Ако го правим в сгъвката на ръката няма да тиражираме заразата.

Който се е ваксинирал срещу грип, ваксинирал. Останалите, дори да размислят, няма смисъл да го правят в разгара на грипната епидемия.

Остава им надеждата, че ще подкрепят по всички начини имунитета си и ще се пазят от вирусите с лични предпазни средства. Всички стратегии за оцеляване в грипавото време обаче може да се провалят, ако вече болните около нас не направят възможното, за да не пръскат зараза. Пръскат е точната дума - вирусите на инфлуенцата се разпространяват от човек на човек основно при кашляне и кихане. Както и чрез пряк или косвен контакт със секретите от носа и гърлото на заразените, което пак опира до лична хигиена.

Човек е заразен

още в часовете

преди да легне,

съборен от инфекцията. Затова социалната отговорност предполага при внезапна треска, кашлица, зачервено гърло, мускулни болки, главоболие да се мисли за грип и човек да си остане вкъщи да се лекува. И да не разпространява заразата. Това основополагащо златно правило се спазва май само принудително - от тези, които буквално не могат да станат от леглото.

Останалите са сред нас - в транспорта, офиса, в учебните заведения, на обществени места. Дори и тогава може да покажат човеколюбие и да се стараят да ни спестят поне част от рисковете. Въпреки това

стойте поне на

1 метър от хора със

симптоми на грип

Това със сигурност не може да стане в обществения транспорт. Там изцяло зависим от хуманното отношение на болните. Грижата им ще проличи, ако кихат и кашлят “правилно” с максимално ограничаване на тиражирането на вирусите си. Това се постига с кашляне, кихане и секнене зад преграда като голяма носна кърпа и в свивката на ръката - ръкавът на дрехата ще ограничи пръските.

При кихане и кашляне

изстрелваме

струята с голяма

скорост и

вирусите летят в

радиус поне 1 м

Това е само едната причина да се използва по-сериозна преграда.

Втората е, че една протегната пред кихащата уста длан, дори да ни спести ролята на директна мишена, сама по себе си се превръща в източник на зараза. Чрез всички повърхности, които болният ще пипне след това. Даже и да си мие ръцете, едва ли го прави толкова често, колкото е необходимо. Затова има логика съвет по време не епидемия на всеки час или по-често в зависимост от конкретната ситуация да се мием. Под миене епидемиолозите разбират продължаващо поне 20 секунди сапунисване и изплакване. При невъзможност да се ползва вода и сапун, може да се избърсваме с мокри кърпички, които след използване да се изхвърлят.

И пак не е достатъчно като лична защита - човек може да лепне вирус и когато докосне заразена вещ или повърхност и след това се пипа по носа или устата.

Болните са

заразни поне

5 дни след

началото на

симптомите

Ако изкарат инфекцията сравнително леко, може да се върнат на работа или тръгнат по обществени места още преди да изтече “карантината”. Затова ще сте малко по-сигурни, ако вземете нещата в свои ръце със слагане на маска за лична защита. При неправилна употреба и от това няма голям ефект, но при спазване на препоръките на специалистите по заразни заболявания, намалявате риска.

Маската трябва да покрива напълно устата и носа и да се завърже здраво. Когато се навлажни, трябва да се смени с чиста - изпрани и изгладена. А ако е от еднократните - да се изхвърли и да се сложи нова.

При кратко пътуване шалът може да замести маската.

Някои препоръчват като допълнителна защита на края му да се капне чисто етерично масло от растения с антивирусни качества, но при хора с алергии това не е печеливш ход.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
* (Няма да бъде показвана)
* *