Здравната каса може да спести до 50% от цената на някои клинични пътеки, ако ги прехвърли в доболничната помощ

Д-р Венцислав Грозев е роден през 1956 г. в Плевен. Завършва Медицински университет през 1983 г. През 1991 г. взема специалност по обща хирургия, а по-късно и по изгаряния и пластично-възстановителна хирургия, лапароскопска хирургия и спешна хирургия при масов травматизъм. 15 години е в ръководните структури на лекарския съюз на регионално ниво. Член на Българското хирургическо дружество. Д-р Грозев е избран за председател на БЛС през май 2015 година.

- Д-р Грозев, какви са причините общински и областни болници да стигнат до предфалитно състояние?

- От години Българският лекарски съюз предупреждава, че това ще се случи, но нямаше кой да чуе. Причините за тази ситуация са няколко и с времето кризата се задълбочи – недостатъчното финансиране на сектора, налагането на лимити и неизплащането на надлимитната дейност, наличието на 11-годишен период, в който клиничните пътеки не са мръднали и със стотинка, а за същото време минималната заплата има около 10-11 пъти корекции, което е добре, но така се завишиха и осигурителните прагове.

На места разходите на общинските и областните болници за фонд работна заплата стигат 93%. Това на практика ги декапитализира, защото не им остават почти никакви финансови ресурси, с които да заплатят режийните разходи – вода, ток, ТЕЦ. Повишиха се и цените на лекарства, консумативи, а приходите в системата на болничната помощ се запазиха на едно ниво.

Предложили сме на здравната каса да изнесе дейности от болничната в извънболничната помощ - чрез амбулаторни и клинични процедури, но разговори по тази тема няма.

В същата криза попаднаха и областните, и университетските болници. Те не са в по-цветущо състояние, но поне могат да сключват договор за по-голям брой клинични пътеки, което донякъде компенсира загубите.

Истината е, че

болниците бяха

доведени до тази

ситуация

не толкова

заради лошото

управление,

а заради лошия начин на финансиране. А той е резултат от не добре обмислена нормативна база, особено при стандартите и нивата на компетентност.

Не може да се обвиняват лечебните заведения само в лош мениджмънт. Не отричам, че има болници, в които мениджмънтът не е на достатъчно добро ниво, но от това не може да се правят общи заключения.

Както в здравеопазването, така и в дадения случай, ако мога да направя алегория, когато липсва профилактика, е нормално заболеваемостта да нараства, т.е. системата не се лекува, не се профилактира и едва ли не чакаме нейния крах.

- Здравното министерство обеща да промени цените на клиничните пътеки и медицинските стандарти - това ли е наистина най-важната стъпка?

- Това е един от начините да се получи глътка въздух в системата на здравеопазването, предимно на ниво болнична помощ. Трябва да се помисли сериозно и за извънболничната, особено за специализираната, защото и там проблемите не са по-малки. Министърът казва, че се работи приоритетно, а това е добър знак. Но до този момент не сме провели

нито един

разговор на тема

цени на клинични

пътеки,

стандарти

и нива на компетентност. Всички наши предложения са изпратени в министерството и здравната каса, но на този етап няма никакъв отзвук, а до сключване на нов рамков договор остава само около месец. Това е срокът, в който трябва да намерим адекватно решение на тези проблеми.

- За каква промяна и в кои медицински стандарти ще настояват лекарите?

- Стандартите бяха създадени с една презумпция – до голяма степен да бъде редуциран броят на общинските болници, само че те започнаха да фалират по финансови, а не толкова по организацоинни причини.

Промените в тях са най-вече в изискванията за брой персонал и нива на компетентност, които са задължителни, за да се извършва съответната дейност.

Има нива като неврология, педиатрия, образна диагностика, хирургия, акушерство и гинекология, анестезиология, които излишно ги натоварват с изисквания за персонал, а дейността и в този момент се извършва от по-малък брой хора, без да е нарушено качеството на медицинската услуга.

Редица болници, особено общински, за да запазят нивата си на компетентност, поддържат кадрови състав, който често не е необходим. Те

са принудени да

плащат на

колеги, които

идват по няколко

пъти в месеца, а

в някои случаи и

само да получат

заплатите си

Но за това е виновна нормативната база, която ги задължава да реагират така.

Трябва да дадем възможност на болници, които могат да си вършат работата, да поемат част от тежестта в патологията. Ако те не го направят, останалата част от системата няма да може да поеме и този контингент от пациенти. Тогава хората просто няма да могат да бъдат приети за лечение. Болниците, които все пак приемат такива пациенти, ще имат надлимитна дейност.

- А при клиничните пътеки?

- Поставили сме си за цел да не повишаваме процентно всички клинични пътеки, а да бъдат диференцирани. Приоритетни ще са тези, където отговорността и ефектът от лечение са най-големи - педиатрията, част от неврологията, тежката хирургия, ендокринологията и особено там, където се лекуват деца под 18 години.

Акушерството също. Всички лечебни заведения, включително и специализирани, негодуват и изнемощяват, защото цената от 580 лв., която здравната каса плаща за раждане, е с до 28% по-малка от реалните разходи на болниците. Това означава, че

недо-

финансирането

се поема от

лекарите,

медицинските

сестри и, разбира

се, от пациентите

Не че при останалите специалности положението е по-добро, но е важно да се тръгне от социалнозначимите заболявания.

- Как приемате идеята на здравното министерство за преструктурирането на болниците в ДКЦ-та?

- Идеята не е добра.

Това ще натовари изключително много спешната помощ, която няма капацитета да поеме потока от пациенти

Транспортирането им към лечебни заведения ще се забави. В същото време областните и университетските болници също не са в състояние да приемат такъв контингент от болни. Затваряйки общинските болници, които са буфер между тези две звена, обричаме хората на явна смърт.

 Съгласен съм, че системата на здравеопазването има нужда от реформа, но това се изпразни от съдържание. 10 години правим реформи и подобрение няма. Сега искаме да я реформираме от днес за утре, което няма как да се случи, а рискът да сбъркаме е огромен. Ако в периода от 10 години имаше визия какво трябва да става в перспектива, можеше нещо да се случи.

- Каква може да е правилната стъпка към общинските болници тогава?

- Една част от тях може да се превърнат в лечебни заведения за долекуване, но не в хосписи. Там пациенти, претърпели тежки мозъчни инсулти, инфаркти на миокарда, тежки оперативни интервенции - неврохирургични, коремни или гръдни, могат да остават за долечение колкото е необходимо, след като вече няма опасност за живота им.

Сега тези пътеки продължават между 10 и 12 дни. По този начин периодът може да се съкрати на 6 до 8 дни, а останалите дни, колкото се налага, да бъдат пролежани в тези болници. Така ще ги съхраним и ще ги изпълним със съдържание, ще им дадем възможност от нивото на своята компетентност да лекуват. Ако колегите ми в общинска болница Х могат да извършват дадена дейност и доказват с времето и годините, че тя по никакъв начин не нарушава качеството на лечебно-диагностичния процес в тази болница, защо изкуствено ще създаваме пречки?

- Казвате, че прехвърлянето на дейности от болничната в доболничната помощ ще улесни системата. Кои са те?

- Малката хирургия, част от очните заболявания, лечението на част от ендокринологичните заболявания, някои физиотерапевтични процедури може да се прехвърлят в доболничната помощ. Някои от тях и преди се правеха в ДКЦ-та с легла, но това се премахна.

Проблемът е, че за да бъдат изнесени тези дейности, екипите, които ги изпълняват, трябва да са мотивирани. Например, ако стойността на една клинична пътека е 500 лв. и може да се изнесе в извънболничната помощ като амбулаторна процедура, цената там да е с 50-60% по-малко, или около 250 лева. Да е сума, която реално ще покрие разходите за труд на екипите и консумативите.

- ВАС отмени лимитите на болниците, но здравната каса твърди, че е заплатила всичко необходимо. Какво ще се случи сега?

- ВАС определи лимитите за нищожни. Оттук нататък всяко лечебно заведение с отчетена, но незаплатена дейност има право, а даже задължение да претендира да му бъде заплатена, защото тези суми, които касата дължи на лечебните заведения, са довели до загуби и вреди за тях.

За 2017 г. надлимитната

дейност е около

49 милиона лева

Болничната помощ е сключила за този период договор за 2,550 млн. хоспитализации и не сме ги надхвърлили. Как тогава средствата от 1,67 млрд. лв., отделени за този обем, сформираха надлимитна дейност? Как няма надлимитна дейност при лекарствата? Там плащанията лимитирани ли са?

Друг е въпросът, че това, което не е платено на болничната помощ и е образувало икономия, не е декларирано като икономия и върнато в държавната хазна, а се разплаща по други направления. Това означава, че е взето от едно перо, за да се даде на друго.

- Как вървят преговорите по Националния рамков договор за 2018 г.?

- Досега работните групи по извънболничната помощ са се срещали 12-13 пъти, което не е малко. Тези в болничната помощ са се събрали 4-5 пъти, но на ръководно ниво сме имали само една среща с председателя на надзора и един от членовете му, а остана малко повече от месец до крайния срок за подписването му.

Опасявам се, че отново ще бъдем поставени в ситуация на прибързаност и притиснати от времето.

Това създава

предпоставки за грешки

в преговорния процес,

а бяхме отделили достатъчно време. Искам да подчертая, че в огромната си част предложенията на Българския лекарски съюз, свързани с цени, стандарти и водещи нива на компетентност, са изключително коректни и конструктивни. Ние сме поели ангажимент да бъдем коректен договорен партньор и няма да избягаме от него.

Няма да искаме да бъде нарушена бюджетната рамка, няма да принудим нито правителството, нито здравното министерство или здравната каса да взимат решения във връзка с актуализация на бюджета.

Но трябва да признаем, че нивото на финансиране на системата на здравеопазването е много ниско на фона на качеството, което имаме като медици, подготовка и реализация на диагностично-лечебния процес. Независимо от това, че сме поставени в тежки условия, даваме качество и отношение към пациента си по възможно най-добрия начин.

- Ще се сключи ли рамковият договор?

- Ние сме с желание да се сключи. По-добре е да се работи в рамките на рамков договор. При наличието му лекарският съюз може да взима участие в целия процес на финансиране и организация, в нормативната база, касаеща рамковия договор. В противен случай ние не сме страна по договора. Това означава, че надзорният съвет на здравната каса може да взима каквито иска решения, без да бъдат обсъждани и без възможност да имат коректор.