Състоянието на Христо Бонев - Зума е нормално за момента. Това заяви пред “24 часа” големият му син Божидар.

Той повтори думите на лекарите от тази сутрин, че легендарният футболист

диша самостоятелно,

контактен е и в съзнание

“Дано всичко мине. Молим се”, каза Божидар Бонев. Големият син на пловдивската футболна легенда е убеден, че баща му ще се пребори.

Бившият футболист и треньор на националния отбор получи остър миокарден инфаркт в 5 часа сутринта в неделя. Веднага е бил приет в Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ “Св. Георги”.

Лекарите там проследили състоянието на коронарните съдове и установили, че една от артериите към сърцето е запушена, а друга е с висок процент на стесняване. В отделението разбрали, че се налага операция. Като по-бърза мярка се

опитали да изтеглят съсирената

кръв от запушената артерия

Успели донякъде, но състоянието му не позволило по-нататъшни манипулации. Затова медиците пренасочили Христо Бонев към Клиниката по кардиохирургия и се обадили на проф. Генчо Начев.

Прочутият хирург пристигнал веднага от София, за да го оперира. Той му поставил два байпаса и помпа.

По време на операцията успял да изчисти 10 см съсирек от запушената артерия на футболиста.

“Бил е на ръба на живота, но е имал късмет да получи адекватна и навременна медицинска помощ”, каза проф. Начев.

По думите му сърцето на Христо Бонев е все още слабо, защото случилото се е огромен стрес за него. Затова наред с медикаментите проф. Начев е поставил на сърцето на Зума и помпа – контрапулсатор, която се очаква, ако възстановяването протече без проблеми, да бъде свалена до около 2 дни.

Според медиците в Пловдив нощта за пациента е минала спокойно. Зума е в реанимацията. Състоянието му е стабилно, но все още има опасност за живота. Сърцето му ще работи с помощта на помпата,

докато премине

първите критични дни

В понеделник Христо Бонев-Зума е направил опити да седне в леглото в болницата. Той диша самостоятелно и се възстановява по-бързо от очакваното, съобщи доц. Запрян Въжев от Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив.

По думите му легендарният футболист е в стабилно състояние, контактен, адекватен и диша самостоятелно.

Можел да се изправи до седнало положение в леглото.

Очаква се помпата на сърцето да му бъде махната по-рано от планираните два дни.
Приятели и футболисти продължават да се питат как го е сполетяла коварната болест. Зума нямал никакви сърдечни оплаквания.

Спортувал редовно,

карал колело

“Неприятно, много е неприятно. В събота беше тук, радостен. Изпрати ни, тъй като нямаше да се видим в неделя. Пожела ни успех на лагера”, коментира Едуард Ераносян в неделя вечерта, когато воденият от него “Локо” (Пд) отлетя на лагер в Турция.

“Жалко, че това му се е случило. Да му стискаме палци да се оправи. Доколкото чета по пресата, мисля, че операцията е минала успешно. Предполагам, че ще се пребори, ще направи всичко възможно отново да е сред нас”, каза още Ераносян, който дебютира в “Локо” като футболист именно когато Христо Бонев бе все още капитан на отбора.

Всички фенски фракции на пловдивския “Локомотив” пуснаха в сайтовете си окуражителни постове с пожелания за бързо оздравяване на най-голямата легенда на клуба.

“Трибуна Спортклуб” например пише: “Днес, когато всички се молим за здравето на Христо Бонев, ще ви припомним думите на едно от най-големите имена в историята на нашия клуб и за съжаление неоценено по конюнктурни съображения за целия български футбол! Точно преди 32 години, на 6 януари 1985 г., ден преди да си отиде от този свят, Димитър Григоров пише писмо до своя приятел и още един човек оставил толкова много за “черно-белия” клуб архитект Здравко Василков. На колажа виждате част от заключителните думи в него, с почерка на самия Григоров -

“Само “Локо”.

Пазете Христо Бонев

Това е човекът, който ще помогне за “Локо” и българския футбол въобще!” Подпис: Димитър Григоров.

Христо Бонев неслучайно е боготворен от “бяло-черната” половина на футболен Пловдив. Той остава в “Локо” въпреки примамливи оферти от столичните клубове и извежда отбора като капитан до сребърните медали в “А” група през 1973 г., когато бе немислимо провинциален клуб да стане шампион, а през 1985 г. - да спечели купата на Съветската армия.

Като треньор пък Христо Бонев е последният, който е извел България до световни футболни финали - във Франция през 1998 г.