° C, облачно
Да не се подписват новите рамкови договори
до изясняване на финансовото състояние
на касата, настоява финансовият министър
Финансовият министър е изпратил писмо до надзорния съвет на НЗОК, министъра на здравеопазването, шефовете на лекарския и зъболекарския съюз, в което посочва сериозни разлики в сумите в три документа, подписани от шефа на здравната каса.
Разлики от 193 млн. лв. и 123 млн. лв. в дължимата сума към чуждите здравни институции има между писмото, изпратено от шефа на здравната каса проф. Камен Плочев до парламента, и официални документи на касата. (Виж цялото писмо долу)
Писмото на Горанов идва седмица след като проф. Плочев поиска актуализация на бюджета с друго писмо до депутатите, защото до края на годината България трябва да плати 207 млн. лв. просрочени задължения към чужди здравни каси, а за целта са предвидени едва 70 млн. лв.
Озадачен от огромните разлики в числата, министърът на финансите Владислав Горанов цитира стряскащи несъответствия между документите.
В писмото на Плочев до парламента се посочва, че касата дължи на чуждестранни партньори 133,6 млн. лв. към 31.01.2018 г. и се очаква дългът да нарасне до 207 млн. лв. до края на годината. В същото време в ежемесечния отчет за изпълнение на бюджета на НЗОК размерът на тези дългове към същата дата е само 7,6 млн. лв. Горанов не намира обяснение за разликата от 126 млн. лв. никъде, а и двата документа са подписани от Плочев. Ако задълженията наистина са над 7,6 млн. лв., това означава, че има сериозно нарушение на финансовата дисциплина и проблем във вътрешния контрол, който следва да осигури управителят на касата, пише финансовият министър.
Не е ясно и
защо тези 7,6
млн. лв.,
посочени в
отчета, не са
изплатени
през януари, след като в бюджета на НЗОК за това са предвидени 73 млн. лв., а през януари са разплатени само 470 хил. лв. Така се генерират разходи за лихви, с което се ощетява бюджетът на касата, пише Горанов.
Той посочва още, че в годишния финансов отчет на НЗОК за 2017 г. задълженията към чуждестранните институции възлизат на 77,5 млн. лв. Тоест разликата с посочената сума в писмото до НС е 193,7 млн. лв.
Затова министърът препоръчва управителят на НЗОК и неговият екип да направят анализ на задълженията и да установят точно колко и за какво са задълженията.
Ако те наистина са толкова високи и се очаква да нараснат до 207 млн. лв. до края на 2018 г., както се посочва в писмото до НС, трябва незабавно да се спрат преговорите с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за националните рамкови договори за 2018 г. В тях трябва
да се приемат
компенсаторни
мерки,
а остойностяването, заплащането, обемите и цените на медицинските дейности да се съобразят с разполагаемия ресурс в бюджета на НЗОК за 2018 г., пише Горанов.
НЗОК започна спешна проверка на дълговете
Спешна проверка на дължимите суми към чуждите здравни каси започнаха в НЗОК, след като финансовият министър Владислав Горанов обяви, че има сериозни разминавания от 193 млн. лв.
“Законът трябва да се спази и рамковият договор да се подпише до 28 февруари”, каза за “24 часа” д-р Николай Шарков, шеф на Българския зъболекарски съюз. Той бе потърсен за коментар относно искането на министър Горанов да се отложи подписването на рамковите договори за 2018 г. до изясняване на финансовото състояние. “Още на 19 януари сме дали мандат на деветимата човека, които имат право да подпишат рамковия договор, параметрите са уточнени. Изпратили сме писмо до проф. Плочев с искане да ни определи ден и час. Ние също сме поискали от него проверка на задълженията към чуждите каси ”, допълни д-р Шарков. По-късно той изпрати писмо до Плочев. (Какво пише в него - виж долу.)
Действията на Плочев водят до криза в здравеопазването и подтикват към протести
Те са по повод писмото на финансовия министър Владислав Горанов, в което се иска спиране на преговорите за национален рамков договор, докато не се изясни колко точно са дълговете на НЗОК към чуждите здравни каси.
“Предприетите от Вас действия без колебание са от естество да осуетят преговорния процес по националния рамков договор за 2018 г., да предизвикат криза в българското здравеопазване, да подтикнат към широки протестни действия и да лишат гражданите от конституционното им право на достъпна и качествена медицинска помощ.”
Тези тежки думи е отправил към Плочев шефът на БЛС д-р Грозев. Той поиска и в рамките на вчерашния ден да се предостави достоверна информация за реалния размер на задълженията, включително тези, за които ще настъпи неотложно плащане до края на 2018 г., за да може до края на месеца да се сключи НРД.
Грозев пише още и че действията на Плочев “препятстват изпълнението на държавната политика в сектора и задълженията на изпълнителната власт по конституцията и закона за здравето”.
Той напомня, че преговорите на зъболекарския съюз с НЗОК са приключили в края на януари и проектът е качен за обществено обсъждане.
В писмата си и д-р Грозев, и д-р Шарков изразяват безпокойство от разминаванията в цифрите, представени от проф. Плочев по време на изслушването му пред парламентарната здравна комисия в сряда, и писмото на министър Горанов.
Цялото писмо на финансовия министър:
Агенцията за финансова инспекция да установи
точния размер на просрочените дългове
Горанов: Ако управителят на касата не може да даде обяснение, това означава, че е налице сериозно нарушаване на финансовата дисциплина
Във връзка с дебата, проведен на 21.02.2018 г. в комисията по здравеопазване към НС по повод изслушването на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) относно прогресираща тенденция за нарастване на задълженията към здравни институции на държави - членки на ЕС за предоставени здравни услуги на българските здравноосигурени лица, изразявам изключително безпокойство относно обявения от управителя на НЗОК висок размер на просрочените задължения към тези институции, както и по отношение на произтичащия от това
риск да бъде
отказано лечение
в чужбина на
български граждани
В същото време в мен буди недоумение фактът, че в писмото, изпратено до председателя на Народното събрание и до парламентарните групи с изх. № 02-00-2 от 09.02.2018 г., управителят на НЗОК посочва, че просрочените задължения към 31.01.2018 г. към чужди здравни институции възлизат на 133,6 млн. лв., а в същото време в цялостния пакет документи по повод ежемесечния отчет за касовото изпълнение на бюджета на НЗОК към 31.01.2018 г. този размер възлиза на 7,6 млн. лв. Нямам обяснение на какво се дължи тази разлика от 126 млн. лв.
В тази връзка считам, че управителят на НЗОК следва да обясни разминаването между счетоводната информация и тази от писмото, тъй като и двата документа са подписани от него. Като имам предвид обществената значимост на проблема и създалата се нестабилност в системата, при условие на невъзможност за установяване на точния размер на просрочените задължения от страна на управителя на НЗОК и неговия екип, би могло да се възложи финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция, която да установи точния размер на просрочените задължения. Обръщам внимание, че в случай на установяване на размер на просрочените задължения към 31.01.2018 г., по-голям от отчетените 7,6 млн. лв., това означава, че е налице сериозно нарушение на финансовата дисциплина и проблем при функционирането на системите за вътрешен контрол, които следва управителят да осигури съгласно Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
Не е ясно и какви са причините отчетените просрочени задължения към 31.01.2018 г. в размер на 7,6 млн. лв. за разходи за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, да не са разплатени през януари 2018 г., тъй като съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. са разчетени 73 млн. лв., а през януари 2018 г. са разходвани за тази цел само 470 хил. лв. При условие че е одобрен ресурс за този вид разход,
е недопустимо
да се генерират
разходи за лихви
върху просрочените задължения, с което се ощетява бюджетът на здравноосигурителния фонд.
Освен това сичтам, че управителят на НЗОК и неговият екип следва да направят анализ на натрупаните задължения, които по информациоя от писмото към Народното събрание възлизат на 271,2 млн. към 31.12.2017 г. В същото време в годишния финансов отчет за 2017 г. задълженията към чуждестранните институции възлизат на 77,5 млн. лв. Отново не е ясно на какво се дължи тази разлика от 193,7 млн. лв. Анализът следва да съдържа информация първо за точния размер на задълженията към чуждестранните институции и за това каква част от натрупаните задължения са по оказаната спешна помощ в чужбина, каква част са по формуляр S2 и каква част са за българските здравноосигурени лица, на които не може да се предоставят съответните медицински дейности в България. В този анализ следва да се потърси отговор на въпроса, който се повдигна по време на дебата на заседанието на комисията по здравеопазване към НС относно причините за нарастването на задълженията към чуждите здравноосигурителни системи през последните години.
Съгласно приетия Закон за бюджета на НЗОК за 2018 г. общият размер на разходите и трансферите възлиза на 3860 млн. лв. При условие че е налице такъв висок размер на просрочените задължения и се очаква те да нараснат до края на 2018 г. до 207 млн. лв., имайки предвид писмото до НС от управителя на НЗОК, то считам, че следва незабавно да се прекратят преговорите с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз по договаряне на националните рамкови договори (НРД) за медицински дейности и за дентални дейности за 2018 г. С оглед разплащане на просрочените задължения към чуждите здравноосигурителни каси и спазване на общия размер на разходите, одобрени със Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г., следва да се приемат компенсаторни мерки в двата проекта на НРД, за да не се застраши здравето на българските здравноосигирени лица, на които се налага лечение в чужбина, както и партньорските ни взаимоотношения с държавните - членки на ЕС, с оглед осигуряване на необходимия ресурс за разплащане на просрочените задължения, е необходимо остойностяването, заплащането, обемите и цените на медицинските дейности да се съобразят с размера на разполагаемия ресурс, съгласно Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г.
Във връзка с гореизложеното до изясняване на финансовото състояние на НЗОК не следва да се пристъпва към подписване на Националните рамкови договори за 2018 г.
Коментари