Вмного рецепти за домашно приготвени туршии присъства като консервант популярно лекарство, което в аптеката има различни названия в зависимост от производителя, но лечебната съставка е една и съща - ацетилсалицилова киселина. Какво е мнението на лекарите за тази практика? 

С този въпрос се обади в редакцията наша редовна читателка от Пловдив.

Друга читателка - от Широка лъка, попита какви естествени консерванти са подходящи за туршии.

“24 часа” предоставя в отговор мнението на популярни специалисти.
Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло.
Можете да ги задавате на телефон
02 942 25 62
и чрез имейл
[email protected]
Препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете в рубриката, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност.

Ето отговорът на д-р Татяна Мороховец за консервантите в туршията:

Традиционно за много от читателите на рубриката за здравословни навици и профилактика “Сила за живот” лятото и есента освен време за ваканция са и благодатният период за приготвяне на зимнина. Особено за тези, които си отглеждат зеленчуците, плодовете, гъбите. Продукцията от личната градина е ценна с вкусовите си качества и стремежа за никакво или възможно най-оскъдно използване на “химия” за наторяване и борба с вредителите по растенията. Логично такова богатство от натурални продукти и вложеният труд трябва да се оползотворят до грам.
С консервирането се съхранява онази част от реколтата, която не се използва непосредствено след узряването. В началото на ноември повечето плодове вече са превърнати в зимнина и на дневен ред е основно приготвянето на туршиите.
Много домакини в качеството на консервант използват ацетилсалицилова киселина, позната най-масово като аспирин, ацетизал, ацетозал и др. продукти с болкоуспокояващ и температуропонижаващ (антипиретичен) ефект. Веществото безусловно притежава консервиращо свойство. Тогава?

Да поразсъждаваме на база наличните данни, а вие направете извод за себе си.
Историята на лекарственото средство идва от Англия, която е известна освен със своя влажен климат и с изобилието на върби. Още през Средновековието тамошните лечители откриват естествения лечебен потенциал на дървото.
На базата на пробата и грешката и натрупания опит се научили успешно да понижават телесната температура и да успокояват болката с водна настойка от кората на върбите.
През1763 година се появява първото научно съобщение за лечебния ефект. Пред Кралското научно общество свещеникът Едуард Стоун докладва за много добри резултати за понижаване на високата телесна температура при свои пациенти, които лекувал с настойка от върбова кора. Следващата съществена стъпка за използването на салициловата киселина в медицината прави италианският химик Рафаел Пириа, който през 1838 година отделил от кората на дървото полезната субстанция, определил химичния й състав и започнал да прави опити за синтеза й. През 1897 година младият химик Феликс Хофман получил ацетилсалицилова киселина и тя започва да се произвежда с лечебна цел. От този момент веществото намира широко приложение в медицината. То добре се разтваря в гореща вода и в спирт. При дълга термична обработка се разпада на две киселини - салицилова и оцетна. Салициловата в незначителна концентрация предотвратява размножаването на дрожди, плесени и някои видове бактерии. Един нагледен пример: парче хляб се напръсква с вода, а друго - със салицилова киселина, и се оставят при еднакви условия. След няколко дни хлябът, напръскан само с вода, се е покрил с плесен, а другият - не. Но при дълга термична обработка едно от веществата, които се получават от салициловата киселина, може да има неблагоприятно действие. От това може да се заключи, че лекарственият продукт не бива да се използва като консервант в храни, подложени на продължително термично въздействие. А ако туршията не се вари? Най-вероятно е човек да отчете, че ацетилсалициловата киселина така или иначе си е лекарство - защо бихме го “давали” на здрави хора? Всеки решава сам.

Идва логичният въпрос с какво бихме могли да постигнем същия консервиращ резултат, но без странични ефекти? С натурален ябълков оцет в пропорции според рецептата, със сок от касис или червена боровинка (на 1 литър марината - 200 мл прясно изцеден сок), с лимонена киселина (на 1 литър марината по 12-15 г), прясно изцеден лимонов сок (2 супени лъжици на 1 литър марината), който придава приятен вкус и свеж аромат на продукцията.

Успешен сезон на зимнината и бъдете здрави!