9° C, предимно ясно
У нас се правят 3 вида органни трансплантации
Присаждат и тъкани
При кожните трансплантации за изгаряния се съхраняват определени клетки, други се регулират и се получава алгораф продукт.
Той се съхранява с години и се използва при бедствия, аварии, войни, където има много жертви с еднотипни травми
Смъртта - най-трудният и тежък момент за едни семейства, е надежда за живот за други. Дори когато един човек си отива, може да спаси друг. Много хора разчитат на трансплантация, за да живеят, но за това са нужни донори.
Над 1100 българи
чакат за нов орган
Въпреки че в последните години броят на трансплантациите у нас се е увеличил 8-9 пъти, са необходими още промени, за да се повиши този процент, казва д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ).
От 2007 г. у нас действа принципът на “съгласие по подразбиране” при донорство на органи. Това означава, че донор може да стане всеки, изпаднал в мозъчна смърт, стига да не е подал изрично преди това декларация за отказ. Тя се попълва при личния лекар или в общината, където живеем, след което информацията се изпраща до ИАТ и се въвежда в т.нар. регистър “воля”. При фатален случай координаторите по донорство, каквито има във всяка болница, проверяват дали името на човека фигурира в този списък. Само ако не е там, вместо него решение могат да вземат близките му.
Изрично писмено несъгласие до този момент са изразили едва 2790 българи. Те отказват да им се вземат органи, тъкани и/или клетки и са вписани в регистъра на ИАТ.
Все още няма начин да обявиш, докато си жив, своето съгласие да даряваш органи след смъртта си. 75% от семействата на българи в доказана мозъчна смъртв последните 5 г., са се съгласили обаче те да станат донори. Благодарение на тези майки, бащи, деца,
248 човека сега
живеят втори живот
Още 59 пък дължат дните си на свои близки или роднини, които са станали за тях живи донори. Всички тези хора са получили черен дроб, бъбреци или сърце, защото у нас се правят само тези три вида трансплантации.
Те се извършват в 6 болници - “Александровска” за бъбречни трансплантации от жив и трупен донор, “Света Екатерина” за сърдечни трансплантации, “Лозенец” за бъбречни и чернодробни, “Пирогов” за бъбречни трансплантации, “Света Марина” във Варна за бъбречни трансплантации, но само от жив донор, и Военномедицинска академия, която прави най-много чернодробни трансплантации от жив и трупен донор - общо 62 за последните 10 години.
Докато трупен донор може да бъде всеки, изпаднал в мозъчна смърт, чието доказване е дълга и сложна процедура, то жив донор може да е член на семейството или роднина до четвърто коляно, което означава втори братовчеди. Когато има съвместимост и е възможна трансплантация, се взима част от черен дроб или бъбрек. Има случаи обаче, когато близък човек е готов да дари орган, но няма съвместимост. В тези случаи има възможност за кръстосано донорство, което обаче у нас все още не се прилага. Това означава двойки, при които
няма съвместимост,
да разменят донорите
си, така че
да е възможна
трансплантация
От 2014 г. ИАТ е подготвила законодателни промени, с които кръстосаното донорство да се въведе и у нас. Те са внесени и в Министерство на здравеопазването, но въпросът още не е разрешен.
“Това ще помогне на много хора, които сега дават по 30-40 хил. евро, за да го направят в държави, където кръстосаното донорство е разрешено. Разбира се, всичко е по регламентиран път”, обяснява д-р Симеонова.
12 българи в момента се нуждаят от трансплантация на бял дроб, а 11 на панкреас, които обаче в България все още не се извършват. Чрез членството ни в международната организация “Евротрансплант” те разчитат на донори от чужбина.
Освен трансплантации на органи у нас се правят и на тъкани от вида на костно-сухожилни, кожни, съдови и дори на твърда мозъчна обвивка.
“В България тъканите се използват най-вече за операции, свързани с детско-гръбначната хирургия. Допреди години те се правеха само в чужбина, като цените за операция стартират от 200-300 хил. евро.”, разказва д-р Румен Хичев, един от основателите на програмата за тъканно банкиране у нас. Тъканната трансплантация е една от надеждите в медицината за преборване на рака и досега смятаните за невъзможни за лекуване болести.
В България най-често се правят трансплантации на костно-сухожилна тъкан, тъй като травмите в тази област на тялото са най-много. Не по-малко разпространени са кожните и сърдечносъдовите трансплантации.
Здравната каса
обаче не поема
себестойността
на трансплантите
Нуждата от тъканната трансплантация идва при автоимунни или гръбначни заболявания, наранявания или операции на мозъчната кора. Тогава определена група от тъкани в тялото не могат да функционират правилно и те трябва да бъдат заменени със синтетичен заместител или от донор - жив или починал.
При живите донори те се вземат, без да предизвикат опасност за здравето. Изследванията обаче показват, че тъканите, взети от починал донор, са по-добри, защото може да се избере такава, която да съотвества точно на потребностите на болния.
При вземане на материал от починал
има времево
ограничение от 24 ч
след спирането
на сърцето
и да се прецени дали човекът отговаря на изискванията за донор. Тъй като редица заболявания - ракови, туморни, някои автоимунни и други, могат да се предадат при трансплантация. Това е и основната грижа на тъканните банки - да не се предават болести.
След вземането на материала той се съхранява в определени условия от 7 до 14 дни, докато се направят медицинските изследвания. Например сърдечносъдовите тъкани се съхраняват в солени разтвори или т.нар. консервационни разтвори на хладилна темепература. При костно-сухожилните може и при по-ниски температури.
При кожните трансплантации за изгаряния се прави криотехнологична обработка, при която се съхраняват определени клетки от кожната тъкан, а други се регулират, за да може да се постигне баланс между свойствата на регенерация и да се покрие изгорялата част. По този начин се получава т.нар. алгораф продукт, който може да се съхранява с години в тъканната банка до времето, когато ще бъде нужен.
“Масовата нужда от тях настъпва при природни бедствия и аварии, военни действия, където се появяват много хора с еднотипни травми”, обясня още д-р Хичев.
Най-често донорите се притесняват от риск да се злоупотреби с взетата тъкан, но такава опасност няма. Процедурата е изключително сложна и ангажира голям брой специалисти, успокоява Хичев. И обяснява, че често се спекулира, че България изнася тонове тъкани и клетки, но това нямало как да стане, дори чисто демографски. Тъкани се изнасяли само ако поискат Германия, Белгия, Великобритания и Полша. Най-големият износител е САЩ, тъй като там донорството е развито и
по статистика близо
70% от населението
дарява
Д-р Румен Хичев разбира колко важно е донорството наистина, когато преди 25 г. отива в САЩ на годишните събирания. Близките на донорите носят сини свещи, а пациентите, на които им е било помогнато - червени. Тъй като донорът се пази под секрет, това е единственият начин да се разбере кой е помогнал. На срещата всеки от присъстващите разказва как му е помогнато или за неговия близък, който е помогнал.
Тогава мъж разказал, че преди време получил сърдечен миокардит. Наложило се до седмица да му бъде направена интервенция, но ако не се появял донор, щял да почине. Една вечер, когато вече се сбогувал с близките си, се оказало, че има донор - момче на 18 г., загинало в катастрофа на връщане от абитуриентски бал. Майката на момчето обаче била на събирането и припознала историята. Жената се качила на сцена, прегърнала човека и сложила главата си на гърдите му, където бил и микрофонът, и прошепнала - Постойте така, за да послушам сърцето на детето си.
Коментари