350 000 българи са болни от рак

Най-честите случаи са на белия дроб, гърдата,

простатата и дебелото черво

Oколо 350 000 са болните от рак в България, показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи, който единствен води статистика на раково болните.

Над 30 000 са новооткритите случаи годишно. Най-често става въпрос за рак на белия дроб, гърдата, простатата и дебелото черво.

Да се засили превенцията, скрининговите програми за ранна диагностика и да се продължи комплексният подход на лечение. Около тези идеи се обединиха специалистите в областта на дискусия по повод Световния ден за борба с рака - 4 февруари, организирана от “Аджибадем Сити Клиник- Онкологичен Център” и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

“Пациентите в България имат достъп до най-съвременно лечение на онкологичните заболявания, но системата все още е неефективна по отношение на ранното откриване на рака.

Въпросът е реалистично да се преценят тези възможности и чрез допълнително финансиране да се даде възможност конкретни изследвания да станат рутинна част от медицинската практика”, обясни проф. Алексей Савов, началник на Национална генетична лаборатория към АГ болница “Майчин дом”.

Нужно е да се засили вниманието и към палиативните грижи на пациентите с онкологични заболявания. “Грешно е схващането, че това е последната грижа за човека. В модерните общества тя е важен фактор за максимално удължаване на живота и запазване на качеството му при пациентите с рак”, каза Евгения Александрова, председател на асоциацията.

6000 на година се разболяват от рак на дебелото черво

При белия дроб първи стадий се

открива при едва 6-8% от пациентите

Увеличават се случаите на заболелите от рак на дебелото черво в България - всяка година се регистрират 6000 нови болни, отчитат специалистите през последните години. Точна статистика обаче не може да се даде, защото регистър няма.

По-големият проблем е, че

в 15-20% от случаите,

когато пациентът

стигне до специалист,

вече е късно,

защото са се появили метастази в черния дроб, обяснява гастроентерологът доц. Стоян Ханджиев.

“Затова тук е много важна ранната диагностика”, категоричен е той.

Втората група най-често срещани ракови заболявания са тези на белия дроб.

“В тези случаи хирургията е решение само в първи и втори стадий. За съжаление, в България болните, диагностицирани в първи стадий, са 6 до 8%, във втори - около 11%, а голямата част - над 40%, са диагностицирани в трети и четвърти стадий. Тогава самото лечение е много трудно”, казва проф. д-р Данаил Петров, национален консултант по гръдна хирургия.

Не е малък процентът и на заболелите от рак на гърдата. Всяка една от 8 жени го развива, което го нарежда сред социалнозначимите заболявания.

Ракът на гърдата

може да бъде уловен

в самото начало дори

у здрави жени

Развитият свят върви към скринингова програма, където всички жени над 45 години се включват в безплатни мамографски прегледи, които посещават всяка година или две след това.

“Подобна програма може чувствително да намали смъртността от този вид рак и в България трябва да се помисли за това”, твърди д-р Николай Недев, специалист по лъчелечение и радиохирургия.

Според него трябва да се засили и скринингът за рак на маточната шийка, защото

в това отношение

България е на

нивото на Африка,

и то на най-изостаналите страни там.

Нови генетични тестове помагат в лечението на раково болните у нас, казва проф. Асен Дудов, национален консултант по онкология

Чрез тях по-лесно се определя възможно прицелно лечение (медикаменти, които действат върху сигналите, каращи клетктие да се делят. Те имат прицелно действие и са ефективни на точно определен етап от развитието на тумора - б.р.), което би подобрило състоянието на болните.

“През последната година има няколко такива лекарства – за малигнения меланом, едно досега нелечимо заболяване, с рака на пикочния мехур, до известна степен и с рака на стомаха. Има и многообещаващи клинични изпитвания, които ще позволят тези лекарства да се използват и при някои други солидни тумори. Пациентите обаче трябва да знаят, че само наличието на определени генетични мутации позволява да бъдат третирани с тези лекарства. Не важи за всички. Обикновено това са 10 до 12% при различните пациенти и затова се прави индивидуално изследване на тумора на всеки болен”, допълни проф. Дудов.

Подобни тестове се правят последните 7 години и в Националната генетична лаборатория, което позволява изписването на най-добрите за състоянието на пациента лекарства. Те са безплатни за болните, на които вече е поставена конкретна диагноза.

“Все още обаче подобен вид

тестове не са

въведени като

елемент на

профилактиката

у нас. Те биха били от много голяма полза, особено на хората, които са фамилно обременени, т.е. са имали болен от рак в рода си, и искат да оценят риска. Това ще позволи не само да се улови в ранен стадий, но да се прецени и дали човек има риск да развие подобно заболяване, както и какво точно би било то. Ще бъде инструмент за по-голям контрол”, обяснява проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория.