Мръсният въздух увеличава алергенната сила на полените, казва в интервю за "24 часа" проф. Тодор Попов. Той е началник на отделението по респираторни алергии и атопии към Клиниката по алергология и астма на университетската Александровска болница. Завършил е медицина в София през 1978 г. с отличен успех от семестриалните и държавните изпити. Има две специалности - “Вътрешни болести” и “Алергология”. Специализирал е в Германия и Канада. Автор е на 8 рационализации и патенти. Въвел е методиките за изследване на бронхиалната реактивност, кашличния праг, аспириновата чувствителност, индукция и изследване на храчка и поддръжка на устройствата, използвани за осъществяването им. Има над 200 авторски статии и резюмета в рецензирани списания и 10 участия в монографии. През годините заема различни ръководни постове в наши и международни професионални организации на специалисти по алергия и белодробни болести. Член е на Българския антарктически институт и участник в две антарктически експедиции.

- Проф. Попов, климатичните промени са факт, как се отразяват те на големия спектър от алергични заболявания?
- Влиянието е многопластово. Свързано е основно с промяна на средните месечни и годишни температури. За целия свят те се повишават.
Само по себе си затоплянето измества на север границите на разпространение на растителните видове.
Вторият план на влиянието на климатичните промени е удължаването на сезона на полените. Най-достъпно казано, това са малки частички, свързани с размножаването на растенията, и като такива - много важни за тях. За много хора обаче те може да провокират като начало само чувствителност, а след това болестна реакция с всички симптоми на алергичен ринит или астма.
Освен че
сезонът става
по-продължителен
- започва по-рано
в сравнение с
преди, а може и
да завърши по-късно, климатичните промени създават условия за много по-интензивен растеж на растенията. Освен че претърпяват по-буйна вегетация - натрупват повече зелена маса, те имат и по-голям потенциал да образуват повече полени.
Но има и трети пласт. Той е свързан със замърсяването на околната среда - най-общо казано, замърсяване от разнообразни химикали от индустрията и от газовете от транспортния трафик. Когато те полепват по полените, увеличават способността на зрънцата да предизвикват реакция при контакт с лигавицата, било тя на горните или на долните дихателни пътища. Междувременно подобни реакции са възможни и върху кожата. Това многопланово въздействие се отразява на хората, които са предразположени или вече имат изявени алергии.
- Какъв е прекият ефект?
- Удължават се периодите, в които имат оплаквания. В същото време
симптомите стават
повече и по-тежки,
защото са в пряка
връзка с броя на
поленовите зрънца
във въздуха,
а при по-интензивен цъфтеж поради топлото време и полените са в по-голямо количество. Още по-неприятното е, че при “съединяването” на натуралните частици с молекули от антропогенното замърсяване поленовите зрънца придобиват по-агресивни свойства и с по-голяма лекота могат да предизвикат сенсибилизиране (поява на чувствителност) и свързания с това потенциал за разгръщане на алергия.
- Знае ли се коя комбинация е най-неблагоприятна от позиция на алергологията?
- Трудно е да се каже категорично. Дори в малка България има хиляди видове замърсители, които въздействат. Но с доста голяма сигурност може да се приеме, че
дизеловите частици
са номер едно
на възможните
“катализатори” на
алергенния потенциал
на полените.
Отнася се и за нашата страна.
- Много очевидна особеност на времето напоследък са резките промени на температурите, бурите, проливните дъждове след периоди на суша. Те как се вписват в контекста на алергиите?
- Тези фактори също оказват голямо въздействие върху предпоставките за възникване и утежняване на алергиите. Инфраструктурата не е изграждана да отвежда на момента свръхобилните валежи, които наблюдаваме през последните години. Така се създават условия за
задържане на влага
и свръхрастеж
на плесени и гъби,
които могат да провокират по-комплексни въздействия върху дихателната система на човека. При по-изразени гръмотевични бури, които също зачестяват, на много места се регистрират взривове от астматични пристъпи поради пръсването на поленовите зърна на още по-малки парченца вследствие на резките промени в атмосферното налягане.
- Еколозите са разтревожени от нахлуването на нетипични за България растителни видове, сред тях има ли такива, които ще увеличават работата и на алерголозите?
- Несъмнено. Неканените гости под формата на мигриращи видове са свързани не само с промяната на климата, а и с по-оживените контакти между хората, търговските и транспортни връзки. Типичен пример е стъпването на амброзията в Европа. Този типичен за Америка растителен вид има висок алергенен потенциал и по-точно да поражда сенна хрема. И ето че на нашия континет вече се чувства уютно като у дома си.
В Европа
амброзията се появи
първо в Унгария
вероятно с вноса на земеделски стоки, след това навлезе в държавите, с които граничи.
- И за европейците ли този плевел е мощен провокатор на сенна хрема като за американците?
- Процесът на създаване на чувствителност у хората, които са склонни към алергия, е малко по-дълъг, но колегите от Унгария вече имат сериозен проблем с пациенти, които са развили алергия към амброзията. Инвазивното растение обхваща бързо нови и нови площи.
- В кои други европейски държави е навлязъл плевелът, който самите американци наричат проклятието на алергичния човек?
- Вече има амброзия в Сърбия, в Румъния, в България. У нас все още не е голям проблем, но с разширяването на териториите, които превзема, нищо чудно след някоя и друга година
през август и
септември
да идват пациенти с
дихателни проблеми
от полените
на амброзията,
тъй като растението отделя най-интензивно своите поленови зрънца през двата месеца на късното лято. Растенията са тук, когато завладеят по-големи терени, ще се стигне до критични концентрации на амброзиеви полени. Те неминуемо ще станат нов източник на алергени. Имат потециал да предизвикват и астма.
- Реалистична ли е прогнозата много скоро всеки втори човек да има някаква алергия?
- Прекалено самоуверено е да се твърди като сигурен факт. Напомня някакъв вид гадаене. Най-лесно е да кажа: о, да, така ще стане, но няма да мога да защитя прогнозата с непоклатими аргументи. В общия случай алергиите наистина ще нарастват. Но процесите са много комплексни, не могат да се изразят с права линия и на тази база да екстраполираме, че до 2050 г. половината човечество ще страда от алергии. Това е една от възможностите, разбира се, и ние като алерголози трябва да предупреждаваме, че има такава вероятност. Трудно е да се направи нещо, което може да върне назад климатичните промени и да промени природните закони. Но може да се вземат вторични мерки. Виждаме, че при адекватни политики тенденциите може да се задържат.
- Къде се случва това и как?
- Например в държавите с национални програми за профилактика, лечение и контрол на алергиите и астмата. Финландия е добър пример в това отношение. Има и европейски и световни програми, сред които и специална програма за алергичния ринит (хрема). Извън чисто медицинските стратегии е уместно и разгръщането на целенасочени социални и лесоинженерни дейности. Най-елементарното е, когато се залесява, когато се прави озеленяване в градовете, да се избягват растителни видове с висок алергизиращ потенциал. Но алергиите са широко понятие - буквално към всичко склонните към алергия може да развият чувствителност. Темата е буквално безкрайна.
- Нека засега я прекъснем с темата за домашен любимец в апартамента - за или против?
- Това е ожесточен спор дори в средите на епидемиолозите. Най-общото правило е, че ако семейството отглежда домашен любимец преди раждането на дете, е по-добре да се запази. Но ако желанието за домашен любимец се появи след наследника, по-добре да се изчака няколко години.