„Ветеринарен наръчник за притежателите на домашни кучета" е уникален като обем и изчерпателност справочник за всички болести, здравословни проблеми, спешни медицински случаи и инциденти, които може да засегнат или застрашат вашия домашен любимец.

Откасът е изключително полезен за всички собственици на кучета, защото ще им даде насока как правилно да реагират в различни ситуации.

ГЛАВА 1. Спешни случаи

Всяко куче независимо от това, колко хрисимо и кротко е, би могло да ухапе, когато е силно наранено и уплашено или чувства болка. Важно е да се знае това, за да се вземат предпазни мерки против ухапване.

Третиране и укротяване
Ранено куче, което ръмжи и се зъби или наежва козината си, изпраща по този начин ясно съобщение. Не се опитвайте да се доближавате или да усмирявате такова куче. Най-добре е да повикате опитен гледач, който да помогне.

Намордници

Трябва да се постави намордник на всяко куче преди извършване на манипулация или лечение, които могат да бъдат болезнени или да го уплашат. Платнените намордници заемат малко място и лесно се поставят. Меките намордници се купуват от ветеринарните магазини. Откритият телен намордник, както и намордникът във форма на кошничка са за предпочитане при ранено или болно куче, понеже то ще диша лесно и ако повръща, няма да аспирира повърнати материи.
Ако нямате подръка намордник, можете да го заместите със самозалепваща се пластмасова лента (скоч), парче плат или каишка, които увивате около муцуната, а двата края завързвате под ушите зад главата на кучето.
В някои случаи не трябва да се поставя намордник. Може да е опасно да се слага намордник, когато например кучето повръща, кашля, диша трудно или агресивно отказва намордника. Никога да не се поставя намордник, когато то е в безсъзнание.

УКРОТЯВАНЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ

Ако кучето е кротко, рядко се налага да бъде укротявано за тоалиране, къпане и даже за лечебни процедури. При внимателно отношение, с успокояващ глас повечето кучета приемат подобно третиране. Пристъпете към задачата уверено. Кучето бързо възприема нервността в господаря си и съответно става неспокойно. За изследване и лечение, които могат да го възбудят или да му причинят болка, е необходимо да се фиксира, преди да се започне с лечението. След като веднъж бъде задържано, животното се успокоява и приема процедурите с малки неподчинения.
Хватката “заключване на главата” е отлична за обуздаване на голямо куче, но добре е първо да му се сложи намордник. След това го дръжте здраво към гърдите си, като поставите едната си ръка около врата, а другата – около кръста му. Това е най-често употребяваната хватка за бърза процедура, като например поставяне на инжекция. За задържане на малко куче подкрепяте с едната ръка корема му, като същевременно хващате външния преден крак, а с другата ръка обездвижвате главата. Дръжте кучето притиснато към тялото си.
Яката на Елизабет, наречена на високата плисирана яка, която била модерна по времето на английската кралица Елизабет Първа, също е отличен начин за фиксиране на куче с наклонност да хапе. Използва се и за предпазване от дращене на ушите и от хапане на рани и болни места по кожата. Купува се от ветеринарен магазин. Яката трябва да съответства на размера на кучето и за да може то да се храни и да пие, външният є ръб не трябва да се издава повече от 5-6 см от носа му. Повечето кучета лесно свикват с яката на Елизабет. Ако отказват да се хранят и пият, яката може временно да се свали.
Друга, по-нова възможност е т. нар. яка против хапане. Тази висока яка не позволява кучето да върти главата си и да хапе. Важно е както при яката на Елизабет да приляга добре към врата, тоест да е дълга колкото врата на кучето.
Друг начин да овладеете кучето е да го поставите да лежи на едната страна, като го хванете за вътрешния преден и заден крак и го плъзнете надолу между коленете си към пода. Дръжте краката му здраво, като притискате с лакти гърдите и таза му, за да не може да се изправи.

Как се носи куче

Неправилното вдигане и носене може да усложнят травмата. При повдигане от пода никога не го хващайте за предните крака, тъй като може да изкълчите лактите или раменете.
Ако трябва да носите малко куче, го прегръщате с наранената страна навън от тялото ви. При голямо куче поставяте едната си ръка около гърдите или между предните му крака, другата – под корема или между задните крака, ако се съмнявате за нараняване на заден крайник, и го държите близо до гърдите си, за да не го изпуснете, в случай че прояви смущение.

Транспортиране на ранено куче
Куче в състояние на шок трябва да се транспортира легнало върху плоска повърхност или в мрежа, за да се улесни дишането и да се предотврати внезапно спадане на кръвното му налягане.
Винаги може да има съмнение за счупен гръбнак или за нараняване на гръбначния мозък при куче в безсъзнание след падане от височина или след удар от кола. В тези случаи е необходим специален подход към кучето.

Остър болезнен корем

Това е спешно състояние, което може да доведе до смърт, ако лечението не започне веднага. Признаците на острия корем са настъпване на внезапна болка заедно със скимтене, виене и повръщане, силно неспокойство, невъзможност да се намери удобно положение, ръмжене и трудно дишане, силни болки при натискане на корема. Характерно за острия болезнен корем е, че кучето може да заема молеща позиция с гърди към пода и повдигнато тяло. Когато положението се влоши, пулсът става слаб и конецовиден, лигавиците избледняват и настъпва шок.
Ако забележите някои от тези симптоми, веднага повикайте ветеринарния лекар! Ранната хирургична интервенция е животоспасяваща.
Причина за остър корем може да бъде едно от следните състояния:
– подуване на корема вследствие на газове в червата
– камъни в уретера, блокиращи пикочния мехур
– коремна травма и вътрешни наранявания
– руптура (разкъсване) на пикочния мехур
– отравяне
– руптура на бременна матка
– перитонит
– остър панкреатит
– чревна непроходимост

ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ И СЪРДЕЧЕН МАСАЖ

Изкуственото (спасяващото) дишане е спешна процедура, която се използва, за да се подпомогне газовият обмен, ако кучето е в безсъзнание. Сърдечният масаж се прилага, когато не може да се почувстват или чуят сърдечните удари. Комбинирането на сърдечния масаж с изкуствено дишане се нарича кардиопулмонална реанимация. Тъй като спирането на дишането се последва бързо от спиране на сърдечната дейност и обратно, възстановяването на сърдечната и дихателната функция се налага при много застрашаващи живота ситуации.
Кардиопулмоналната реанимация може да се извърши от един човек, но е по-лесна и по-успешна, когато се прави от двама. Единият извършва изкуственото дишане, а другият – сърдечния масаж.
Изкуствено дишане или кардиопулмонална реанимация изискват следните спешни ситуации:
– шок
– отравяне
– продължителен припадък
– кома
– нараняване на главата
– електрически шок
– блокирани въздухоносни пътища, задушаване
– внезапно спиране на сърдечната дейност и на дишането

Подход при кардиопулмонална реанимация

Първо определете коя основна животоподдържаща техника ще е необходима, ако кучето е в безсъзнание:
1. Диша ли кучето? Наблюдавайте повдигането и снишаването на гръдния кош. Почувствайте на бузата си дали има движение на въздух от устата или ноздрите.
При ДА издърпайте езика и почистете устата и въздушния път. Наблюдавайте.
При НЕ опипайте пулса.
2. Има ли кучето пулс? Потърсете с пръсти феморалната артерия по средата на бедрото.
При ДА започнете спасително изкуствено дишане.
При НЕ започнете кардиопулмонално спасяване.

Изкуствено дишане уста в нос

Положете кучето върху плоска повърхност с дясната страна надолу. Отворете устата му и издърпайте езика колкото е възможно по-напред. Почистете с кърпа всички лиги и секрети в устата. Проверете за чуждо тяло и ако има, го отстранете по възможност. Ако това не е възможно, приложете метода на Хаймлих.
При кученца и малки кучета под 15 кг: Издърпайте езика напред така, че да се изравни с кучешките зъби. Затворете устата. Поставете устата си върху носа на кучето. Духнете нежно в ноздрите му. Гръдният кош ще се разшири. Отдръпнете устата си, за да може въздухът да се издиша. Излишният въздух ще излезе през устните на кучето, което предпазва белите дробове и стомаха от свръхраздуване. Ако гръдният кош не се повдига и не спада, духайте по-силно или затворете устните. Продължавайте с честота 20-30 вдухвания в минута – едно вдухване на 2-3 секунди. Продължавайте, докато кучето започне да диша самостоятелно или докато започне сърдечната дейност.
При средни и големи кучета: Процедирайте както при малки кучета, но поставете едната си ръка върху муцуната, за да попречите на въздуха да излиза. Ако гръдният кош не се повдига и не спада, духайте по-силно. Честотата на вдухванията е 20 в минута – по едно на всеки 3 секунди. Продължавайте, докато кучето започне да диша самостоятелно или докато настъпи сърдечна дейност.

Сърдечен масаж

При кученца и малки кучета под 15 кг: Поставете кучето върху плоска повърхност с дясната страна надолу. Сложете дланите си върху двете страни на гръдния кош в областта на сърцето непосредствено под нивото на лактите. При съвсем малки кученца използвайте палеца си върху едната страна на гръдния кош, а останалите пръсти – върху другата.
Стискате от 1/4 до 1/3 от ширината на гръдния кош. Стиснете, като броите 1, и отпуснете, като броите също 1. Продължавате с честота 100 в минута. Ако кардиопулмоналното съживяване се извършва от един човек, едно вдухване се прави след всеки 5 компресии върху гръдния кош. При двама души едно вдухване се прилага след всеки 2-3 компресии.

При средни и големи кучета: Поставете кучето върху равна плоскост с дясната страна надолу. Застанете зад гърба му. Поставете китката си върху най-широката част на гръдния кош, но не върху сърцето. Сложете китката на другата си ръка върху първата. Дръжте лактите си изправени и натиснете здраво гръдния кош, като компресирате от 1/4 до 1/3 от ширината му. Натискате, като броите 1, и отпускате, като пак броите 1. Продължавате с честота до 80 компресии в минута. При един човек за кардиопулмонално съживяване се прави едно вдишване на всеки 5 компресии, а при двама души – едно вдишване на всеки 2-3 компресии.
Продължете сърдечно-белодробната реанимация, докато кучето почне да диша самостоятелно и пулсът му се стабилизира. Ако жизнените признаци не се възвърнат след 10-минутна реанимация, вероятността за успех е малка. Помислете за спиране на опитите за съживяване.
Трябва да знаете, че кардиопулмоналната реанимация е свързана с възможни усложнения, включително счупване на ребра и пневмоторакс. Затова никога не практикувайте спасително дишане и сърдечен масаж върху здраво куче; можете сериозно да му навредите.

ДЕХИДРАТАЦИЯ

Получава се, когато кучето загубва телесни течности по-бързо, отколкото може да ги набави. При дехидратация се губят вода и електролити. Най-честата причина са повръщане и диария, както и неравностойно приемане на течности, особено при температура и тежко заболяване. Бърза загуба на течност настъпва и при топлинен удар.
Важен признак за обезводняване е загубването на кожната еластичност. Когато кожата на гърба се издърпа нагоре, тя трябва да отскочи обратно на мястото си. При дехидратираното животно тя образува ръб.
Друг симптом на обезводняването е сухотата на устата. Венците, които трябва да са влажни и лъскави, стават сухи и лепкави, слюнката – гъста и жилава. При тежка дехидратация очите са хлътнали и кучето показва признаци на шок, включително колапс.
Лечение: Куче, което видимо е дехидратирано, се нуждае от незабавна ветеринарна помощ с интравенозно вливане на заместителни течности, които предпазват и от продължаваща загуба на вода.
При по-лека дехидратация, ако кучето не повръща, може да му дадете електролитен разтвор с бутилка или със спринцовка във вътрешната ямка на бузата. Балансираните електролитни разтвори за лечение на дехидратация при деца, като рингеров лактат с 5 % глюкоза, също са подходящи за кучета и се продават в аптеките. Приложете разтвора в доза от 4 до 8 милилитра за килограм телесно тегло на час в зависимост от тежестта на случая или следвайте предписанията на ветеринарния лекар.

Из „Ветеринарен наръчник за притежателите на домашни кучета”

Книгата може да поръчате тук!

Снимка Pixabay.com
Снимка Pixabay.com