Хипертониците да внимават за дефицит на калий, цинк, магнезий и витамин D

Хипертонията е един от водещите рискови фактори за сърдечносъдова болест. В България около 1,5 млн. души имат високо кръвно.

За здравите хора горната граница на нормата за кръвното е до 140/90 мм живачен стълб, а оптималното кръвно е до 120/80.

Все повече хора в активна възраст, основно мъже, страдат от хипертония и промяната в начина на живот е най-съществената част от терапията им.

Храненето, физическата активност и стресът имат ключова роля в борбата с високото кръвно. Съвременният начин на живот включва висококалорично хранене с прекомерно количество сол, захар, вредни мазнини и въглехидрати.

В комбинация с

обездвижването

и пушенето това

е бързата писта

към хипертония,

диабет тип 2, коронарна болест, атеросклероза, инфаркт и инсулт.

“В момента медицинската наука изследва въпроса кое е по-вредно при хипертония и въобще сърдечносъдови болести: солта или захарта. Вече има доказателства за увреждащата роля на захарта, така че съветваме пациентите да намалят сладкото”, казва доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”.

Простите захари със сигурност вдигат кръвното, а механизмът как става това все още се изяснява.

Солта има непосредствен директен ефект върху кръвното и всеки, който чуе диагнозата хипертония, е предупреждаван да намали солта.

Българите

са сред

европейците,

които най-много

злоупотребяват

със сол,

което със сигурност има връзка с многото болни от сърце и бъбреци.

Хипертонията всъщност се дели на сол-чувствителна и сол-нечувствителна и според американски източници към първата група се числят 51% от хората с високо кръвно. При тях ограничаването на солта е изключително важно, а допустимото количество на ден е 1,5 г.

При артериална хипертония е много важен балансът на калия и натрия, обяснява доц. Василев.

За добър контрол на високото кръвно е нужно човек да има добро насищане с калий в кръвта. Нормата е между 3,5 и 5 милимола на литър кръв (mmol/l), но при сърдечносъдови нарушения, както и при аритмии калият трябва да е между 4 и 5, допълва той.

Един от основните начини за постигане на контрол върху високото кръвно е чрез правилно хранене, достатъчна физическа активност и прием на някои добавки. Ето какво препоръчват Стивън Синатра от Медицинския университет в Кънектикът, САЩ, и Марк Хюстън от Медицинския университет в Тенеси, САЩ, въз основа на данните от големи проучвания.

В приема на натрий е в сила препоръката за намаляване, като при хипертоници се допускат до 1,5 - 2 г на ден. Балансът на натрия с другите нутриенти, особено с калия, магнезия и калция е много важен и за намаляване на кръвното, и за намаляване на риска от сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти.

Калият е важен елемент при високо кръвно. Най-богатите доставчици са кайсиите и смокините, особено сушените, както и бобът, картофите, сьомгата, спанакът, бананите, печурките и др.

За дневен прием при хипертония се препоръчват 4-5 г калий срещу 1,5 г сол. Някои състояния и лекарства - като диуретици, бронходилататори и др., може да доведат до дефицит на калий.

Не бива да се

допуска

дехидратация,

а тя е характерна за злоупотребяващите с алкохол и кофеинови напитки например.

Срещу високо кръвно е важен и високият прием на магнезий - поне 500 мг до 1 г на ден. Този елемент увеличава ефекта на антихипертензивните лекарства.

Не бива да се допуска и дефицит на цинк, тъй като той е свързан с хипертонията, инсулиновата резистентност, високия холестерол. Цинкът освен това намалява оксидативния стрес върху клетките, предизвикан от натрупването на калций. Препоръчва се дневният прием при хипертония да бъде 50 мг, а при здрави хора е по-нисък.

Витамин D може да има директен и независим ефект върху кръвното и инсулиновия метаболизъм. В България се препоръчва прием под формата на добавка към храната през месеците без слънце.

Сред помагащите при високо кръвно храни и напитки са черният шоколад и какаото с високо съдържание на полифеноли - поне 30 мг.

В България препоръчителното количество черен шоколад е 30 мг на ден. Проучвания доказват ефект при 100 мг на ден.

В дневното меню трябва да присъстват и храни като овесени ядки (каша) - 60 г на ден, или овесени трици - 40 г, както и чесън - по 4 скилидки.

При мазнините

е изключително

важно да се

изключат

трансмастните

киселини

(трансмазнини) и за целта трябва да се четат етикетите на храните - следете за понятието “хидрогенирани растителни масла”. Най-често трансмазнини има във вафли, бисквити, сухи пасти, шоколадови изделия с ниско качество, в храните от веригите за бързо хранене и др.