Здравето на зъбите се залага още в 7-ата седмица от утробното развитие, казва д-р Мария Николова. Тя е специалист по хранене и диететика в “Хил клиник” и асистент в Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене към Медицински университет – София. Обучава студенти по медицина, дентална медицина и фармация в програмата по хигиена и хранене, както и лекари, които специализират “Хигиена и хранене”. Има над 40 научни публикации и участия в медицински форуми.

На дискусия за оралното здраве на децата наред с намаляването на кариесите с 1/3 благодарение на националната профилактична програма зъболекарите отбелязаха, че все още има много деца с развалени и извадени зъби. Програмата е в действие от 9 години и в нея са обхванати децата от цялата страна. Основните инструменти, с които въздейства, са силанизирането на най-уязвимите постоянни зъби, придобило популярност в обществото като запечатване на зъбите, създаване на добри хигиенни навици у децата и даване на информация за храните, които развалят зъбите.

В кариесогенната триада – гените, хигиената и начина на хранене, най-повърхностно обаче се оказва знанието за влиянието на менюто. Обикновено то се изчерпва със съвета да не се яде сладко. Но връзката между кариесите и храната е много по-разностранна и в последните години науката за храненето привежда смайващи доказателства за това.

- Д-р Николова, какво не знаем за ролята на храненето за образуването на кариеси?

- Кариесът се образува, когато под влиянието на различни микроорганизми нискомолекулните захари -

глюкоза, фруктоза и

др., ферментират

до млечна киселина,

а в резултат на това

се образува плака

и се стига до процес на деминерализация на емейла – твърдия външен слой на зъба. Когато протеолитичните й ензими започнат да разграждат и органичната материя, се засяга и вътрешният сегмент - дентинът. При всяко хранене около емайла се повишава киселинността и следва процес на деминерализация. След това средата се алкализира с помощта на слюнката и минералните йони навлизат отново в емайла – реминерализация. Но това възстановяване може и да не се случи. 5,5 pH е критичното киселинно ниво, под което реминерализацията е невъзможна. При честа консумация на прости въглехидрати се удължава времето на кисело pH и съответно времето за деминерализация.

Времето за

възстановяване на

pH след сладки храни

е 30-40 минути

При често похапване периодите с ниско, т.е. кисело pH се застъпват.

- Процесът как зависи от вида на захарите?

- Полизахаридите имат слаба кариесогенност – задържат се кратко в устата, а и микроорганизмите не могат директно да ги разградят до киселини. Ако се обработят слабо, придобиват дори кариеспротективен ефект заради фибрите, които осигуряват добро самопочистване. Кулинарно обработените полизахариди като картофи, ориз, хляб имат умерена кариесогенност. След финото сдъвкане обаче тя се повишава, тъй като

молекулите им вече

лесно се разкъсват и

стават лепливи

– това благоприятства образуването на плака. Ако към тях се добави захар, както е в сладкишите, кариесният потенциал силно расте.

Ди- и монозахаридите се метаболизират доста бързо и предизвикват спадове на pH до много ниски стойности и съответно имат висок потенциал за кариеси. От тях най-опасна е захарозата, познатата ни захар – водеща причина за поява на кариеса, защото увеличава риска до 200 пъти. От монозахаридите глюкозата е най-кариесогенна, фруктозата не толкова - микроорганизмите не произвеждат от нея веществата на плаката. Захарните алкохоли - сорботол, ксилитол, манитол, ферментират бавно под въздействие на микроорганизмите и не са фактор за кариеси. Плодовите сокове, захарните изделия, тестените продукти, шоколадите, медът, сушените плодове, сладоледи, сосове имат потенциал да рушат зъбите.

- Конкретно ролята на плодовете каква е?

- Плодове като бананите, фурмите, ананаса, гроздето, смокините, сладките сортове ябълки и др., които са богати на въглехидрати, способстват за развитието на кариеса. Обаче те съдържат и много полезни вещества, в това число незаменимия за зъбите флуор. Следователно не трябва да се изключват от менюто, а да се спазват правила, които намаляват риска – например

устата да се изплаква

с вода след

хапване на плодове

Те носят пренебрежимо нисък риск в сравнение с храните със захароза, а са много полезни за общото здраве.

Плодовете съдържат предимно фруктоза. Тя бързо се разгражда, но не се използва от микроорганизмите за синтеза на вещества, които агресивно рушат зъбите.

Консумирането на кисели и газирани храни и напитки също води до кисела среда в устата и създава условия деминерализацията да преобладава пред реминерализацията.

Улесняващи кариеса

са фрешовете,

газираните напитки,

плодовите млека,

шейковете,

смутитата,

бирата, виното.

Газираните напитки, приемани на глътки, в продължение на няколко часа или цял ден, са много по-вредни за зъбите, отколкото ако се изпие една чаша наведнъж. Ако тези напитки се приемат по време на основното ядене, кариесогенността им ще е незначителна, а между храненията тя е висока.

Причина за кариес би могло да бъде и консумирането на храни, които намаляват неорганичните йони - най-вече калциеви и фосфорни, в слюнката, защото води до невъзможност за компенсиране на ниското pH. Друг фактор е пиенето на вода с твърде ниски нива на флуор, калций, калий.

- Каква е тежестта на генетичните фактори и на утробното развитие за здравето на зъбите?

- От наследствеността в голяма степен зависи индивидуалното количество на микро- и макроелементите в зъбните тъкани, състава на слюнката, метаболизма и др. фактори, свързани с оралното здраве. Всеки зъб пробива с около 10% по-ниско минерално съдържание.

Оптималната

плътност се добива

едва след 10 години

в резултата от минерализация под въздействието на слюнката. Всеки пропуск в храненето по време на бременността, както и на детето през годините на изграждането на зъбите, може да се отрази.

В по-късна възраст неблагоприятни фактори са пониженият имунитет, хроничните заболявания и болестите на стомашно-чревния тракт. Оскъдното количество слюнка, съпътстващо например диабета и хипертонията също се свързва с увеличаване на риска за кариес, тъй като намалява буферната способност на слюнката.

- Как трябва да се храни бъдещата майка, за да има детето здрави зъби?

- Залагането на зъбните зародиши на временните зъби се извършва около 7-ата - 10-ата ембрионална седмица, а на постоянното съзъбие започва през 4-ия ембрионален месец и завършва около 9-ия месец след раждането на детето. Този процес се характеризира с усилено делене и диференциране на клетките, изграждащи зъбните структури. За правилното протичане на процеса е необходима доставката на достатъчно белтъчини, основен градивен елемент на новообразуващите се структури, и храни, богати на витамини и минерали – най-съществени са калцият, фосфорът и флуорът, а също и витамините Д и С.

След раждането

най-благоприятният

вариант за хранене

през първите 4-6т

месеца е кърменето

Кърмата притежава най-точните пропорции и най-лесно усвоимите протеини, мазнини и въглехидрати. С преминаването към обща храна е важно да се спазват препоръчителните за възрастта физиологични норми за хранене.

- Има ли храни, които са като четки за зъбите?

- Храни, притежаващи самоочистващ ефект, са твърдите плодове и зеленчуци като морковите, ябълките, целината и други с плътна структура. С тяхна помощ е възможно дори известно намаляване на дебелината на зъбната плака, макар и да не може да се предотврати напълно образуването й. Освен това твърдите храни изискват по-усилено дъвчене, което от своя страна предизвиква увеличаване на слюнката, а тя участва в естественото отмиване на хранителните остатъци и микроорганизми от устата. Ето защо този вид храни може да подобрят устната хигиена. Известно кариес протективно действие имат още пълнозърнестите храни, ядките, както и дъвките без захар, които обаче не бива да се дъвчат повече от 20 минути.