Д-р Лъчезар Лозанов, д.м. е началник отделение “Ендокринология и болести на обмяната” в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Завършил е медицина през 1992 г. в Медицински университет - София. Има две специалности - “Вътрешни болести” и “Ендокринология”. Бил е част от екипа на акад. Чудомир Начев. 11 години работи в Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Академик Ив. Пенчев”. От 2006 г. досега е началник на отделението по ендокринология в Токуда. Член на Българското дружество по ендокринология, на Асоциацията по ендокринни хипертонии и на Европейското дружество по изучаване на захарния диабет.

- Д-р Лозанов, разговаряме с вас в месеца на диабета. На 14 ноември отбелязахме световния ден за борба със заболяването. Защо има такъв ден?

- Този ден е важен за целия свят, защото диабетът е сложно за лечение и контрол мултифакторно заболяване. Целта на световния ден е да осведоми обществото за проблема. Ежегодно около 160 страни в света изразяват своето отношение към пациентите с диабет в този ден. Той се чества от 1991 година, като синият кръг – логото на кампанията, е символ на осведомеността осведомеността за диабет. Тази година темата е “Жените и диабетът”, а идеята е да се популяризира важността за справедлив и равен достъп до медикаменти и технологии на всички жени, които са изложени на риск от или живеят с диабет.

- Как можем да се предпазим?

- На първо място, трябва да провеждаме профилактика. Това е нещо, което последните десетилетия отиде на по-заден план и бъдещите решения на здравните власти трябва да са в тази посока. Пример за това е американската здравна система, която разработва специални програми за тези рискови групи. Оттам трябва да започнат нещата. Още от ранно детство трябва да се борим срещу факторите, които могат да отключат заболяването.

За да живее човек комфортно, трябва да го прави по правилен начин и това е възпитание, което се формира още от ранните детски години, от училище. Животът се промени и на хората вече почти не им прави впечатление начинът, по който се хранят, важна е предимно работата им. Хигиената в живота, храненето и движението е изключително важна. Прехранването и липсата на ежедневно движение предразполагат към затлъстяване, ендокринни и други заболявания. В по-голям процент от случаите високото кръвно и холестеролът също се влияят от начина на живот и съпътстват захарния диабет.

- Колко често трябва да се прави профилактиката?

- В рисковите групи, при които няма доказани нарушения в кръвната захар, това трябва да става веднъж годишно - сутрин на гладно да се измерва кръвната захар. Хората, които вече имат някакви колебания в кръвната захар и повишени стойности, без да е налице диабет, при тях провеждаме т.нар. тест за обременяване с глюкоза, при което търсим диабет или предиабетни състояния.

- Кои са рисковите фактори на захарния диабет?

- И при диабет тип 1, и при тип 2 човек трябва да е генетично предразположен. Първи тип диабет е автоимунен, често фактори за изявата му са някои вирусни инфекции. При двама родители с такъв диабет рискът за децата им е около 30%.

За втори тип диабет обаче, ако единият родител има такъв, то рискът за децата е 15%, а при двама родители - 75%. Втори тип диабет се влияе и от външните фактори, които са отключващи за развиването му. Вече споменах: наднормено тегло, високо кръвноналягане и висок холестерол. При жените, ако са развили гестационен диабет по време на бременност, също е рисков фактор, тъй като в някои случаи остава. Именно тук можем да заложим на профилактиката и в рисковите групи за диабет да провеждаме по-чест контрол, да обясним на хората и техните семейства, че той е необходим и че те са застрашени.

- Как пациентите с диабет трябва да контролират състоянието си?

- Трябва да имат редовен контрол на кръвната си захар, теглото, холестерола и кръвното налягане. Честотата на проследяване зависи от това дали пациентът е на лечение с диета или с медикаменти. Най-честият контрол се прави на пациенти с инсулин, тъй като те са с дългогодишен диабет, с множество усложнения, по-висока възраст и там лечението се определя от много по-строги правила. Захарта на тези пациенти трябва да се измерва поне веднъж седмично, докато пациентите, които се лекуват с таблетки, си измерват захарта веднъж месечно, а някои и по-рядко.

При тип 1 захарен диабет контролът е почти ежедневен, има своята специфика, за което те са обучени от нас, ендокринолозите. Пациентите се обучават за работа с инсулинови устройства, за работа с глюкомери, с които проследяват кръвната си захар, как да реагират при хипогликемия и т.н. Важен елемент е храненето и преценка на инсулиновите дози съобразно приетите калории. Провеждат се обучителни модули, срещи със специално обучени медицински сестри и диетолози.

- Защо е важно целта за добър гликемичен контрол да бъде постигната?

- Именно за да не се допуснат усложнения на диабета. Това ще доведе до по-голяма продължителност и качество на живот.

- Кои са най-тежки и чести усложнения при пациенти с диабет?

- Диабетът е заболяване, което води към сърдечно съдови заболявания като инфаркти, инсулти и хипертонична болест. Освен това може да се развие и диабетна нефропатия със засягане на бъбречната функция, диабетна ретинопатия, т.е. засягане на очите, и диабетна невропатия, засягане на периферните нерви от повишената захар. С течение на годините все по-успешно лекуваме диабета и процентът на инфаркти, инсулти, на спешните усложнения, каквато е диабетната кетоацидоза, намаля, но остана почти постоянен процентът на пациентите, които развиват хронично бъбречно заболяване и бъбречна недостатъчност. В бъдеще предстои този въпрос да бъде изясняван защо е точно така, но трябва наистина да сме много внимателни, защото има усложнения, които нямат връщане назад, ако се случат. Една бъбречна недостатъчност много трудно може да бъде спряна, както и функцията на бъбреците да бъде върната към нормална.

- Може ли да се каже, че добрият контрол на захарния диабет значително намалява риска от сърдечно-съдови усложнения?

- Да, комплексното лечение на диабета освен по отношение на кръвната захар, на кръвно, холестерол и тегло води до 35% намаление на усложненията, особено на сърдечно съдовата система и с това съответно и смъртността.

- Каква е честотата на нарастване на захарния диабет и доколко засяга децата и младите хора?

- 90% от случаите у нас са на захарен диабет тип 2. Той все по-често се среща при младите хора именно поради повишената честота на затлъстяване при тях. Диабет тип 1, който се лекува с инсулин, има еднаква честота в годините. Данните за 2015 г. показват, че броят на децата до 14 г. с диабет тип 1 е 550 000 в целия свят, като всяка година са откриват по 86 000 нови случая.

Честотата на диабет тип 2 е около 9 процента, като последните данни за нашата страна са 8,4%. Това доближава цифрата 10, което означава всеки десети човек да е със захарен диабет тип 2. Смята се, че той прогресивно ще нарасне през следващите 20 години.

При децата обаче майките са важен фактор за формиране на здравословен начин на живот. Счита се, че 70% от случаите на диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени с правилен начин на живот.

- Повече мъже или жени развиват диабет?

- Диабет тип 2 се среща по-често при жените, а при тип 1 са почти еднакви процентите.

При родилките една на всеки 7 развива гестационен диабет, който се проявява по време на бременност, а при половината от тях диабетът остава и след раждането. По-често тези жени са на възраст под 30 години. Затова е важно да се контролира захарта по време на бременността, защото освен до завишена честота на абортите може да доведе и до малформации на самите деца.

- В каква степен е лечим диабетът?

- Първи тип диабет засега не може да се лекува с друго освен с инсулин. Втори тип обаче, който е при повечето диабетици, в някои случаи може да се овладее само с контролиране на рисковите фактори и част от хората, особено които намаляват килограми, могат изобщо да излязат от диагнозата диабет. В други случаи не може да се овладее така, но със спазване на стриктен контрол могат да разчитат на дълъг и щастлив живот без усложнения.

- Какви са новите терапии за лечение?

- След 2008 г. има бум в новите лекарства за диабет. Част от тях са в таблетна форма, друга са нови инсулини и идеята на новите лекарства е, освен да повлияват захарта, да имат и благоприятен ефект върху теглото, холестерола и артериалното налягане. Това са задължителни условия на международните лекарствени агенции, за да пуснат на пазара един нов медикамент за диабет, което дава много добри резултати.

По отношение на новите инсулини и инжекционни устройства те намалиха честотата на хипогликемиите при диабетиците, дадоха им възможност да поставят своя инсулин по различно време на денонощието, което улеснява активно работещите и ги прави съпричастни към своето лечение.

- Мораториумът върху лекарствата, който здравната каса предлага за догодина, какво влияние ще окаже върху това?

- Досега България е била една от страните, в която са навлезли почти всички нови медикаменти за лечение на диабет. Евентуална рестриктивна политика на здравната каса за следващата година би ограничило достъпа на нашите пациенти до най-новото. Аз считам, че абсолютно всеки човек има законово право да бъде лекуван с най-доброто. Новите лекарства оказват допълнителни благоприятни влияния върху цялата сърдечно съдова система на организма.

- Какво е необходимо да направи държавата за пациентите с диабет?

- Различни проучвания показват, че част от пациентите по една или друга причина все още нямат достъп до нашите кабинети било заради здравната система, или поради финансова невъзможност. Затова е необходимо да се изработи дългогодишна стратегия за превенция от страна на здравното министерство.

Това е факторът, който ще повлияе в бъдеще за намаляване честотата на диабета и ще спести милиони левове от финансите на здравната каса, защото разходите на държавата за един диабетик са 2-3 пъти по-високи от тези за пациент с други заболявания.

Освен това се оказва, че 1 на всеки 5 здравни специалисти в света не получава никакво следдипломно обучение за захарен диабет, т.е. трябва да се обърнем по-активно към личните лекари, да се насърчават, дори задължават ежегодни срещи и реобучения. Те се занимават и с всички заболявания, но трябва да са в час с най-новите възможности за лечение на диабета.

Има и друго, в България пътеката за болнично лечение на захарния диабет е финансово недооценена, защото целта при нашите пациенти, които лежат с високи захари, е да коригираме много неща и да компенсираме нарушенията в много органи и системи. Затова здравната каса е длъжник на всички хора с диабет у нас.

И не на последно място, за самите пациенти е важно те да са инициатори на своето добро лечение, за да може то да върви. Ние, ендокринолозите, сме добре подготвени. Имаме достъп до най-новото като информация. Нашето дружество по ендокринология е много активно и сме запознати с всичко най-ново, затова можем да го приложим за лечението на българските диабетици.

- Какво ще пожелаете на вашите пациенти?

- Бих пожелал на пациентите си да вярват в това,което ние ги обучаваме и съветваме, да са здрави и да имат по-малко усложнения. Ние имаме оптимизъм, че в бъдеще диабетът ще може да се лекува напълно. В момента се работи в тази посока, така че пожелавам на нашите пациенти да имат търпение и вяра, че това рано или късно ще се случи.