Проф. д-р Милена Пенева, дмн, ръководител катедра по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина.

Тя отговаря на въпроса на Кристина Христова от София

Зъбните кисти могат да бъдат с различен произход, вид и разположение. Най-често са периапикалните, които се разполагат около върха на корените на неживи зъби. Преобладаващата причина за възникването им е нелекуваният кариес, който достига до пулпата, предизвиква хронично пулпно възпаление, обхващащо с времето цялата пулпа. Ако това възпаление не се лекува, пулпата постепенно загива, а продуктите от пулпното възпаление и некроза проникват през отвора на кореновия връх в околната тъкан. Там се намира една структура от съединителна тъкан, съставена от влакна, свързващи корена на зъба с околната кост, кръвоносни и лимфни съдове, нерви и тъканна течност, наречена периодонциум. Тя притежава добри защитни способности и започва да действа, за да се справи с нахлуващите патологични продукти. Така възниква хронично възпаление в тази структура и околната кост. Този процес дълго време може да протича без симптоми.

Може да има леки периодични болки, които да се подминават, или по-интензивни пристъпи, за които също да не се вземат мерки. Постепенно около корена като израз на тъканна защита се развива т.нар. околокоренова гранулома, представляваща силно кръвоснабдена тъкан, пропита със защитни имунни клетки. Ако и през този период не се предприеме лечение, възможно е грануломата да премине в киста.

Кистата представлява доброкачествена патологична кухина в костта с плътни стени от влакнеста съединителна тъкан, ограждаща кухина, вътрешните стени на която са покрити с многослоен епител. Кухината е пълна с течност и клетъчни остатъци. Вътрешната част на кухината е покрита с епител, който нормално не се намира в периодонциума, изграден изцяло от съединителна тъкан.

По принцип епителът изгражда облицоващите покрития на човешкия организъм - кожата и лигавицата. Епителната покривка в устата е лигавицата, която само обикаля шийките на зъбите и не прониква по-навътре от венечния джоб. Появата на епителна облицовка на вътрешността на кистата, което е отличителен белег за съществуването й, на пръв поглед е трудно обяснимо.Развитие на епител сред дълбоките слоеве на съединителната тъкан може да дойде поне от два независими източника. Може би най-честият са останали в периодонциума ембрионални ектодермални клетки от зъбния зародиш, които са участвали в изграждането на зъба.

Такива клетки на това място се запазват през целия живот и като ембрионални (недиференцирани), притежават мощен потенциал при подходяща стимулация да се диференцират и да произведат епител. Такива стимули са възпалителните и защитни продукти в грануломата. Тогава започва бърза диференциация на ембрионалните ектодермални клетки, които натрупват растяща маса от епителни клетки в центъра на грануломата. Колкото повече клетки се образуват обаче, толкова повече вътрешните клетки в тази маса остават без хранене и започва процес на некроза в центъра й. От този процес се формира кухина, покрита отвсякъде с многослоен епител. Така грануломата се превръща в киста. Кистите могат да са истински, когато кухината е напълно самостоятелна и независима от кореновия връх или под формата на джоб.

Друг източник на епител може да бъде лигавицата на горночелюстните и носни синуси, когато грануломата на близко разположени до тях зъби е нараснала дотолкова, че е достигнала до облицоващата синусите лигавица, която прораства в дълбочината на гранулома.

Кистите могат да са кръгли или овални и имат тенденция да растат. Размерът им варира между 0,5 до 2 см в диаметър, но и много повече. Могат да се развият от всички зъби и във всяка възраст. Само при временните зъби се наблюдават рядко. Диагностицират се рентгенологично, въпреки че и този метод не може стопроцентово да постави диагнозата. Сигурната диагноза се поставя чрез хистологичен анализ или биопсия от тъканната течност на кистата.

Нараствайки, кистите могат да променят посоката на зъбната коронка, което да е причината за диагностицирането.

Могат да доведат до раздалечаване на зъбите, което не е симетрично. Възможно е да се внесе допълнителна инфекция в кистата чрез нелекувания коренов канал и да се развие картина на бурно възпаление с болки, подуване и други усложнения. Около 60% от кистите се развиват около горночелюстните зъби.

Кисти могат да се развият и при проведено ендодонтско лечение със запълване на каналите. Ако пълнежът не уплътнява добре кореновия канал, останали патологични продукти могат да предизвикат възпаление в околната тъкан, да се развие гранулома и по описания начин да премине в киста. Възможно е дори самият коренов пълнеж да представлява дразнител за стимулиране на гранулационна тъкан. Ето защо периодичните профилактични прегледи, включващи и рентгенографии на съмнителните зъби, биха могли да предотвратят развитието на кисти.

Лечението може да се извърши поне по 3 начина. При вторично инфектиране и активна възпалителна реакция се предприема изваждане на зъба. В случаите на хронично и безсимптомно протичане и ако кистата не е рискова за околни структури, може зъбът да се лекува ендодонтски, да се запълни и да се направи апикална остеотомия, която представлява хирургично отстраняване на самата киста и върха на корена на зъба. В последно време има случаи на консервативно лечение, при което кистата се атакува медикаментозно през кореновия канал и се постига успех. Целта на лечението на кистата е премахване на облицоващия епителен слой и възстановяване на унищожената кост около зъба.

Независимо от избора на лечение, прогнозата от него е добра. Най-правилното поведение обаче остава профилактиката.