1. Гаргара със солена вода

Японско проучване установява, че гаргара с хладка вода по 4-5 пъти на ден в сезона на грипа има профилактична роля срещу вирусни и бактериални инфекции, както и при болки в гърлото. Ефектът се увеличавал, когато към чашата вода за процедурата се добавя чаена лъжичка морска сол.

Освен чисто механично - като отмива полепващите по лигавиците микроорганизми, гаргарата със солена вода има и дезинфекционни ефекти. При вече развито възпаление пък абсорбира част от натрупаната от отока течност в тъканите и така облекчава болката.

2. Зелен и черен чай

Екстрактът от зелен чай потиска растежа на грипния вирус в епруветката. Този ефект се дължи на епигалокатехина - една от основните молекули на катехина в зеления чай. В американско проучване на възрастните хора в домове за домашни грижи гаргара с разтвор на зелен чай три пъти на ден намалява честотата на грип с 87 процента.

Близък, но малко по-нисък ефект отчитат от черния чай други проучвания.

Черният и зеленият чай не са различни видове растения, крайният продукт се различава само в зависимост от начина на обрабатка на листенцията на храста.

3. Храни, богати на витамин С

Витамин С инактивира грипния вирус в епруветки. Дори ефектът да не е така добър в организма, храните, които съдържат по-големи количества от веществото, оказват антиоксидантно действие. Те намаляват щетите от окислителните процеси в клетките и по този начин са защита от инфекции. При вече започнал грип или настинка съкращават времето за боледуване. Лесният начин да си доставим достатъчно натурален витамин С сега са цитрусите. Който не ги обича, може би ще хареса варианта кисело зеле, но да не прекалява - заради солта.

4. Меню в подкрепа на Т-клетките

Т-клетките са специфични бели кръвни клетки, един от основните компоненти на имунната система. Те спомагат за борбата с инфекциите. Но колко ефективно изпълняват функцията си Т-клетките, до голяма степен зависи от наличието на цинк и витамин А в организма. Установено е, че ниските нива на минерала влошават имунния потенциал. Помощната роля на витамин А е да поддържа целостта на клетъчните мембрани, които са на челната фронтова линия на нашата защита срещу вирусни, бактериални и паразитни инфекции. Лесно си набавяме цинк от месото, черния дроб, гъбите. Витамин А - от животинските храни и от зеленчуците и плодовете с ярък цвят.

5. Бъз, чесън, ехинацея, риган, джинджифил

Всяко от тези изпитани народни средства се доказва и в научни изследвания. Бъзът може да се използва по няколко сушени зрънца на гладно или лъжичка сироп. Чесънът и джинджифилът имат най-голям ефект, когато се ядат сурови. Ценните вещества в корена са много толерантни към термично въздействие и това го прави подходящ също и за влагане в чай и храни. За чесъна пък е установен изявен ефект и когато се приемат капки от спиртен извлек.

Риганът, ехинацеята, мащерката, белия равнец, лайката, липата, салвията (градинския чай) имат роля в профилактиката и като допълващи лечението.

6. “Слънчевият” витамин D

Витамин D доказано играе важна роля в имунната функция. Кожата ни го образува под въздействие на излагането на слънчеви лъчи, сравнително малка част от него - 10-15%, се набавя с храна, богата на веществото. През зимата по-често се установяват стойности под нормата.

Повече от половината българи имат дефицит или недостиг на витамин D. Среща се в по-големи количества в пълномасленото мляко, яйцата, месото, рибата.

В ясни дни се разхождайте на слънце, бонус към това е, че се срещата с по-малко вируси, отколкото в стаите.