Наред с новите медикаменти в клиничната практика навлизат по-ефективни и щадящи методи

Огромни армии от учени, изследователи и лекари работят всеки ден, за да намерят нови начини за лечение на различни заболявания и състояния. През последните години успехите са смайващи - от революционното лечение на хепатит С през по-добър контрол над рака, редактирането на гени за избягване на наследствени заболявания до принтиране на персонални импланти по мярка и трансплантация на лице.

Какви иновации - не само като молекули, а и като методи на въздействие ще променят лечението през идващата 2018 година, прогнозираха експертите на Кливланд клиник - болницата, оглавила класацията за най-добро лечебно заведение в САЩ през 2016 г.

1. Изкуствен панкреас

Панкреасът е орган, който отделя няколко хормона, сред които инсулин и глюкагон, и храносмилателни ензими, които участват в разграждането на храната. Инсулинът помага на клетките да поемат нужната им като енергиен източник глюкоза (захар) от кръвта и по този начин понижават нивата на кръвната захар. Глюкагонът съдейства на черния дроб при нужда да освободи съхраняваната глюкоза, което повишава нивата на кръвната глюкоза.

При диабет тези механизми не работят добре или са напълно блокирани.

Модерната хибридна система за доставяне на инсулин в непрекъснат затворен цикъл, както е научното наименование на т.нар. изкуствен панкреас, е одобрена за първи път от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ през 2016 г. и оттогава бързо набира популярност по света. Предназначена е за по-лесен контрол на диабета от тип 1. Позволява стабилизиране на кръвната захар чрез директна комуникация между сензор за измерване на глюкозата в кръвта и автоматично подаване на нужното количество инсулин от помпа. Технологията заменя концепцията, която изисква от пациентите да използват информация от глюкомер, за да определят колко инсулин да си инжектират.

Изкуственият панкреас е система от устройства, които силно имитират функцията на регулиране на глюкозата на здрав панкреас. Повечето се състоят от комбинация от умни машинки (които вече са познати на много хора с диабет, включително у нас) като инсулинова инфузионна помпа и система за непрекъснато наблюдение на глюкозата (CGM). В новата технология са интегрирани чрез компютърен алгоритъм. Различните варианти на изкуствен панкреас излизат на пазара с имена като системи за автоматизирано доставяне на инсулин или като автономни системи за гликемичен контрол, но лежат на общ принцип на действие - вижте схемата. Чрез тази система се избягва многократното бодене за измерване на кръвната захар с глюкомер и се осигурява непрекъснат добър контрол на диабета - основен фактор за избягване на усложненията и съхраняване на сърдечносъдовото здраве.

2. Пейсмейкър

срещу сънна апнея

Апнеята е най-масовото нарушение на съня и честотата му ще се увеличава пропорционално с нарастване на процента на хора с наднормено тегло и затлъстяване. Представлява прекъсване на дишането по време на сън. В най-тежката си форма е резултат на “забравяне” на мозъка да подаде сигнал на дихателните мускули да се съкратят и човек се събужда от спирането на дишането. Тези чести епизоди са причина хората с апнея да заспиват през деня едва ли не винаги, щом се отпуснат.

Досега за противодействие се използваха апаратчета, които повечето от пациентите с апнея не искат да слагат на лицето си, защото са неудобни - оприличават го, като да спиш с противогаз. Тази мъка е на път да се преодолее чрез навлизане на невромодулатор за лечение на обструктивна сънна апнея.

Представлява имплант, който осигурява стимулация за отваряне на мускулите на дихателните пътища по време на сън. Контролирана от дистанционно или пластир, технологията действа като пейсмейкър, като помага за синхронизиране на приема на въздух с действието на езика. За целта устройството използва сензор за дишане и стимулиращо захранване с батерии. От технологията ще се възползват не само пациентите с апнея, но и техните партньори, които се будят по принуда, когато чуят звука от шумно поемане на въздух като на задушаващ се човек.

3. Нов клас

лекарства понижават

безпрецедентно

лошия холестерол

Липопротеинът с ниска плътност (LDL), по-известен като лош холестерол, образува мастни отлагания по стените на кръвоносните съдове, които могат да запушат артериите. При някои нови лекарствени комбинации нивата на LDL се намаляват с безпрецедентните 75 процента. Наред с това нови проучвания показват 20 процента намаляване на риска от сърдечносъдова смърт, инфаркт на миокарда или инсулт при пациенти, приемащи статини в комбинация с новия клас лекарства за понижаване на холестерола, наречени инхибитори на про-протеин конвертаза субтилизин/кексин 9 (PCSK9 инхибитори). Новата терапия постига ултраниски нива на LDL и тя бързо навлиза в клиничната практика. Очакванията са през 2018 г. използването да се разшири и да промени пазара на медикаментите при дислипидимии. Прогнозите са, че в близко бъдеще новият клас лекарства ще доведат до промяна в стандартите за лечение.

4. Лепенка

вместо

инжекция

срещу грип

Разработването на една ваксина се оценява на поне 200 милиона долара и отнема най-малко 10 години. С последните епидемии на ебола и зика човечеството получи по трудния начин урока, че процесът трябва да бъде ускорен, за да се ограничат заболявания, които светкавично придобиват размери на епидемия. Това наля милиони в научните лаборатории и оттам вече излизат първите добри новини за нови като начин на съхраняване и като способи за прилагане ваксини.

През 2018 г. се очаква да бъдат произведени първите пластири за ваксина срещу грип. Те са снабдени с миниатюрни иглички, които при поставяне на лепенката вкарват безболезнено в кожата ваксината, като самите те се разтварят без остатък.

Създаването на технологията не е мотивирано само от грижата за комфорта на човека. Кожата е един от органите на имунната система. Тя е нашият интерфейс с външния свят, така че е много добре оборудвана да открива патогените и да изработва бърз имунен отговор срещу тях. Затова т.нар. пач ваксина е ново обещаващо направление в профилактиката.