Покачването на външните температури са свързани с повишен риск от затлъстяване и диабет тип 2. Това показва ново проучване от холандски екип на лекари с 6 различни специалности. Авторитетното медицинско издание British medical journal публикува резултатите, които диабетолозите определят като тревожни.

Диабетът, популярен и като захарна болест, е няколко вида. При тип 1 - инсулинозависим диабет, се наблюдава частична или пълна липса на инсулин. За тип 2 е характерна изявената инсулинова резистентност (нечувствителност). А като гестационен диабет се определя диебетът през бременността, който обикновено отшумява, но след него остава рискът за развитие на диабет тип 2 в следващите години.
Учените установяват, че скоростта на разпространение на диабета тип 2 и инсулиновата резистентност (нарушен глюкозен толеранс, преддиабетно състояние) в света расте с по-високата външна температура. Тенденцията за непрекъснато покачване на средните температури е особено отчетлива от началото на века.

Всяка следваща година се оказва по-топла от вече отминалата. А повишаването на градусите в световен мащаб може да допринесе за нарастване на заболеваемостта от диабет, който е първото неинфекциозно заболяване със статут на епидемия.
Всеки 1 допълнителен градус, изглежда, влияе отрицателно върху глюкозния метаболизъм.

Разгадаването на механизма показва, че причината е намаляването на активността на кафявата адипозна (мастна) тъкан в организма. Тези клетки са различни от мастоцитите, които изграждат бялата мастна тъкан.
Кафявите мастни клетки участват в контрола на апетита и глюкозата.
Но тя е генератор на телесна топлина чрез изгаряне на големи количества липиди (мастни киселини, мазнини). Увеличаването на потока на мастни киселини води до компенсаторно увеличаване на потока на глюкоза към други метаболитно активни тъкани. Това според учените обяснява подобряването на инсулиновата чувствителност при по-ниска температура в стаята. На тази база холандските учени изказват хипотеза, че общото повишаване на глобалната температура допринася за разрастването на епидемията от диабет тип 2. Затоплянето само с 1 градус съвпада с диагностицирането всяка година на 7 млн. нови болни.

По последна статистика 415 милиона възрастни живеят с диабет. Очакванията са, че до 2040 г. болните ще са вече към 642 милиона души. Това подчертава значението на бъдещи изследвания за влиянието на температурата на околната среда върху метаболизма на глюкозата и появата на диабет.
Учените открояват любопитен факт с практическо значение. Аклиматизацията на хора с диабет тип 2 към умерено ниски температури подобрява бързо инсулиновата им чувствителност. При това ефектът се забелязва бързо - в рамките на 10-ина дни.