Според сърдечносъдовия риск правят индивидуална програма за терапия + физическа активност, хранене, антистрес

Ако вече знаете от личен опит какво означава високо кръвно, високи триглицериди или кръвна захар над нормата, значи сте в многохилядната група на хората с повишен в различна степен сърдечносъдов риск. Имате много въпроси не само за предписаните лекарства, но и за промените в начина на живот, за които лекарят най-често казва едно и също на всички. И трудно намирате отговорите, които “работят” лично за вас.

“Препоръки като “Не яж мазно, движи се повече, пий си лекарствата и не пуши” звучат твърде общо. Съвременният подход е персонализираната медицина, където те добиват конкретни очертания за всеки пациент”, обяснява доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница. Тя стана първият у нас център за профилактика, лечение и контрол на хипертонията, инфаркта и инсулта от международната мрежа HISPA (Hypertension, Infarction And Stroke Prevention Association). Основна цел на организацията е да предоставя персонализиран подход за оценка и овладяване на сърдечносъдовия риск, като се обединяват усилията на всички специалисти, работещи по проблема - кардиолози, ендокринолози, невролози, нефролози, лични лекари и медсестри. Така се очертава общата картина за всеки пациет и се работи цялостно, а не по отделни фрагменти.

“За да бъде разпознат рисковият пациент, първото условие е да има обучени лекари. След това на всеки според индивидуалните нужди се предлага програма за профилактика и лечение. Това означава отделяне на повече време и внимание на всеки пациент, за да му се направи такава програма, в която той е готов да съдейства за подобряване на състоянието си”, обясни доц. Василев.

“HISPA е уникален проект, който стартира преди 3 г. Целта е да се съчетаят действията на всички специалисти, от които един пациент има нужда, а не всеки лекар да лекува само “своята” болест. Дадохме си сметка, че, лекувайки например диабет, никой не се занимава с ниската физическа активност, нито с пушенето, стреса. Организацията ни се фокусира и върху високорисковите за диабет, инсулт, инфаркт хора. Лесно е да се открият, тъй като сърдечносъдовият риск се изчислява по специални скрининг листи”, обясни проф. Небойша Тасич, зам.-директор на Института по сърдечносъдови болести “Дединье” в Белград, Сърбия, и основател на HISPA.
Опитът на асоциацията се събира в общ регистър на пациентите във всичките над 40 центъра в 5 страни, открити основно в държавни, но и в частни болници. Регистърът съдържа данните на над 5000 души от Балканския регион и е разделен на подгрупи по заболявания. В регистрите на високия риск са хората с диабет, с предсърдно мъждене, децата с хипертония, хипертониците и др. Те вече имат заболяване и се нуждаят от много по-стриктно наблюдение - подобно на позабравената у нас диспансеризация, но с плюсовете на големите електронни бази данни. Само те позволяват реални проучвания и изводи за лечението и проследяването на пациентите. “В случая става дума за данни от лечението на хора, близки до нас като начин на живот и проблеми. Не е все едно дали лекуваш холандец - с различен начин на живот, навици, храна, висок стандарт, с отличен достъп до медицина, и българин или сърбин. В кампаниите за безплатни прегледи при нас идват и сериозно болни, но недокоснати от здравната система хора, които имат нужда от спешна терапия”, уточни доц. Василев.
У нас единни регистри няма, само единични клиники следят пациентите си заради добрата практика, а без дългосрочно проследяване на ефекта от лечението усилията и обществените разходи в крайна сметка са напразни.

“Сърдечносъдовият риск е нова болест, която се определя от широко известни рискови фактори. За България е водеща причина за смърт. Високият риск е бомба, готова да избухне”, каза проф. Тасич. И тъй като всеки пациент съчетава различни рискови фактори от общия набор, подходът за снижаване на личния му риск изисква различни мерки.

“Към всеки пациент при нас се подхожда строго индивидуално и мултидисциплинарно. Персонализираният подход е част от международните препоръки (гайдлайни) за лечение, но никой не казва, че само в частните болници в богатите западни страни имат достатъчно финансиране да работят по този начин. Затова подготвихме достъпни специални програми, които се прилагат индивидуално към всеки пациент”, обясни проф. Тасич. Обучават се и лекарите, и пациентите.
Организацията е създала въпросници, които отсяват хората без реални проблеми и изчисляват личния сърдечносъдов риск. Така всеки център пести време още на първото стъпало в диагностиката. При нужда следват специализирани изследвания и прегледи за доуточняване на състоянието.

След определяне на риска индивидуалният подход включва терапия и персонализирана “норма” за физическа активност, програма за отказване от пушенето и антистрес мерки, както и дългосрочно проследяване. Така в рамките на общата препоръка за 150 минути физическо натоварване седмично например на пациента се определя колко пъти точно, по колко време и какво ще прави - някои могат да плуват, други предпочитат да ходят, да карат колело и т.н. “Важно е да открием и какво харесва човекът, кое ще го мотивира да изпълнява препоръката”, уточни доц. Василев. В HISPA опитни специалисти от различни страни са създали доказано работещи програми, тъй като само четенето на научнопопулярни материали не води до търсения ефект.
За пациента е особено важно, че всичко това се прави и контролира във времето под един покрив и той може да се обръща за различните си проблеми - метаболитни, високо кръвно, бъбречно засягане, наднормено тегло, на едно място. Пациентите на HISPA центъра у нас се посрещат в консултативния кабинет в Клиниката по кардиология “Проф. Константин Чилов” в Александровска болница всеки ден от 14 до 18 ч, прегледите са безплатни. Лекарите, медсестрите, специализантите и студентите от специализирания кръжок участват на доброволни начала. Големите болници като Александровска пък могат да поемат комплексната грижа, без пациентът да обикаля от адрес на адрес.

Много важна е ролята на личните лекари, които също участват в профилактиката и терапията, отбеляза проф. Тасич. В HISPA те са част от общия тим и също могат да се обучават и да ползват разработените продукти. Един от тях е мобилно приложение за определяне на сърдечносъдовия риск, както и препоръки за антистрес програми, включващи йога например.

“Целта на всички наши усилия е профилактиката на сериозните сърдечносъдови заболявания. Индивидуалният риск трябва да се хваща навреме, а съвременният човек трябва да се учи как да живее правилно, за да е здрав по-дълго - това включва хранене, двигателна активност, управление на стреса, прекратяване на вредните навици и т.н.”, обясни доц. Василев.

 Проф. Небойша Тасич:

 Първата оценка на риска трябва да става на 35 г.

 

- Проф. Тасич, колко души обхваща вашият център в института “Дединье” в Белград?
     - Той е първият, стартира преди 3 г. и днес вече не се управлява от мен. За този период той проследява повече от 1500 пациенти. От тях 70% са високорискови, т.е. хора с вече развити заболявания. Най-масовата диагноза е хипертонията, обхваща над 90% от пациентите. Над 60% имат дислипидемия, между 40 и 50% са с диабет.

- Каква е ситуацията със сърдечносъдовия риск сред младите хора?

- Голяма част от тях го имат, между 30 и 35%. При нас идват обаче и много млади хора, които не са с повишен риск, но искат да бъдат проверени, изследвани дали са здрави, за да продължават да бъдат здрави. Това е първичната профилактика - тя цели предотвратяване на заболяване, а вторичната се фокусира върху добрия контрол и забавяне или предотвратяване на усложненията при вече открито заболяване. Двете са обект на различни програми в нашата организация.

- Какви рискови фактори виждате най-често у младите?
Те имат много проблеми. Голяма част имат фамилна обремененост - баща или майка с ранен инфаркт например, имат високо кръвно още от ранна възраст, мнозина пушат. Ниската физическа активност е масов проблем, наднорменото тегло е следващият по честота. В младите възрастови групи имаме също много диабетици, основно с диабет тип 2. Всички ние - лекари, обществото, трябва да бъдем много агресивни, за да намалим тези рискови фактори.

- На каква възраст съветвате младите да идат на проверка?
Препоръката е това да стане около 35-годишна възраст. Преди беше на 40 г., но сега се налага възрастовата граница да бъде свалена, ако човек има родител със сърдечносъдов проблем, особено инфаркт, инсулт, дислипидемия. В тези случаи е особено важно младото поколение да дойде за оценка на риска, да се включи в наша програма и да започне проследяване на състоянието.

- Инфаркът или инсултът е по-големият проблем днес? Смъртността от инфаркт и у нас спадна значително в последните години.

- Не може да се каже кое е с преднина, и двете са един и същ голям проблем. Причината е, че рисковите фактори и за двете заболявания са еднакви. Не трябва да чакаме дали човек ще получи инфаркт или инсулт, трябва да лекуваме рисковите фактори. Вярвам и в ефекта от проверяването, профилактичните прегледи на здравите. Човек се разболява постепенно от стреса, който води до дисбаланс в целия организъм. Затова трябва да се действа активно още в началото, на ниво рисков фактор, а не да чакаме болестта. Тогава става късно.