В първите месеци на живота има минипубертет, обяснява ендокринологът проф. д-р Филип Куманов дм, дмн, е лекар в Специализираната болница за активно лечение по ендокринология "Акад. Ив. Пенчев". Има призната специалност по вътрешни болести и по ендокринология и обменни заболявания. Автор на над 250 оригинални статии, обзори, глави от учебници по ендокринология и участия в национални и международни форуми. Автор на монографията „Климактериум у мъжа?” – единствена засега у нас и една от малкото в света по тоя проблем. Научните му интереси са в областта на репродуктивната ендокринология, андрологията и невроендокринологията. Специализирал е в Мюнхен, Рим и Кливлънд, Охайо. Изнасял е лекции пред лекари в Римския университет, в Хумболдтовия университет в Берлин, както и в Кливландската клиника. От години се занимава с проблемите на подрастващите. В последното десетилетие на миналия век осъществява най-мащабното проучване на пубертета, извършвано някога от един изследовател. Прегледал е лично над 6000 деца и юноши от различни краища на страната на възраст от раждане до навършване на 19 г. В резултат на този труд успява да определи честотата на свойствени за пубертета отклонения, на базата на които са създадени норми за нашето население за растеж и полово развитие. Въз основа на това за всяко дете или младеж може да се сравни дали се развиват правилно и растат нормално. През 2017 г. в международното издателство Springer излезе монография по въпросите на пубертета под редакция на проф. Куманов в съавторство с известни експерти от няколко страни.

- Проф. Куманов, в авторитетното научно списание “Лансет” излезе материал, който в популярните медии беше “преведен”, че пубертетът започва на 10 и продължава до 24 г. Какво се крие зад това?

- Ако се обърнем към речниците, ще видим, че двете използвани в тази област думи – адолесценция и пубертет, имат латински произход. Adolescens означава подрастващ, младеж, юноша, рubertas - възмъжалост, зрялост. Някои автори делят преходния период от детството към зрялост на стадий на пубертет (физическо развитие) и на психическо съзряване (адолесценция). Според авторите на статията в списанието Lancet Child & Adolescent Health, която предизвиква толкова дебати, адолесценцията е фаза от живота, която обхваща периода между детството и зрелостта. Някак си пубертетът остава в сянка, макар авторите да подчертават, че адолесценцията включва елементи от биологичния растеж и промяната в социалната роля. Дотук нещата се свеждат до терминологични отсенки. Основното послание на статията е, че е редно времето за поемане на самостоятелна роля в обществото да бъде изместено по-назад. Вместо периода от 10 до 19 години авторите предлагат за адолесценция да се приема вече възрастта между 10 и 24 години. Това е насочено повече към законовите уредби и социалните служби, а не толкова има медицинско, клинично значение.

- Вие сте специалист по пубертета, как протича той?

- Пубертетът е универсален нервно-психически и хормонален феномен. Най-голямото “чудо” след раждането е превръщането на детето в зрял човек. В първите месеци от живота се наблюдава т.нар. минипубертет – у новороденото се отделят определени хормони почти колкото у възрастен. Задължително, неизбежно физиологическо явление, неразгадано още докрай. Но с положителност

има отношение

към закрепване

на половите

особености.

Следва затишие и когато се натрупа достатъчно телесна маса за определена биологична възраст, настъпва реактивиране на централната нервна система и съответните мозъчни центрове отключват пубертета. В Обединеното кралство и в другите развити страни сега

пубертетът

настъпва

по-рано,

отколкото в миналото.

- Ние в България не правим изключение, нали?

- Мои изследвания доказаха същата тенденция и за нашата страна. В началото на ХХ век първата менструация е настъпвала средно на 15-годишна възраст; по-късно, през 50-те години – на 13 години, а непосредствено в края на столетието вече идва най-често на 12 години. Същата тенденция се отбелязва и за момчетата. В тогавашните медицински регистри е отбелязано, че първата съзнателна еякулация през 1914 г. е била средно на 17 години, а сега в наши дни вече е на около 13-годишна възраст. За двата пола това са едни от най-съществените признаци на съзряването.

Ето защо авторите на статията в Lancet Child & Adolescent Health правилно отбелязват едно всеобщо явление – началото на адолесценцията се измества към по-ранен възрастов период. Днес средно

на 18-19 г.

в общи линии

приключва

физическото

развитие, т.е.

пубертетът:

растежът постепенно спира, редовно се отделят зрели полови клетки, индивидът вече е в състояние да има деца. Наистина помъдряването не спира на тая възраст. Някои и на 50 години все още са инфантилни, но по своя характер, не физически и полово.

- Защо повечето младежи се държат като деца и след приключването на детството?

- За нашето съвремие е характерна тази особеност - противоречие между по-ранното настъпване на пубертета и по-късната възможност за самостоятелно съществуване, включително родителство, отглеждане на деца. В човешката история, изглежда, такова разминаване се наблюдава за първи път. Колегата от Мелбърн проф. Сюзън Сойър и нейните съавтори правилно отбелязват, че икономическата зависимост от родителите в наше време се проточва поради по-дълготрайното усвояване на знанията и уменията, необходими за самостоятелно съществуване. И наистина - висшето образование, пък и средното са по-продължителни, просто защото се натрупва необходима за усвояване нова информация. Неизбежно стана и следстудентското усъвършенстване. Ясно е, че с повече знания, с повече дипломи - а за това е необходимо време, години, младият човек става по-конкурентен на пазара на труда, а това означава по-голяма сигурност и процъфтяване на неговото бъдещо семейство. Данните показват, че в Обединеното кралство средната възраст за напускане на родния дом вече е 25 години. Но наши съвременници без амбиции, без желание за обществено израстване създават семейства по-рано,

някои стават

майки на 15-16 г.

Австралийският екип не разкрива някаква тайна, няма сензация, те просто обръщат внимание на някои социални реалности, отнасящи се до младите хора в съвременните развити общества. Мисля, че критиките към тази статия поради опасения от “инфантилизиране” на младежите са малко пресилени.

- Като ендокринолог какво ще кажете за третия пол?

- По този въпрос ще взема отношение като лекар, клиницист, изследовател и дългогодишен преподавател по тези въпроси на бъдещи или специализиращи лекари. Не съм политик, нито юрист! Според съвременните медицински знания няма и не може да съществува трети пол, тъй както няма и не може да има трети полюс на Земята заедно с Южния и Северния! Изграждането на пола е генетично-хормонален и психо-социален процес, при това много сложен, който протича многоетапно. Започва с оплождането на яйцеклетката и събиране на пълния набор хромозоми, но с това само се поставя основата, още нищо не приключва. Напротив – едва тогава започва дългата верига от събития, водеща до правилното, физиологично оформяне на пола у съответния индивид. На всеки един етап може да настъпи нарушение, но не и развитие на трети пол. В миналото отклоненията в половото развитие се наричаха междинно-полови (интерсексуални) състояния, а от няколко години бе въведена нова класификация и терминология и сега за тях се говори като за нарушения на половото развитие.

- Говорите за чисто медицинско отклонение?

- Не е правилно, разбира се, отклоненията от установените природни закономерности да се представят като нормално явление. При раждането традиционно според външните полови органи бива посочен полът на детето. Не бива да се забравя, че след раждането

не по-рано от

12-ия – 18-ия

месец се

оформя съзнание

за полова

принадлежност

(gender identity по англоговорещите автори) - към кой от двата пола индивидът се самоидентифицира. Много сложен и раним процес, за него значение имат гените, хормоните, но и отношението на околните, игрите, съпоставяне на собственото тяло с тялото на другите. През пубертета съзнанието за полова принадлежност се поддържа и закрепва поради “наплива” на хормони в организма, но и под влиянието на социалните фактори. Тогава през пубертета може обаче да настъпи “разколебаване” в съзнанието за полова принадлежност и да се промени половата роля. Разбира се сега обществото е твърде зряло и се отнася толерантно към хора с нарушения на половото развитие, а медицината много напредна през последните десетилетия и в редица случаи е в състояние да помогне адекватно при тези ситуации.