Модерната стратегия е "Живот, свободен от дим" - да приобщим пушачите към бездимно пушене, което намалява интоксикацията

- Проф. Костов, за кои белодробни болести пушенето е доказан фактор?

- Няма орган в човешкото тяло, който да остане незасегнат от цигарeния дим. Не е възможно в едно кратко интервю да бъдат изброени всички болести, дължащи се на цигарения дим, но белодробният рак и ХОББ са най-важните, защото са непосредствено свързани с тютюнопушенето. Тези две болести са тясно взаимосвързани и това доказва причинно-следствена връзка. Не по-малко от 60-70% от болните с белодробен рак дълги години са страдали от ХОББ. В същото време около 20% от болните с ХОББ рискуват да заболеят от белодробен рак през живота си. Останалите болести са свързани със сърдечносъдовата система и мозъка, стомаха и червата, бъбреците и панкреаса... Засегната е имунната система на човека. Пушачите са по-уязвими от респираторни инфекции. Важно е да се знае, че тютюнопушенето влияе негативно и на половата функция на мъжете. Научни проучвания доказват, че мъжете пушачи страдат по-често от еректилна дисфункция.

- Защо предупреждавате, че и пасивното пушене е опасно? Как влияе на децата например?

- Димът, който се отделя в околната среда при пушене се нарича „вторичен димен поток” и представлява смес от т.нар. „основен димен поток”, който се издишва от пушача и „страничен димен поток”, който се отделя от изгрянето на самата цигара. Този „вторичен дим” съдържа всички вредни съставки – катран, твърди частици, аерозоли. В тях се съдържат над 70 канцерогени, голяма част от тях в най-опасната група: бензол, кадмий, никел, хром. Всичко това се диша от околните, включително и децата.

- Приемате ли компромиса бременни да пушат "по малко"? Това може да се види дори в дворове на АГ болниците. Обяснението е, че щом са свикнали, рязкото спиране ще им се отрази по-зле.

- Това е разминаване с истината или злоупотреба с нея. Децата на пушачите страдат от порока на родителите си и това страдание може да започне още от утробата на пушещата майка. Деца на майки пушачки се раждат с по-малък белодробен обем и по-висок риск от хронични белодробни болести. Затова в учебника по педиатрия на Медицинския университет-Пловдив, съм озаглавил една написана от мен глава така: „ХОББ – има ли тази болест начало в детска възраст”.

- Как си обяснявате факта, че въпреки високата информираност по проблема с тютюнопушенето процентът на пушещите все още е твърде висок у нас?

- Балкански манталитет. Недостатъчна здравна култура, отражение на образователното ни ниво, което в последните две десетилетия западна. Чалга-култура, включваща безкритично отношение към истинските ценности и живот за мига с минимум напрежение на мозъка и максимум задоволяване на сетивата. Безотговорно отношение към личния живот. Мисля, че българският пушач нехае за вредите от този порок. Българинът не е достатъчно щастлив, за да мисли за здравето и бъдещето си. Има чувствителен недостиг на допамин и допаминова стимулация, за да се залъгва, че живее добре. Подсъзнателно се самонаказва за трудния си живот. Затова и пуши. Няма какво да губи, освен панелката и стария си автомобил. Преди 7 г. сп. “The Economist” ни определи като „най-тъжното място на света” (the saddest place in the world). Липса на отговорна национална политика за борба срещу тютюнопушенето, а не само формални законови мерки. Въведените законови забрани не се спазват стриктно, макар да оказаха известно влияние върху културата на пушене и по-съзнателните пушачи се въздържат от пушене на закрити места.

- Какъв е делът на вашите пациенти, които реално са отказали цигарите? Имате ли ваш личен подход при работа с пушачите?

- Българските пушачи са самонадеяни и мислят, че сами ще се справят със зависимостта си, което ги лишава от компетентната помощ на специалист. Шансът един пушач да стигне до отказ без медицинска подкрепа е малък – около 7% от опитващите. При медицинска подкрепа този процент е значително по-висок – около 30%. От опит знам, че най-лесно се отказват най-тежко пострадалите. Моята стратегия е да разясня на пациента докъде е стигнал с погромите върху собственото си здраве. Помагат ми тъмните краски в моя разговор – колкото повече, толкова повече. Когато пациентът направи връзка между моите думи и своите усещания, т.е., когато прекара своите усещания през разума, тогава имаме всички шансове за успех. За тези, които отказват въобще лекарска помощ в опита си за отказ, няма "бронебойни патрони". Комбинацията от лична воля и лекарски ентусиазъм и професионализъм може да доведе до този успех. Този успех е взаимен.

- Как се отразява на дихателната система комбинацията от силно замърсен въздух в големите градове у нас и пушенето?

- Това е тежък двоен удар с умножени последствия. Българите от години сме окопирали челните места в Европа не само по броя пушачи, но и по степен на замърсяване на големите градове. София е на едно от челните места в света по този показател, който не искам да конкретизирам в цифри, защото ще всея паника сред софиянци. Тези, които живеят в районите около големите кръстовища, са като опитни мишки за вредата от атмосферното замърсяване. Последствията от това идват след години на експозиция, но са необратими. Ето защо е необходима цялата енегрия на обществото и държавата, за да предотвратим навреме тези последствия.

- Какви са съвременните политики и подходи в областта на пушенето и общественото здраве?

- Най-предизвикателната съвременна стратегия днес пред лекари и пациенти е новата световна тенденция, която бих нарекъл „Живот, свободен от дим”. Това е стратегия с всички шансове да намали броя на пушачите, които ползват конвенционални цигари и инхалират дим от горенето им, който съдържа токсичните компоненти, за които споменах по-горе. Целта на тази стратегия е да приобщим пушачите към бездимно пушене, което редуцира значително интоксикацията от химическите съединения в цигарения дим. Това няма нищо общо с т.нар. „електронни цигари” и макар да е компромисно решение, ще спаси милиони зависими от вредните ефекти на горящия тютюн. Мисля, че тази световна политика ще доведе до сериозна промяна в пушаческите навици и форми на тютюнопушене. За първи път съм оптимист, че ще направим стъпка напред, вместо да тъпчем на едно място в тежката битка с тютюна и неговите токсични и канцерогенни ефекти. Това ще бъде сериозна стъпка към освобождаване на човечеството от вредните последствия на цигарения дим. Следващата, предпоследна стъпка ще бъде пълното освобождаване от зависимостта към никотина или пушене, „свободно от никотин”. Последната стъпка ще бъде всеобщ триумф – на лекари, пациенти, общности.

Коста Костов е роден в гр. Бургас.

През 1980 г. завършва медицина във Варна. Професор по белодробни болести и ръководител на клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия. Има 4 придобити специалности - вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военно-полева терапия и медицински миниджмънт. Специализирал е белодробни болести и патология на белия дроб в Швейцария и интензивна медицина в Санитарната академия на Бундесвера (Мюнхен, Германия). Преминал е специализиран курс по „Основни качества на лидерството” в London Business School. Лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София. Член на Академичния съвет на ВМА. Председател на БДББ в периода 2008-2012 г. Член на Европейската респираторна асоциация и на Американския колеж на торакалните лекари (FCCP Fellow). Неизменно в годишните класации „Лекарите на които вярваме” на в-к „24 часа” и „Най-добрите лекари” на радио „Дарик”. Член на съюза на българските писатели – раздел „Публицистика”. Член на съюза на българските журналисти. Носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. на в. „СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Носител на годишната награда на Дарик радио „Вдъхновение на годината” за 2016 г. Председател на фондация INSPIRО. Главен редактор на списание INSPIRО.