Ако лекар мисли, че знае всичко за рака, той е опасен за медицината, казва професорът, отдал 60 г. на борбата с коварната болест.
Докато известни и по света български онколози бързат за честването на 85-годишнината на проф. Иван Черноземски, крехка жена по нощница стиска мокра кърпичка с едната си ръка, с другата бавно се прекръства. Погледът й е втренчен в кръста на параклиса в двора на болницата, която въпреки многото преименувания хората винаги са наричали Раковата. Храмът за подкрепа на лутащите се между безутешност и надежда души е вдигнат по идея на професора. Символ е на убеждението му, че
болният човек
не е “случай” или
“3-а стая, 2-о легло”
например, а божествено единство от тяло и душа, които очакват помощ от лекаря.
В онкологията завършилият медицина със златен медал д-р Черноземски влиза след практика на участъков лекар във врачанското село Габаре, въпреки че по успех е в първата тройка на завършващите. Това му дава правото да не ходи по разпределение, а да си избере елитна болница в столицата или друг голям град.
В онкологията печели конкурс за аспирант със заплата с 2 лв. по-ниска от тази на портиера. Години по-късно, вече като професор и бивш министър на здравеопазването, но неудобен на конюнктурата, го назначават
на щат с 1/2
сестринска заплата
в онкоцентъра,
който е направил известен и по света с научния си принос, а в миналото му е бил и директор. Едва ли някой от колегите му навън би повярвал, че това се случва на учен, на когото престижни чужди институти са предлагали космически за онова време пари и невиждани за България условия за работа. Онези смутни години са вече само лош спомен. Днес онкологът е признат от съсловието като еталон за професионализъм, скромност, доблест, морал. Отдаден на каузата, през последните години проф. Черноземски работи и в екипа на Международната изследователска фондация “Хасуми”, която
търси имунологични
решения на
ваксина срещу рака.
Имало е в работата ни добри и лоши моменти, трудни и още по-трудни, но като съмишленици сме били редом и това ни е правело силни - с тези думи професорът се обърна към учениците си, дошли да го поздравят за юбилея в аулата на онкологията. От него са се учили на медицина десетки випуски лекари. Онколози разказват, че един от първите уроци, които им е дал, е да не подхождат високомерно и с голямо самочувствие към туморите, защото те са коварен противник.
Ракът не е подминал дори семейството на лекаря, който със сигурност познава най-перспективните терапии. Проф. Черноземски, когото учениците му възприемат като символ на българската онкология, има огромен принос за профилактиката на Балканската ендемична нефропатия, която често води до рак на бъбреците. Ученият е
открил за световната
наука 6 туморни
щама, наречени ICS
- съкращение от
първите букви на
Иван, Черноземски
и София.
Още като млад учен се насочва към търсене на причините за рака и слабото място на безсмъртието на раковата клетка. Теми, които не престават да го предизвикват и днес.
Отдаден на пациентите си, голям учен, самоотвержен учител, почтен, честен, достоен човек - така го описват работилите с него лекари, медицински сестри, санитари.
В поздравителния си адрес до онколога президентът Румен Радев подчертава, че проф. Черноземски се ползва с благодарността на хиляди пациенти и с уважението на лекарското съсловие за политиката си на почтеност и отговорност на всички позиции, които е заемал. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев го нарича човечен,
земен, всеотдаен,
въпреки световния
авторитет, който
придобива още
като млад лекар.
“Оставам с надеждата, че ще продължите да вдъхновявате младите си колеги, възпитавайки у тях любов и отдаденост към професията, мотивирайки ги да останат да работят в България”, пише министърът. Със съжаление, че не може лично да поднесе почитанията си поради отсъствие от България, специални поздравления отправи посланикът на Япония у нас Масато Ватанабе. Омбудсманът Мая Манолова, кметът на София Йорданка Фандъкова, лекари, учени, общественици честитиха с най-топли думи празника на проф. Черноземски.
След близо 60 г. отдаденост на онкологията, международен авторитет, стотици научни публикации, принос в двете си специалности - по патоморфология и онкология, хиляди съпреживени съдби, проф. Черноземски няма самочувствието на колос в българската медицина, както заслужено го нарече негов ученик.
В най-личното интервю, което е давал пословично скромният учен, той каза пред “24 часа”: “Ракът е коварен, изменчив противник, за който тъкмо си помислиш, че си напипал слабото му място, и той намира нов начин да ти се изплъзне. Ако някой лекар мисли, че знае всичко за рака, той е опасен за медицината.”
Деликатният в общуването си с хората лекар е безкомпромесно твърд като държавен чиновник - 8 пъти дава оставка от най-високи длъжности, включително като министър, с което изненадва политическите бабаити.
“Подбутваха ми куфарчета. Предлагаха да ми подарят една голяма сграда в София и 2 други прекрасни в страната. Колкото пъти мина покрай тях, ме обзема голяма... радост, че не приех”, сподели в интервюто министърът от 90-те години.
Справедливост има все пак - принципната му политика в защита на пациентите и лекарите е оценена след избистрянето на мътилката от най-смутните години на прехода. Проф. Черноземски е носител на най-високото държавно отличие - орден “Стара планина I степен”, за големите си заслуги в областта на медицината и борбата със злокачествените заболявания. Международният му авторитет личи от избирането му първо за експерт към Световната здравна организация, а по-късно и за вицепрезидент на Европейското бюро на СЗО, ръководил е държавни, научни и обществени институции, обявен е за “Почетен гражданин на София”, бил е национален консултант, “Лекар на година”, носител на още много професионални и обществени отличия. За юбилея онкологът получи и почетен знак на лекарския съюз.
Директорът на университетската онкологична болница д-р Стефан Константинов използва най-човешкия маркер за признание: “От 1990 г., когато като млад лекар в провинцията научих името му като нов министър на здравеопазването, до днес
не чух някой да каже
лоша дума за
проф. Черноземски.
Посланието на колектива на болницата е простичко и се нарича обич!” Пълната зала посрещна с продължително ръкопляскане поканата на д-р Константинов към онколозите да дойдат “на същото място на 17 февруари 2023 г. от 14 часа за честване на 90-годишнината на проф. Черноземски”.
Човешки шрих към образа на един от създателите на онкологията у нас добавя забавна случка от младите години на лекаря, разказана пред “24 часа”. Самият той се забавлява от спомените, свързани с първата му бяла престилка. В селото, в което по свое желание отива да работи със златния си медал от университета, приемали лекарите сърдечно и се обиждали, ако не уважат поканата им за почерпка. След една “уважителна” среща вечерта обаче възрастна жена търси доктора да я прегледа по спешност, че й е тежко на гърдите. Дишай, дишай, приканва лекарят. Веднъж, два пъти, три - нищо! Колежка се залива от смях - е, тя и да се скъса да диша, няма да чуеш, докато не си сложиш слушалката! Със същата естественост професорът може да разказва дълго и за общуването си с президенти, нобелови лауреати, папа Йоан Павел II, с когото се срещал 3 пъти и винаги намирали общ език.
Коментари