В Гърция в курортите рискът е малък, повече предпазливост е нужна в плантациите.

Д-р Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор, член на екипа на кабинета на министъра на здравеопазването. Завършил е Медицинския институт в Пловдив през 1985 г. След дипломирането си е назначен в отдел “Противоепидемичен контрол” в ХЕИ-Хасково. Същите отговорности поема през 2001 г. в Министерството на здравеопазването. От 2008 г. е директор на отдел “Надзор на заразните болести” във ведомството”. Като част от ръководния екип на МЗ подпомага министъра при ръководене на националната система на здравеопазване във връзка с контрола на дейностите, свързани с опазване на здравето на гражданите и държавния здравен контрол.

- Д-р Кунчев, има ли нова информация от Гърция за риска за малария?
- Толкова бързо не може да се очаква развитие, предупреждението на колегите от Гърция идва от загриженост заради няколкото епидемични взрива на местна маларая. От ключово значение е по-скоро това, че става дума за заразяване на хора след ухапване от маларийни комари в самата държава. Иначе навсякъде по света, включително в страни като България с изкоренена от десетилетия малария, периодично има болни, които са се заразили в чужбина, обикновено в тропически държави. Но теоретично вече е възможно да се случи и при престой в Гърция. Въпреки че рискът е малък, туристическият бранш вероятно взема мерки за обработка на площите срещу комари, а курортите, хотелите, заведенията се климатизират, за да не се налага да се отварят прозорците и да се създават условия за влизане на комари в помещенията. По-голям риск има в плантациите в селскостопанските райони. Впрочем оттам започна връщането на местната малария в Гърция. Там по принцип има комари, които могат да пренасят паразита, причиняващ заболяването, нужен е само източник. Точно това се случва с
човек, отишъл да
работи през лятото
в Гърция, който
вече е бил болен.
От него се заразяват комари, после те хапят други хора и съответно им предават паразита. В началото случаите са изолирани в областта Каламата, после започват да се разширяват с болни от други южните райони, имаше дори случаи на 50-60 км от нашата граница по поречието на Марица на гръцка територия.
- Комарите могат да прелитат десетки километри, има ли риск за България?
- У нас най-често годишно лекуваме между 10 и 20 болни, почти поравно български граждани, които са работили навън, и чужденци, които по различни причини пребивават у нас. Само миналата година бяха малко повече - 28 души, доста от тях пристигнали от Афганистан, което беше свързано с по-големия мигрантски поток.
За щастие, всички случаи досега са откривани бързо и не сме допуснали да се стигне до смъртни случаи или местно разпространение, защото по принцип у нас има климатични и биологични условия за малария. Много важно е, когато се появи източник на зараза, той да бъде бързо изолиран и лекуван, за да не се стигне до разпространение. Направили сме предписание до общините да се грижат за
обработка на площите
и ограничаване
на заблатяванията,
където комарите намират чудесни условия за размножаване и развитие. Това е начинът, по който България решава проблема с маларията, която до този момент си е била широко разпространено заболяване. Мерките срещу комарите са и начин да се намали вероятността от разпространение на други заболявания, които те пренасят, като чикунгуня и западнонилска треска, която доведе до епидемии в Румъния и Сърбия. С тенденцията за увеличаване на средногодишните температури се очаква и други южни заболявания да се появяват все по на север. Наред с мерките на държавата всеки лично трябва да се погрижи да намали възможностите за ухапване. Няма средство, което да гарантира 100% сигурност, но репелентите - вещества, отблъскващи комарите, са вече много ефективни и достъпни. Те защитават за 3-5 часа. При продължителен престой навън и особено при потене и мокрене трябва да се нанасят няколко пъти на ден. Дори и така репелентът не е непробиваема броня,
ако комарът е много
гладен, изминава
десетки километри
в търсене на кръв
и преследва ожесточено жертвата си.
През деня човек може все пак активно да се пази, но за през нощта е важно да се спи в помещения със замрежени прозорци. А в рискови за малария райони при възможност да се използват и допълнителните специални мрежи, които обграждат леглото.
Предпазването не е лесно, но човек е мотивиран, защото се досеща, че колкото са по-малко ухапванията, толкова е по-малък рискът от заболяване.
- В кои райони у нас рискът от завръщане на маларията е най-голям?
- Европейският център за контрол на заболяванията поддържа карта на векторно разпространяваните (от преносител) заболявания. На нея са и областите в България, в които има условия за развитие на такъв тип комари - долината на Струма, долното течение на Марица, част от Южното Черноморие, Тракийската низина, на юг от Благоевград и особено Сандански, Петрич. Това са районите с най-високи температури през преобладаващата част от годината.
- След първия случай на западнонилска треска в София установяват ли се нови?
- Няма такива данни. Но е донякъде и въпрос на активно търсене. Даже и първият случай беше открит в резултат на това, че майката беше медицински работник и положи големи усилия да се установи какво е заболяването на детето. Обикновено
западнонилската
треска протича
леко - подобно на
летен грип, и остава
недиагностицирана.
Затова, ако не се търси настойчиво причината, не се и разбира за заболяването и то влиза в общата статистика за типичните сезонни заболявания, каквито има и в момента. Но не мисля, че липсата на регистрирани случаи означава непременно липса на разпространение. Няма как да има западнонилска треска в Румъния, в Сърбия, в Албания, а у нас - не. За разлика от нея една малария не остава незабелязана - човек вдига висока температура и треската е изключително силна.
- Вече стана традиция всяко лято да избухват епидемии, които, както се казва, са на един самолетен полет разстояние. Има ли актуални заплахи сега?
- След като преди няколко години в Сирия възникнаха 17 случая на полиомиелит в териториите, контролирани от ИДИЛ, Световната здравна организация организира имунизирането на повече от 20 милиона деца и така се спря разпространението. Но наскоро от същото място беше съобщено за нови 5 случая. Засега не се допуска разрастване, но
има теоретична
възможност
полиомиелитът
да се пренесе
от този район в други страни. Ние имаме чувствителност по темата и поради бежанските потоци. В центровете за настаняване на чужденци имунизираме всички деца, за които няма данни да са имунизирани, и диагностицираме всички, така че при евентуални болни да се реагира веднага. Досега не сме имали случаи.
Епидемията от холера, която първоначално се появи в Йемен, а след това се пренесе и в Сомалия, Етиопия, Судан, взема големи размери и много жертви. България няма оживени икономически и туристически отношения с тези държави, но няма да е правилно да се каже, че няма никакъв риск. Около
300 хиляди
са засегнатите от
холерата в Йемен,
1700 починаха
И дори не може да сме сигурни, че това е истинският размер на епидемията, защото в условия на конфликти, липсваща инфраструктура и здравни грижи е много вероятно положението в действителност да е още по-сериозно. Макар че и известното е стряскащо. Недопустимо е 1700 души да умрат от холера през XXI век, както и заболяването да се разпространи в други държави.