Тази билка е колкото отровна, толкова и лечебна. Латинското й име е Arum maculatum, но вижте колко синонима е прикачил към билката народът: змийска хурка, змиярник, змийски лапад, зайча пишка, козлет, остреличе, циганско грозде.

Немските народи пък й отдават заслуги само с едно - наричат я Aronstab, т.е. дръжката или жезъла на Арон - първосвещеника на еврейския народ, по-голям брат на пророка Мойсей. Господ няколко пъти потвърдил избора му, след като други знатни мъже искали да се домогнат до равно на Аароновото свещенство, гласи библейската притча.

Тогава дошло чудото с жезъла на Аарон. Той и тези на старейшините на дванадесетте родови колена били положени в скинията, но единствен Аароновият жезъл "покарал, напъпил, цъфнал и родил миндали". Разцъфналият жезъл на Аарон в християнската традиция се тълкува като един от предобразите на въплъщението на Бог Слово. Същият този жезъл не е бил нито метален, нито дървен, ами от дебело стебло змийска хурка.

Оттогава народите я смятат за вълшебна. Когато девойките отивали на хорото или на танци, поставяли в обувката си стрък изсушена змийска хурка и си казвали: "Вълшебно биле, скривам те в обувката, а ти доведи при мен всички хубави момци".

Най-голямото й вълшебство обаче е установено от хилядолетия - в премерени дози отровата  лекува.

Няма заблуда, всички части на тази билка са отровни, люти и лечебни - грудките, листата и цветовете, особено когато са пресни. Изсуши ли се, съхне и силата й. Затова използват за лек - предимно грудките й, докато билката е още прясна. Коренищата й се вадят през септември есента или април-май напролет.

 "Тя действа кръвоспиращо и противовъзпалително и се използва при язви на стомаха и дванайсетопръстника, при хемороиди. Суровата й грудка се нарязва на малки парченца колкото царевично зърно и от тях се вземат по едно преди ядене три пъти на ден. Дозата не трябва да се надвишава, тъй като билката е отровна. Затова и някои лечители я използват във вид на тинктура", обяснява известният знахар Еню Миланов от столичния квартал Симеоново.

От листата се прави тинктурата, която после силно се разрежда. В чаша вода се сипват максимум 5 капки. Под наблюдението на специалист се използва при възпаления на гърлото, кашлица, простуди, възпаления в устната кухина, червата и стомаха. Прилага се и от певци при проблеми с гласните струни, казва народният лечител Емил Елмазов (виж по-долу).

Народната медицина се сеща за змийската хурка и при други болести. Със счукани на каша коренища външно се налагат при болки и подуване на стомаха и червата.

Настойка от една част  змийска хурка към 10

 части силна ракия действа добре при кашлица, ревматизъм, подагра, киселини и болки в стомаха, пясък в бъбреците, хемороиди, чернодробни заболявания, казват лечители. За по-продължителна употреба се прибягва до водна настойка - към 1 ч.л. от коренищата се прибавят 300 мл студена вода и се оставят да киснат 8 часа на тъмно. Пие се по 1 ракиена чаша след ядене 3 пъти дневно.

Смели знахари твърдят, че грудката на змийската хурка моряла дори рак на простатата при мъжете и миоми при жените в начален стадий. Каквито и билкови рецепти да чуете, съветът при лекар хомеопат е задължителен.

Отровното винаги привлича, а тази билка има невероятно красиви цветове. Затова пазете децата при излет в планината.

В козметиката се използва за  кремове против бръчки

Не е случайно. Още в минали времена са го наричали "растение на красотата".
През Средновековието змийската хурка е използвана като психоактивна добавка към виното. Силно разредена отвара е била лек за дихателните пътища. Днес една от най-използваните съставки в хомеопатията се прави от змийското биле, което расте в Китай. Изключително отровно е.

Отровният гликозид на змийската хурка е ароинът в плода, листата и дръжката. Бере се само от познавачи и то с кожени ръкавици. Дори лекото докосване може да предизвика тежки изгаряния на кожата и поражения на централната нервна система. Люти и мирише лошо, но привлича силно насекомите. Затова пък според поверието миризмата  отблъсква змиите.

Да не повярваш, че в отдавнашни времена на бедност селяни в Скандинавия и Средна Европа са използвали билката за храна. Дори се пази рецептата - варели са грудките на корена и след това са го изсушавали на слънце, за да се неутрализират отровните вещества. След това са го стривали и добавяли към брашното.

Пак в онези стари времена слагали изсушен лист в люлката на бебето, за да го пази от уроки. Поради лекото замайващо действие отварата се прилага и при прокуда на кошмарни сънища.
Днес отровната и смрадлива, но лековита змийска хурка е защитен вид растение навсякъде в Европа.

Народният лечител Емил Елмазов:

Церят пресните грудки на билето

Билката е хем лечебна, хем отровна и трябва да се използва прясна. Вярно, тогава и отровата й е най-силна, но и лечебният й ефект. Затова е важно как да я употребим. Грудката на змийската хурка се изважда и нарязва на малки парченца, колкото царевично или бобено зърно. От тази народна гранула се приема по една, като се увива в среда от хляб, така че бавно-бавно да се разтвори в стомаха.

Внимание - работете винаги с кожени ръкавици, докато отстранявате листата и почиствате или нарязвате грудките. И самото бране не е безопасно. Иначе рискувате да се възпалят кожата на тялото, очите и езикът.

След като изрежете корените и ги измиете, най-добре е да се разцепят надлъжно и тогава да се нарежат на т.нар. народни гранули. Но после излейте водата там, където не играят деца и няма животни, тъй като и за тях билката е отровна.

Грудките запазват по-дълго жизнеността си, а оттук и лечебната си сила, като се заровят в пясък още неизмити и се почистват непосредствено преди употребата им.
Змийската хурка намалява пикочната киселина в кръвта и оттам се повлиява подаграта, сочи хилядолетният опит на българина. Тя се използва още при възпаление на слизестата повърхност на гърлото (пресипналост, хроничен катар), като стомашно средство и при хемороиди.

Билкарите и знахарите трябва да са наясно, че има женско и мъжко растение. Стеблото на змийската хурка е високо до 60 см и на него се образува светловиолетово теснолинейно цвете във вид на кочан.

Женските цветове са разположени в долната част на кочана, а мъжките - в горната, и над и под него има нишковидни израстъци. И ето важна подробност за правилно лечение - жената винаги трябва да се лекува с мъжкото растение, а мъжете с женското. Това показва народната практика, която под формата на обичаи, гатанки и прийоми е запазила някои неща от лечебните магии.