Повечето служби искат еднакви данни, но не си ги обменят помежду си. Писане много, а за преглед договорът предвижда 10 минути, казва доц. Любомир Киров, дм, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

 Завършва медицина в МУ - Пловдив, с отличен успех през 1990 г. От началото на реформата в здравеопазването работи като общопрактикуващ лекар. От 2003 г. е председател на националното им сдружение. Вицепрезидент е на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа. Зам.-председател на Българското научно дружество по обща медицина. Секретар на Международния борд за акредитация и организация на продължаващо медицинско обучение - Франция. Има специалности “Вътрешни болести” и “Обща медицина” и магистратура по здравен мениджмънт. Преподава “Обща медицина” в Медицинския факултет на Софийския университет.

 

- Доц. Киров, кои са базисните грешки в модела на здравеопазване у нас?

- Смесват се понятията система на здравеопазване и система на здравно осигуряване. Резултатът е неправилни политики и разминаващи се с очакванията резултати. Здравните политици постоянно се опитват да държат пирамидата с върха надолу, вместо да я поставят на стабилна основа. Внуши се на хората, че солидарен модел на осигуряване не означава да си платиш задължително и солидарно здравната вноска, а само да ползваш каквото и когато си поискаш от системата.

НЗОК отдавна загуби определената ѝ в началото функция.

Здравната каса

се превърна

във васално

владение

на държавата.

Не се спазват закони, които са в полза на системата на здравно осигуряване, но пък прилагането им би довело до отлив на гласоподаватели. Министерството на здравеопазването и НЗОК се опитват да “пишат” учебници по медицина и консенсуси за диагностика и лечение, които наричат наредби, а това не е тяхна работа. Грешка е и тенденцията за подронване авторитета на медицинското съсловие и нежеланието да се разбере, че и у нас, както е в много други страни, лекарите и нашите сътрудници трябва да са едни от най-добре заплатените хора. Порочен е и начинът на водене на преговори за националния рамков договор. Има и още много грешни подходи, но ако ги изброя, ще напълним целия брой на вестника.

- Една от критиките е подценената профилактика, има ли резон?

- Трябва да бъдат промотирани дейностите по профилактиката. Да се говори какво е осигурено, каква е ползата, да се представят резултатите, да бъдат подсещани хората по всички възможни комуникационни канали, като най-важно е държавата да говори за това. Профилактика не означава да ти направят всичко възможно в света на медицината, но е важна, защото целта е да се установят най-широкообхватните и често срещани заболявания. След това може да се мисли за по-тясно насочени дейности. У нас дефектът е, че често стратезите изкрещяват едно голямо А, след което няма Б или то е толкова тихо, че само те могат да си го чуят. В Германия,

ако получиш

инфаркт и

не си провеждал

профилактика,

имаш проблем

- плащаш.

Твърдя, че през годините благодарение на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и на някои разумни хора в здравната политика в осигурения годишен профилактичен преглед влязоха изключително полезни дейности. Профилактиката е планувана за 35% от възрастните. С обхвата и обема на прегледа сме пред много европейски страни. Трябва да се поощрят финансово лекарите, които извършват профилактиката, а не, както казва народът, с трици маймуни да се ловят, защото и ние, и пациентите отдавна сме представители на човешкия род.

- Как системата ще е по-адекватна към очакванията на пациента?

- И системата на осигуряване, и системата на здравеопазване трябва да се реформират. Не е задължително да отговарят на всички очаквания на всеки, а да бъдат ефективни и полезни. Пациентите може да искат да не плащат здравноосигурителни вноски или те да са 0,001%, а всичко в медицината да им е безплатно. За нас пък може да е адекватно да получаваме по 100 000 лв. на месец. Давам примери закачки, че ако се мисли утопично, пак ще поемем по грешен път. Вярно, никой не иска да изпитва болка, но често се налага, за да бъдеш излекуван.

- Какви промени очакват лекарите?

- Системата да е дружелюбна към тях, да имат добри условия за работа. Минимум бюрокрация; свобода да лекуват и назначават и изписват терапии по медицински критерии; достатъчно време за медицински преглед, като лекарят да определя тази достатъчност, а не Национален рамков договор, който казва: 10 минути. Ами ако стигат 9? Или трябват 20? Не сме на конвейер и хората не са обувки, за да гоним норма. За удовлетвореност на лекарите ще допринесе и възможността за професионално развитие - да прилагаш в практиката си повече и нови неща, технологии, терапии, и естествено - да бъдеш възнаграден за това. Кариерно развитие за лекаря не означава да го принуждават да следи запетаи, да слага тагчета, да пресмята брой хапчета за брой дни, та да не го накажат, че е “ощетил” НЗОК.

- Кои от делегираните ви дейности не би трябвало да са ваша работа?

- Всички немедицински дейности. За тях трябва да получим достатъчно финансиране, за да осигурим хора, които да го правят, ако се приеме, че е зедължение на нашите практики. Общопрактикуващият лекар не трябва да бъде посредник и доставчик на данни за различни държавни и други институции, а да се отчита само на едно място и оттам всеки да получава информацията, която му е нужна. Но как да коментирам, след като МЗ

превърна касовия

бон в еквивалент

на медицинска

дейност?

- От какво са най-недоволни колегите ви, какви куриози споделят?

- Има и чисто лични, човешки интереси, но в по-голямата си част несъгласията са породени от администрирането от НЗОК в същинската ни медицинска дейност, ограничавайки правото на лечение на пациентите ни съобразно собствената ни компетентност. Например общопрактикуващият лекар подлежи на контрол от над 15 институции, при пропуски – сериозни финансови санкции. На половината от тези институции им се отчитаме за едни и същи неща. На някои по електронен път, но други си искат хартията и това е. Институциите не си говорят помежду си или, ако го правят, не е ефективно, от което страдаме ние. Ставаме жертва на желанието да ни превърнат в “доставчици”. Всички колеги се оплакват от бюрократичната тежест и непознаването и неразбирането на същността и значимостта на нашата работа. Едва ли не сме “втора ръка” лекари. Като шеф на НЗОК

проф. Плочев

ни определи

като диспечери.

Не ние сме избрали или желаем да бъдем “диспечери”, а хората на постове, какъвто той моментно заема, и други на управленски места ни превръщат насила в такива чрез грешните правила, които създават. Както казват колегите, най-големият куриоз е, че въпреки системата все още има оцелели общопрактикуващи лекари, а 96% от пациентите са доволни от нас, както сочи проучване на общественото мнение, проведено от вашето издание за 2017. Това може да звучи като парадокс, но по-скоро демонстрира високо качество и устойчивост на общопрактикуващите лекари и обективизъм у пациентите ни въпреки опитите да бъде манипулирано мнението им от разни институции.

- Има ли селища без общопрактикуващ лекар?

- Да , но за това питайте НЗОК. Причината е същата, поради която са изключение младите общопрактуващи лекари. Друг проблем е липсата на всестранна подкрепа от местната власт. Но и няма държава, която да си позволи лукса да има лекар в селища с 50-300-500 души население.

- Ако сега избирате специалност, коя ще е?

- Не мога да отговоря истински, защото нито аз, нито условията са такива, каквито са били във времето, когато започнах да работя като лекар. Всъщност ние само си мислим, че правим истински избори, в повечето случаи те са предопределени, а нашият избор се състои в това как да вършим дейностите, на което сме се посветели, и то пак с известна уговорка. Когато зададох на колеги въпрос, подобен на вашия, шеговито предложиха: “министър на здравеопазването”, “специалности със задължителни консултации”.